/Поглед.инфо/ /Поглед.инфо/ Надписът „Без крале“, изписан над Давос, се оказва не протест срещу монархията, а политическо послание срещу избрания президент Доналд Тръмп и възхода на суверенистките лидери. Алекс Крайнер разкрива как зад лозунгите за „защита на демокрацията“ стоят мрежи от финансиране, свързвани с глобални олигархични кръгове – от Джордж Сорос до Уорън Бъфет – и защо истинският страх не е от крале, а от силни суверенни лидери, способни да ограничат тяхната власт. Анализът проследява историческия конфликт между олигархии и суверенитет – от античността до днес – и обяснява защо фигури като Владимир Путин и надигащите се национални движения се възприемат като екзистенциална заплаха за глобалните елити.
Поглед.инфо винаги разглежда дълбоките причини зад видимите протести, като свързва историята, властта и съвременните геополитически сблъсъци.

Снощи, високо на планината с изглед към Давос, някой сметна за уместно да напише „БЕЗ КРАЛЕ“ с гигантски, светещи букви.

Кой е толкова страстно против кралската власт, че да си прави труда и защо? Това не би бил швейцарски политически протест, тъй като Швейцария не е кралство. Сред участниците в Световния икономически форум има някои членове на кралски семейства, като крал Филип и кралица Матилда на Белгия, престолонаследника Ал Хюсеин бин Абдула II на Йордания, принц Фейсал бин Фархан бин Абдула , шейх Мохамед бин Абдулахман Ал Тани и шейх Бандар бин Мохамед бин Сауд Ал-Тани на Катар, шейха Латифа бинт Мохамед бин Рашид Ал Мактум на Обединените арабски емирства и принц Алберт II на Монако.

Но лозунгът „без крале“ не беше насочен към тях. Не беше насочен към Марк Карни, който се закле във вярност на крал Чарлз III в Лондон, нито към самия Чарлз. По-скоро беше насочен към президента Доналд Тръмп , който е избран президент на САЩ. Неговото президентство също беше обект на множество протести „без крале“ в САЩ, особено през летните месеци на 2025 г. и отново през октомври същата година. Тези протести не възникват като спонтанни изрази на безпокойството на хората относно опасността да бъдат управлявани от някакъв крал. Те са финансирани и организирани по някаква причина.

Организаторите и финансиращите

Насочени срещу президентството на Тръмп, протестите бяха организирани от широка коалиция от над 200 прогресивни и леви групи. Сред основните организатори бяха „Indivisible“ (централен координатор, занимаващ се с данни, комуникации и мобилизация), движението 50501, ACLU, MoveOn, Public Citizen, синдикати като Американската федерация на учителите и комуникационните работници на Америка, Демократичните социалисти на Америка, Planned Parenthood, Лигата на избирателите за опазване на природата и други.

Финансирането е дошло от мрежа от филантропски фондации и фондове, управлявани от донори, често описвани в консервативните медии като канали за „тъмни пари“, подкрепящи прогресивни каузи. Сред видните докладвани спонсори са: фондациите „Отворено общество“ на Джордж Сорос , мрежата на Arabella Advisors, фондация Tides, фондация Ford, фондове, свързани с Рокфелер, и фондове и мрежи от донори, свързани с Уорън Бъфет. Обобщените оценки от източници като Института за отчетност на правителството твърдят, че между 2017 и 2025 г. тези източници са осигурили финансиране в размер на близо 300 милиона долара.

Може да ви се стори странно, че финансови олигарси като Джордж Сорос, Уорън Бъфет и Рокфелерови биха били толкова остри защитници на нашите демокрации, че да харчат 300 милиона долара за протести срещу нещо, което не съществува. В САЩ няма крале, нито пък някой е обявил планове да превърне Републиката в кралство. И така, къде е проблемът, който оправдава активирането на всички прогресивни групи и харченето на толкова много пари за тях? Наистина ли олигарсите обичат толкова много демокрацията?

Истинските суверени могат да държат олигарсите под контрол

Разбира се, че не. Истинската демокрация би предполагала управление на народа - обикновените хора, и това не е, което движи олигарсите. Това, което наистина ги движи , е страхът, че може да се появи суверенен лидер, чиято власт би могла да засенчи тяхната. Един крал - истински суверен - би превъзхождал олигарсите по власт и би могъл да действа, за да ограничи властта им, ако тя стане прекомерна или оскърбителна за народа. В исторически план кралете винаги са били в конфликт с благородниците на страната, като и двете страни са имали очевидното предпочитание да ограничат властта на другата страна.

Един цар би предпочел да бъде заобиколен от подчинени, отзивчиви олигарси (или благородници). Олигарсите биха предпочели подчинен цар, който с готовност би се преклонил пред техните амбиции и планове. Дори откакто римските олигарси убиват последния римски цар през 509 г. пр.н.е., културната традиция на западната цивилизация ненавижда царете и е склонна да ги описва като насилствени тирани. Но без цар няма контрол върху властта на олигарсите, които могат да превърнат цели нации в свои частни феодални владения и да се скрият зад „демократични“ институции.

Това датира отпреди почти 3000 години!

Възходът на независимите олигархии е това, което се случва в класическа Гърция и Рим през първото хилядолетие пр.н.е. и оттогава се превръща в отличителна черта на западните общества. Гърция и Рим не са имали дворцови владетели по времето, когато лихвоносният дълг е привнесен в егейските и средиземноморските земи около 800-750 г. пр.н.е.

За да премахнат всички проверки от властта си, финансовите олигарси се сговориха да унищожат всяка политическа власт, имаща правомощията да възстанови икономическия баланс, когато натрупването на дългове надвиши способността на обществата да ги плащат.

Западните културни традиции възхваляват това, което прави класическа Гърция и Рим различни от предишните, включително индивидуализма и гарантирането на правата на кредиторите и собствеността. Законите, осигуряващи сигурност на кредитните и имуществените права и противопоставящи се на кралската власт, се считат за съвместими с индивидуализма и демокрацията. Римското договорно право установява основния принцип на западната правна философия, даващо приоритет на вземанията на кредиторите пред имуществото на длъжниците, което днес се евфемизира като „сигурност на правата на собственост“. Те гарантират свободата на привилегированите лица да преследват икономически печалби за сметка на широкия обществен интерес.

В цялата записана история най-дестабилизиращата динамика е била тенденцията на обществата да се поляризират между кредиторска олигархия, монополизираща земята и други богатства, и задлъжняла клиентела на дъното. Няма съмнение, че това е патологично развитие, което в крайна сметка е разрушително за обществото, както е било и за Римската империя. „Алчността на кредиторите“, пише Плутарх , „не им носи нито удоволствие, нито печалба, а съсипва онези, на които са навредили. Те не обработват нивите, които вземат от длъжниците си, нито живеят в къщите им, след като ги изхвърлят.“

Когато дълговете започнат да задушават цялата икономическа система, обществото реагира. Днес тази реакция се прояви в избирането на Доналд Тръмп в САЩ и популярността на суверенистките движения в Европа. Тези движения застрашават властта на олигарсите, защото те подкрепят силни, националистически лидери, които биха могли да се обърнат срещу тях. В днешно време това вече се случи с избирането на Владимир Путин в Русия през 2000 г. Ето защо олигарсите сплотяват войските срещу кралете: не от любов към демокрацията, а от любов към своите привилегии.

Превод: инж. Николай Друмев