/Поглед.инфо/ И така, правителството на Мая Санду с усилията на молдавския парламент е изпратено в оставка – за вота на недоверие, внесен от социалистите, гласуваха 63 депутати.

Надеждите на блока АКУМ, че за оставката няма да достигнат гласове, не се оправдаха. Буквално на празно място, без никакъв повод живя управляващата коалиция между ПСРМ и АКУМ, което стана неприятна изненада за много от съратниците на Санду. Те до последно вярваха, че все пак ще се разберат и лидерът на ПАС ще престане да се инати по въпроса за назначаването на генералния прокурор на Молдова. Напомняме, че Мая Санду, чрез контролирания от нея министър на правосъдието, отмени резултатите от два конкурса и внесе поправки в законодателството, позволяващи ѝ самолично да издига кандидатурите на длъжността генерален прокурор. Видимо в целия този странен сценарий наистина е бил нужен „свой човек” начело на Генералната прокуратура.

Освен това политическите партии на Молдова са заети не с днешния, а с утрешния ден, тоест с приближаващите президентски избори, които ще се проведат догодина. Пред АКУМ стои задачата да свали Додон, затова и постът ръководител на правителството и длъжността кмет на Кишинев се разглеждаха от АКУМовци като трамплин, от който може да се набере скорост и успешно да се излети в кандидат-президентската кампания. Но въпреки мощната подкрепа на лидерите на АКУМ на Запад (особено от страна на Румъния) Андрей Настасе не застана на кишиневския трамплин – той неочаквано загуби изборите от социалиста Йон Чебан. А Мая Санду изобщо се отказа от скоковете по правителствения трамплин. АКУМ не постигна убедителен резултат на местните избори и в провинцията, отстъпвайки значително пред социалистите. Тоест не може да се похвали с нищо.

Освен това в местния съвет на Кишинев, както стана известно, АКУМ се раздели на две фракции, защото Настасе, лидерът на „Платформа ДА”, реши не създава съюзи, а да поддържа решения „за хората” независимо от партийното им авторство. Фактически Андрей Настасе заяви, че неговата политическа сила излиза в опозиция срещу Игор Додон: „Ние сме готови да дадем достоен отпор на пропагандната машина, контролирана от Игор Додон и неговите помощници, машината, която в последно време работи на максимална мощност”.

Най-главното събитие след оставката на правителството на Санду е , че буквално веднага парламентът утвърди нов кабинет – на 14 ноември депутатите от ПСРМ и ДПМ гласуваха за правителството на Йон Кику, което, според новия премиер, е създадено „за няколко часа”. Кику вече представи програмата за действие.

В АКУМ, в отговор на това действие, сравниха Додон с Янукович и заплашиха президента с молдавски Майдан. „Битката не е приключила. И с високо вдигната глава ние ще направим всичко, за да не превърнем Молдова в нечия собственост. Няма да мине и година и Молдова ще стане свободна страна. Ние се избавихме от Плахотнюк и ще се избавим и от Додон. Не се страхуваме от него”, заяви станалият вече бивш вицепремиер АКУМовец Александър Слусар. И тук трамплинът е ясно обозначен: в АКУМ решиха да последват примера на Украйна , да подготвят привържениците си и да „включат Майдана”. С Додон сега опозиционерите ще се борят с организиране на революция.

За успеха на тази революция за АКУМовци е важно да се създаде коалиция между ПСРМ и ДПМ. И макар и такава засега да няма, има няколко общи гласувания. Мая Санду вече повдигна знамето на борбата срещу такава коалиция, обявявайки че тя съществува. „Съюзът между социалистите и демократите е скрепен от общи схеми и общ страх от затвор”. Санду нарече „джобен” заменилия я премиер.

Демократите се завтекоха за съвет към американския посланик Дерек Хоугън (при кой друг?). Съдържанието на разговорите, разбира се, не се разгласява. Завесата на тайната леко се повдига от думите на председателя на ДПМ Павел Филип (също, по ирония на съдбата, бивш премиер!): видите ли, демократите са „потвърдили, че ще гласуват за проектите, които здраво държат Молдова по европейския път”. Фразата на Филип означава, че официална коалиция с ПСРМ няма да има, но демократите ще гласуват с който и да е за „проевропейските” законодателни инициативи. Остава да се види как ще изглежда това на практика, понеже ДПМ може да гласува и съвместно с АКУМ, гласове за това стигат. Позицията на демократите днес е такава, че парламентът може да работи и без документно оформление на управляваща коалиция. Времето ще покаже дали това ще се случи на практика.

Що се касае до правителството на Йон Кику, то може да се отнесе към поредното укрепване на позициите на социалистите – и самият премиер, и много от неговите подчинени по-рано са заемали длъжността съветници на президента Игор Додон. Това са и министърът на вътрешните работи Павел Войку (единственият от състава на предишния кабинет), и министърът на отбраната Виктор Гайчук, и министърът на външните работи Аурелиу Чока, и министърът на селското стопанство Йон Пержу, и министърът на просветата, културата и изследванията Корнелиу Попович, и министърът на здравеопазването, труда и социалната защита Виорика Думбревяну. Министърът на правосъдието Фадей Нагачевски преди назначаването си на длъжността работи като съветник на председателя на парламента Зинаида Гречани. При премиера също се проследява и връзка с ДПМ (той работи като министър на финансите при демократите), но като цяло може да се говори за „правителство на Додон”.

Според мен социалистите контролират много: президент, практически цялото правителство, най-голямата фракция в градския съвет на Кишинев, длъжността кмет на столицата, първо място по количество районни съвети след местните избори. Няма единствено мнозинство в парламента. И има опозиционери, готвещи Майдан, а също демократи, чиято цел е да си върнат властта. И първите и вторите открито или тайно се поддържат от Запада, който не желае сближаване между Молдова и Русия и вижда в успеха на социалистите именно такава „опасност”.

По адрес на Додон и на ПСРМ вече се издигнаха обвинения от Европа. „Правителството на Санду имаше намерение да създаде независима система за правосъдие, която трябваше да избави Молдова от корупция. Гражданите искаха и очакваха тези изменения в течение на дълги години, сега процесът на правосъдните реформи е спрял и в крайна сметка го блокираха социалистите. Това е поредното предателство на социалистите срещу гражданите, страната и бъдещите поколения”, пише в официално заявление на президента на Европейската народна партия (ЕНП) Жозеф Дол.

Президентът на Румъния Клаус Йоханис също обвини социалистите за всичко, заявявайки, че „за тези пет месеца правителството на Санду постигна съществен прогрес при осъществяването на реформите, необходими за сближаването с Европейския съюз”.

САЩ се ограничиха с неутрално заявление. „Въпреки съжалението във връзка с оставката на правителството на премиера Мая Санду, приоритетите на Съединените щати в нашите двустранни отношения с Република Молдова остават неизменни. Ние призоваваме избраните представители на народа на Молдова да работят над изграждането на по-справедливо, демократично и проспериращо бъдеще за всички граждани на страната. Населението на Република Молдова заслужава лидери, които да работят за благото на страната и да я освободят от корупцията, която ограничава нейния потенциал”, пише в съобщението на посолството на САЩ в Молдова. Но борбата срещу Додон и ПСРМ ще се поддържа не само от Европа, но и от Съединените щати.

Въпреки, че социалистите развиват успеха си, те имат едва 36 места в парламента, което означава постоянна заплаха от политическа криза и като следствие от предсрочни парламентарни избори. Но струва ли си ПСРМ да се опасява толкова много от това и да се стреми към призрачната възможност да създаде управляваща коалиция или с част от АКУМ или с ДПМ?

И в единия, и в другия случай няма да излезе нищо хубаво. Не е възможен никакъв здрав съюз с идеологическите противници. В случай на договореност с демократите, социалистите рискуват да получат острото разочарование на избирателите. Какво да прави ПСРМ в условия, когато западните „приятели на Молдова” ще настояват за клетви във вярност от новото правителство към „курса към Европа”, а НАТО ще съблазнява молдавските военни чрез участие в съвместни учения?

Отговорът лежи на повърхността: ПСРМ най-добре трябва да заложи на своите избиратели – на тези хора, които през 2016 година гласуваха за Игор Додон (52,27% от гласовете на балотажа), а през 2019 година осигуриха на социалистите най-голямата фракция в парламента и победа на местните избори (включително в Кишинев). Социологията еднозначно твърди, че повече от 70% от гражданите на Молдова смятат, че страната се движи в неправилна посока, докато правителството настоява за липсата на алтернатива за „европейския курс!”. По въпроса за влизането в ЕС (каквото Европа не предлага”) Молдова остава разделена практически наполовина – каква ти липса на алтернатива. Идеологията на европейския курс на Молдова като единствен възможен се подкопава от 46% от гражданите на страната, които оценяват нормализирането на отношенията с Русия като изключително положително нещо (Още 38% наричат поправянето на молдавско-руските връзки „необходимост за Молдова”).

Натам, към народа трябва да гледат социалистите, а не да подменят мнението на народа (истинска демокрация) с измисления „европейски избор”.

Ако на социалистите им е по силите да се опрат на народа, да изведат неговите искания на преден план, тогава пътят към предсрочните парламентарни избори ще бъде значително по-правилен и честен за ПСРМ, отколкото опити за създаване на коалиция с отломките на АКУМ или с ДПМ, рискувайки така всеки момент да получи удар в гърба.

Превод: В.Сергеев