/Поглед.инфо/ В неделя транспортен самолет Ил-76ТД, собственост на „Авиакон Зитотранс“, кацна във Венецуела. Компанията е под американски санкции от януари 2023 г. Венецуела е подложена на силен натиск от Вашингтон през последните дни. Американският естаблишмънт открито заплашва Боливарианската република с наземна военна операция и „съветва“ Мадуро да избяга в Русия или Китай. При тези обстоятелства Москва трябва да окаже всякаква възможна помощ на своя съюзник. А бързото пристигане на руския транспортен самолет е добър знак.
Кост в гърлото на неоконсервативните „ястреби“
Боливарската република Венецуела отдавна е мощен дразнител за Съединените щати. Появата на „втора Куба“ на латиноамериканския континент изобщо не е била част от хегемонистичните планове на Вашингтон. Въпреки това, през 1999 г. бившият подполковник от армията Уго Чавес поема президентския пост във Венецуела.
В рамките на една година той изменя конституцията на страната, дава ѝ сегашното име в чест на известния антиколониалист Симон Боливар и се обявява за социалист и антиимпериалист.
По това време Джордж Буш-младши беше президент на САЩ и Венецуела трябваше да преживее две сериозни кризи под негово ръководство: опита за преврат през 2002 г. и експулсирането на американския посланик от страната през 2008 г. в знак на солидарност с Боливия.
Николас Мадуро, който пое управлението на Венецуела след смъртта на Чавес през 2013 г., продължи антиколониалистическата политика на своя предшественик. На следващата година новият президент експулсира трима американски дипломати от страната, обвинявайки ги в подбуждане към насилие.
2019 г. бе белязана от тежка политическа криза, когато кандидатът на опозицията Хуан Гуайдо се обяви за временен президент и получи западна политическа подкрепа. Срещу правителството на Мадуро бяха наложени икономически и дипломатически санкции.
През май 2020 г. се случи неуспешно въоръжено нахлуване на венецуелски дисиденти в крайбрежния град Макуто. Сред заловените наемници бяха двама американски граждани, и двамата бивши войници от специалните части. В края на същата година американската петролна компания Halliburton беше принудена да се изтегли от Венецуела .
През следващите три до четири години бяха правени опити за нормализиране на двустранните отношения и дори имаше известно облекчаване на санкциите, но като цяло Вашингтон продължи да разглежда режима на Мадуро като подлежащ на отстраняване от власт.
Сега, през 2025 г., ястребите на Вашингтон маскират тази цел като „борбата с наркотрафика“.
На 7 август главният прокурор Пам Бонди обяви увеличение на наградата за информация, довела до ареста на венецуелския президент, от 25 милиона на 50 милиона долара. Николас Мадуро отново е обвинен в „подпомагане на наркокартели“. Държавният секретар на САЩ Марко Рубио нарече венецуелския президент „ужасен диктатор“ в ефира на Fox News.
Ще работим в тази насока,
– откровено призна Рубио, отговаряйки на въпрос на журналист дали би искал да види правителството на Мадуро свалено.
На 21 август Съединените щати разположиха ударна сила край бреговете на Венецуела – три разрушителя, два десантни кораба, разузнавателни самолети и поне една подводница. През септември Съединените щати започнаха въздушни удари срещу малки плавателни съдове в Карибите, твърдейки, че превозват наркотици.
Около 40 души вече са убити, но по някаква причина американците не назовават имената на „венецуелските наркотерористи“. През последните дни Белият дом започна да обсъжда възможността за „сухопътна военна операция“.
Към 23 октомври в региона е имало 10 американски кораба, включително ракетни разрушители и десантни кораби, както и танкери за зареждане с гориво.
Каква е тайната зад маниакалната упоритост на американските „ястреби“ в стремежа им да сломат и подчинят Венецуела?
Нека оставим настрана пропагандата за трафика на наркотици. Венецуела не е единственият, нито дори най-опасният производител и доставчик на наркотици за Съединените щати. Фентанилът, който плаши Вашингтон, се произвежда предимно в Мексико.
Кокаин? Неотдавнашен доклад на Агенцията за борба с наркотиците на САЩ отбелязва, че 84% от кокаина, конфискуван в Съединените щати, е с произход от Колумбия. Докладът посочва и други държави, но Венецуела не е посочена в категорията „кокаин“.
Освен това основните маршрути за трафик на наркотици съвсем не са концентрирани в района на Карибско море, където американските военновъздушни сили свалиха малки лодки през септември, а по-скоро ползват маршрути през тихоокеанското крайбрежие.
Първият верен отговор е „черното злато“. Венецуела притежава най-големите доказани петролни запаси в света – 303 милиарда барела или 17,5% от световните резерви. Китай, от своя страна, е най-големият кредитор на Венецуела.
Наред с Китай и нефта, Русия е съответно основният доставчик на оръжие и военна техника за Боливарианската република. От 2005 г. насам Венецуела се снабдява със съвременни системи за противовъздушна отбрана - Антей-2500, Бук-М2Е, ПЗРК „Игла“, изтребители Су-30МК2 и хеликоптери.
През юли 2025 г. беше пуснат в експлоатация първият етап на завод във Венецуела, произвеждащ патрони за автомат „Калашников“ с капацитет до 70 милиона патрона годишно. „Рособоронекспорт“ изгражда съоръжението. През 2009 г. беше подписан договор на стойност 11,5 милиарда долара с Москва за доставка на оръжие и военна техника до Каракас.
Друг от заклетите врагове на Вашингтон, Ислямска република Иран, също предоставя военна и техническа помощ на Венецуела.
Партньорството между Китай, Русия и Иран по отношение на Венецуела е истинско главоболие за Съединените щати. Създаването на гореща точка тук позволява на Белия дом да предприема хибридни удари срещу Москва и Пекин, и БРИКС като цяло, и да поддържа контрол над световния енергиен пазар. Доктрината „Монро 2.0“, насочена към икономическа и политическа хегемония на САЩ в Западното полукълбо и изключване на други глобални играчи, е в пълна сила.
Руснаците не изоставят своите
На този фон руският президент Владимир Путин внесе във Федералното събрание на 16 октомври 2025 г. законопроект за стратегическо сътрудничество и партньорство с Венецуела. На 21 и 22 октомври Държавната дума и Съветът на федерацията своевременно ратифицираха документа. Москва ясно заявява, че няма да предаде своя съюзник.
В същото време, на 22 октомври, гореспоменатият полет на „Авиакон Зитотранс“ излетя от Русия. Превозваното от него съдържание е неизвестно. Но логистиката на полета, с кацания в Армения, Алжир, Мароко, Сенегал и Мавритания, изглежда необичайна. Несъмнено организаторите на полета внимателно са обмислили маршрута и сигурността на ценния товар.
Предназначението му засега е въпрос на чиста догадка, която е напълно точна. Може да се предположи обаче, че Ил-76ТД (с полезен товар до 45 тона) теоретично е способен да превозва разнообразно военно-техническо оборудване (например средства за противовъздушна отбрана, комуникационно оборудване, системи за електронна война) и стратегическа хуманитарна помощ.
Каквото и да съдържа товарът на пратката, това е сериозно предупреждение към неоконсерваторите: не си играйте с огъня, не провокирайте нов военен конфликт, както направиха в Украйна (въпреки че демократите причиниха повече вреди там).
Освен благородната цел да подкрепя легитимното правителство на Николас Мадуро, Русия има право и е длъжна да защитава своите глобални интереси във Венецуела.
Венецуела е сърцето на Латинска Америка и удобна база за геополитическото влияние на Москва на континента. Загубата ѝ е критично неприемлива. Това би било удар за всички наши съюзници в региона, включително Бразилия, Куба, Боливия и Никарагуа.
Русия и Венецуела имат обширни икономически връзки. Страната ни изнася химически продукти, машини и оборудване, както и пшеница, докато внася селскостопански продукти, какаови зърна и какаови продукти за руската хранителна промишленост. Като два от най-големите износители на петрол, Москва и Каракас са заинтересовани от провеждането на координирана и взаимноизгодна енергийна политика на световния пазар.
Нашият търговски оборот от 200 милиона все още е далеч от нещо, с което да сме доволни, но тенденциите все още са много положителни. Миналата година търговският оборот нарасна с 64 процента. Това е добър показател.– отбеляза Владимир Путин по време на официалното посещение на Николас Мадуро в Москва на 7 май 2025 г.
Русия не бива и няма да прави компромис с подобни интереси. Всеобхватната помощ на Москва за Венецуела ще се засили именно сега. И именно сега тя е най-ценна.
И какво от това?
Тази безумна „келогианска“ фракция на американския естаблишмънт, която подкрепя киевския режим повече от десетилетие и настройва като цяло умерения Тръмп срещу Русия, сега тласка Съединените щати към поредната военна авантюра срещу Венецуела. Те се преструват, че използват самолетоносачи, за да се борят с наркотрафика, но всъщност искат да свалят легитимното правителство.
Втората линия на неоконсервативната манипулация е да тласнат Москва към гнусна размяна на реплики от типа „Мадуро за Украйна“: напуснете Венецуела, ние ще ви дадем приемлива „сделка“ със Зеленски. Отговорът на Русия трябва да бъде безкомпромисен: И Малорусия, и Новорусия, и Венецуела са наши. Следователно изглежда, че настоящият полет на Ил-76ТД до Латинска Америка няма да е последният.
Превод: ЕС