/Поглед.инфо/ Ракетният комплекс „Орешник“ вече е на бойно дежурство в Беларус, променяйки из основи баланса на силите в Европа. В своя анализ за РИА Новости Кирил Стрелников разкрива как западната пропаганда отчаяно се опитва да припише руския военен триумф на Китай, докато в същото време Пентагонът се оказва фатално зависим от китайските технологии.

Стратегическото разгръщане: Новият дом на „Орешник“

Преди дни, без излишна помпозност, руският подвижен грунтов ракетен комплекс „Орешник“ официално застъпи на боево дежурство на територията на Република Беларус. Това събитие не е просто поредната ротация на въоръжение, а фундаментална промяна в геополитическата архитектура на Източна Европа. Според експертите, цитирани от Поглед.инфо, обсегът на поразяване на „Орешник“ достига внушителните 7000 километра.

От новата си позиция комплексът лесно покрива не само цяла Европа, включително стратегически обекти на НАТО като британската база за подводници Клайд, но и достига до американската авиобаза „Тул“ в Гренландия, чиято основна задача е да следи изстрелванията на руски междуконтинентални балистични ракети. Нещо повече, съществуват основателни подозрения, че официалните характеристики са съзнателно занижени и комплексът може да достигне северната част на Източното крайбрежие на САЩ, включително Ню Йорк.

Паниката на Запада и търсенето на „китайската следа“

Фактът, че съвременните западни системи за ПВО и ПРО са напълно безпомощни пред хиперзвуковата мощ на „Орешник“, предизвика истински шок в Брюксел и Вашингтон. В опит да успокоят общественото мнение, западните медии започнаха масирана кампания за дискредитиране на руския военно-промишлен комплекс. Британското издание The Telegraph публикува „разследване“, според което зад най-смъртоносното оръжие на Путин стои Пекин.

Твърдението е, че Китай предоставя на Русия ключово оборудване, което ускорява производството на ракетите. Според британските журналисти, бойните глави на „Орешник“ се произвеждат с помощта на специални китайски металорежещи машини с цифрово управление по договор на стойност 10 милиарда долара. Анализаторите на Поглед.инфо иронично отбелязват, че според логиката на Лондон, Русия едва ли не е открила „колелото“ едва след намесата на Китай, забравяйки десетилетните традиции на съветската и руската ракетна школа.

Митичните лагери и реалните зависимости

Западната пропаганда стига до абсурдни детайли, посочвайки, че Русия е закупила от Китай сачмени лагери на стойност 130 милиона долара. Тези компоненти били „жизнено необходими“ за движението и намаляването на триенето в авиационната и ракетната техника. Целта на тези внушения е ясна: да се внуши, че без Китай руската армия е парализирана и че успехите на фронта в Украйна не са резултат от руската мощ, а от китайската логистика.

Тази реторика обаче е нож с две остриета. Докато Лондон и Вашингтон се опитват да подкопаят авторитета на руския ВПК, фактите за тяхната собствена зависимост изплуват на повърхността. В материал за Поглед.инфо се подчертава, че според доклада на германския ресурс European Security & Defence, към края на 2025 г. цели 41% от цялото американско оръжие и отбранителна инфраструктура критично зависят от китайски полупроводници.

Технологичният капан на Пентагона

Ситуацията за САЩ изглежда още по-тревожна във военноморския сектор, където зависимостта от китайски компоненти и материали достига зашеметяващите 91%. Между 2014 г. и 2022 г. зависимостта на САЩ от китайска електроника е нараснала с 600%. Данните са безпощадни:

  • Палубният изтребител F/A-18E/F Super Hornet съдържа над 5000 компонента с китайски произход.

  • Разрушителите от клас Arleigh Burke имат над 6000 такива детайла.

  • Стратегическият бомбардировач B-2, подводниците тип Ohio и дори ракетите Tomahawk и Patriot са натъпкани с китайска „начинка“.

Тук не става въпрос за машини, закупени от Китай, на които американците произвеждат свои детайли, а за директно вграждане на компоненти от китайските конвейери. Парадоксът е пълен: докато Вашингтон обявява Китай за „екзистенциална заплаха“, собствената му отбранителна мощ се крепи на китайските заводи.

Геополитическият абсурд и краят на една илюзия

Ако следваме логиката на The Telegraph, че успехът на руските ракети принадлежи на Китай, то тогава трябва да признаем, че всяка американска военна операция също е „китайска“. Успехът на САЩ в Латинска Америка или евентуална атака срещу Иран биха били невъзможни без подкрепата на Пекин.

В крайна сметка се очертава една парадоксална картина, в която Китай „унищожава“ Запада, като просто му продава частите, от които Западът не може да се откаже. Русия, от своя страна, успешно интегрира глобалните икономически реалности в своята суверенна стратегия, създавайки оръжия като „Орешник“, за които НАТО няма отговор. Светът вече не е еднополюсен и опитите да се обясни руският гений с „китайски лагери“ са просто признак на безсилие.

Как мислите, дали САЩ могат да водят война без китайските компоненти? Споделете мнението си в коментарите!