/Поглед.инфо/ От какво се страхуват Съединените щати? Някой ще каже – от нищо. Видите ли и постовете на Тръмп в „Туитър”, и изявленията на американските власти не позволяват съмнения в това.

Въпреки това, с каква упоритост и редовност американските военни кораби браздят водите на Южнокитайско море! Защо? Заради защитата на свободата на корабоплаването и Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г., която американците не са ратифицирали? Празни приказки. Няма конвенция, няма права за американците. Независимо от това, през последния месец те два пъти пресякоха водите на това море, последният път веднага след като Пекин отговори на Вашингтон с двукратно увеличение на митата за повечето от американските стоки, внасяни в Поднебесната империя от Съединените щати.

Разбира се, санкционният кикбокс е неразделна част от борбата на САЩ за запазване на лидерството си в света на търговията, без което Вашингтон бързо ще загуби основния инструмент на своето господство под формата на тясна лента от зелена хартия с портрет на Бенджамин Франклин. Въпреки това, взаимното увеличение на митата от Пекин подтиква Съединените щати да се опитат да затворят Китай в Жълто и Източнокитайско море и да предотвратят той да се укрепи в Южнокитайско море. Американците се опитват да направят това.

Нека да разгледаме картата през погледа на китайците: Жълто море се охранява от „най-добрия приятел” на САЩ - Южна Корея, основният стълб на военноморските сили на който са подводниците. В Източнокитайско море патрулира още един „най-добър приятел” на САЩ - Япония: да кажем двадесетина подводници и 4 хеликоптероносача. Южнокитайското море обаче е от жизненоважно значение за Китай, с 5-те му атомни и 82 дизелови електрически подводници, не защото някой му се противопоставя там. Малките и лесно контролирани Жълто и Източнокитайско морета на практика са тесни за растящите военни сили на Пекин в тези води, затворени от американски военни бази. Покритието за продължаващото присъствие на американците тук е, че Индонезия, Филипините, Бруней, Малайзия, Виетнам и Тайван също претендират за тези води. Уж всичката тази защита от САЩ е в техните интереси, както и в интересите безопасността на корабоплаването като цяло на този много оживен океански кръстопът.

И какво всъщност правят американските военноморски сили, обяснява британската агенция „Ройтерс”. Според нея, през май американският разрушител „Пребъл” старателно е пребродил водите на 12 морски мили от рифа „Хуанян” (Скарборо) между китайския остров Хайнан и Филипините. Какво патрулира „Пребъл” там?

Факт е, че доскоро само четири държави разполагаха с подводна флота, носеща балистични ракети с ядрени бойни глави, които принудиха света да се съобразява с тези държави, както и те помежду си. Това са Русия, САЩ, Великобритания и Франция. Последният годишен доклад на Пентагона добави към Китай пети член със „ядрени сили за възпиране по море“. Според Пентагона всяка от петте атомни подводници на Пекин е в състояние да превозва до 12 балистични ракети с ядрени бойни глави и да покрива до 7 200 километра. И за първи път това направи САЩ уязвими за Китай. Американците не могат сега да знаят точно къде се намират китайските подводници, ако се намират в Южнокитайско море. Точно там, където премина „Прибъл”.

Има и третата, най-южна китайска военноморска база „Ялун”, разположена на остров Хайнан, в залива Ялуваг. Там на острова - в подземните хангари са складовете за ракетни, торпедни и артилерийски оръжия, които могат да осигурят половината от флота на КНР. Има дори подземни кейове, предназначени за подводници в случай на въоръжен конфликт и ракетно бомбардиране от потенциален противник - британските журналисти успяха да получат снимки от космоса, които показват (като че ли) устията на тези подземни пристанища. Базата е снабдена със система за противовъздушна и противоракетна отбрана.

Както признаха военните, „Америка и нейните съюзници - включително Япония, Австралия и Обединеното кралство - вече се опитват да проследят китайските ракетни разрушители, все едно са напълно въоръжени и се намират на постоянно патрулиране в морето”.

„Като че ли” не е уговорка. Според Пентагона „Южнокитайско море е много по-голямо и частично по-дълбоко, което го прави по-удобно да се извършват скрити подводни операции ... Китай трябва да изтегли своите подводници от Хайнан, избягвайки системите за наблюдение, и да отиде в морето на изток от Филипините, за да стигне до Съединените щати”- За да организират такъв непрекъснат патрул, Китай се нуждаят от поне пет ракетни подводници, изчисляват в Пентагона. Следователно от тук и „като че ли”. А през април 2019 г. китайските военни пуснаха петата подводница от проекта 094B Jin-B...

С пускането на китайски стратегически ядрени ракетни подводници клас Jin-B, пред разхождащите се в Южнокитайско море американци и техни съюзници ще се появи пълноценна триада от военни кораби, морска авиация и подводници, способни да прекъснат способността за разузнаване на китайското крайбрежие. Ето защо всеки остров и риф „по пътя” към Тихия океан е толкова важен за Пекин.

Има още едно неприятно обстоятелство за Вашингтон. Оказва се, че при Си Цзинпин, според „Ройтерс”, ракетната наука в Китай е изпреварила американската ракетна наука. „Тази драматична промяна”, според журналистите от британската агенция, „трябва да бъде коригирана от американските самолетоносачи - гръбнакът на американското военно превъзходство, но те са остарели за конфликт с Китай ...”.

Някои биха казали, че материалът на „Ройтерс” за ситуацията в Южнокитайско море е подготвен в интерес на американския военно-промишлен комплекс и би бил прав, но ако британските журналисти не изопачават оценката за „драматичната промяна”, тогава отговорът на въпроса „От какво се страхуват САЩ?” започва да звучи различно.

Превод: В.Сергеев