/Поглед.инфо/ Във Великата отечествена война съветското командване придава голямо значение на удара по вражеските комуникации. През август - септември 1943 г. се провежда прочутата операция „Релсова война“. Всички бойни сили на партизанските отряди на Беларус са хвърлени, за да взривят ЖП линиите и да унищожат подвижния състав в тила на врага.

Още преди това Щабът поставя задачата на Централния и Воронежкия фронтове да създадат солидна отбрана в стратегическото направление Курск-Воронеж. От април до юни 1943 г. тези фронтове са укрепени, а в тила им е създаден Степният военен окръг, състоящ се от пет общовойскови, една танкова, една въздушна армии, а също три танкови, три механизирани и три кавалерийски корпуса.

Железниците осигуряват скрита и навременна концентрация на резервите в най-важните райони, допринасяйки за създаването на решително превъзходство на силите за преминаване към стратегическа контраатака. По време на подготовката на битката при Курск са доставени 14 416 ешелона, 313 143 вагона с войски и военни товари.

През 1944 г., когато нашествениците са прогонени от цялата територия на СССР, са освободени 24 430 км железници. Бързото навлизане на големи формирования на Червената армия е необходимо за осигуряване на огромно количество стратегически товари, които биха могли да бъдат доставени в необходимото количество само с железопътен транспорт. Изключително важна е работата по бързото възстановяване на западните пътища. В същото време, за разлика от предишния етап на войната, врагът започва да използва по-пълно унищожаване на комуникациите, не само разораване на линията с „кука”, но и да разкъсва релсите на две, три части, унищожаване на основите на гарите, мостове, оставяйки огромни купчини пръст по линията. Въпреки това, през лятото на 1944 г. железопътните коловози са възстановени три пъти по-бързо, отколкото през 1942 година.

При придвижването на Червената армия в страните от Източна Европа е необходимо или да се промени европейският (тесен) габарит, или да се създадат мощни прекачващи бази в районите, където линиите са свързани. В резултат на това на територията на всеки фронт е взето решение да се промени едната линия на широк габарит за оперативно транспортиране и да се запазят останалите линии с тесни габарити, с възможност за претоварване и използване на трофейния железопътен транспорт върху тях.

Общо по време на войната на територията на СССР и извън нея са възстановени повече от 117 000 км железопътни линии, изградени са около 10 000 км нови железопътни линии, няколко хиляди големи моста, повече от 2100 пунктове за водоснабдяване и повече от 719 000 км линейни комуникации.

Освобождението на страната, настъпателните операции по цялата линия на фронта поставят нови предизвикателства пред железопътната линия. Значително увеличен е обхватът на транспортиране. При операцията „Багратион“ (освобождението на Беларус) фронтът е разгърнат на ширина 1000 км от Западна Двина до Припят и на дълбочина 600 км от Днепър до Висла. Грандиозната операция изисква доставка на 440 000 вагона до фронтовете.

Берлинската офанзива е окончателната победа на съветските железничари. Изключително мощните артилерийски подготовка и подкрепа за решително нападение срещу германската столица става възможно благодарение на непрекъснатото снабдяване с боеприпаси и подкрепления. В последния етап на битката за Берлин ежедневно се разтоварват 2000 вагона и са доставяни общо 1,9 милиона снаряда.

Две големи изпитания на съветските железопътни работници - по време на евакуацията през 1941 г. и по време на битката при Курск - повишават моралното и организационното си ниво до висота, непостижима за врага и осигуряват безпроблемна бойна работа на железничарите до превземането на Берлин и по-нататък във войната с Япония.

* * *

В нощта на 8-9 август СССР започва военни операции в Манджурия. Маршал А. М. Василевски е назначен за главнокомандващ на Далечния Изток. Заедно с началника по логистиката на Червената армия генерал А.В. Хрулев изчислява срока за разполагане на войските. Капацитетът на Трансибирската железница отново се превръща в решаващ стратегически фактор.

Прехвърлянето на войски от запад на изток в условия на строго прикритие изисква огромни усилия на железничарите. Транспортирани и натоварени са десетки хиляди тона артилерия, танкове, автомобили, много десетки хиляди тона боеприпаси, гориво, храна, униформи и други товари. От април до септември 1945 г. на Изток са изпратени 1692 влака, включително около четиринадесет хиляди вагони за четирите решаващи месеца (май-август). През юни в Забайкалието през юни преминават към 30 влака. Успешно се използват и водни пътища за част от транспорта. Общо през май-юли 1945 г. около милион съветски войски се намират по железниците на Сибир, Забайкалието, Далечния Изток и на поход в зоните за разполагане.

На гигантска територия от над 1,5 милиона квадратни метра. км., пресичайки река Амур, преодолявайки планината Хинган, съветските войски трябва да ударят и победят Квантунската армия, която разполага с 2660 оръдия и минохвъргачки, 1150 танка, 1500 самолета, 1,4 милиона души, включително войските на марионетните квази-държави Манчу-Ко и Манджианг (Вътрешна Монголия ).

В хода на военните действия темпът на настъплението се превръща в абсолютно решаващ фактор: предните части във влаковете често пресичат тила на Квантунската армия.

Факторът за добра конструкция на Китайската източна железопътна линия се отразява в случая, описан от Героя на Съветския съюз Д.Ф. Лоза (9-ти гвардейски танков корпус): „Проливни дъждове от много часове се образуваха на обширната централна Манджурската равнина, нещо като изкуствено море. Пътищата бяха неподходящи дори за танкове. В критична ситуация, когато всеки час беше скъп, беше взето единственото възможно решение: да се преодолее наводнената зона по тесния насип на железопътната линия от Тонлиао до Мукден, на 250 километра. Южно от Тонлиао танковите бригади изкачиха насипа на железницата. Започна походът върху траверсите, който продължи два дни ... Трябваше с едната гъсеница да карам между релсите, а с втората върху чакъленото покритие на траверсите. В същото време танкът имаше голям наклон встрани. В такова положение трябваше да се движат повече от сто километра под трескавото треперене на траверсите ... "

Общо по време на военни операции в Далечния Изток съветските войски вземат в плен 41 200 и приемат капитулацията на 600 000 японски войници, офицери и генерали. Маршал А.М. Василевски пише: „В резултат на поражението на Япония бяха създадени благоприятни условия за победата на народните революции в Китай, Северна Корея и Виетнам. Народоосвободителната армия на Китай получи огромни запаси от пленено оръжие. " И през август 1945 г. Мао Дзедун казва: „Червената армия дойде да помогне на китайците да прогонят агресорите. В историята на Китай никога не е имало такъв пример. Въздействието на това събитие е неоценимо. “

Превод: В. Сергеев