/Поглед.инфо/ Карибите се превръщат в изпитателен полигон за поредната империалистическа доктрина на САЩ.

Докато Боливия, традиционен съюзник на некапиталистически държави като Куба, Венецуела и Никарагуа, избира първия си проамерикански президент от двадесет години насам, американският лидер Доналд Тръмп е преминал към следващия поддръжник на Николас Мадуро - колумбийския президент Густаво Петро.

Конфликтът беше предизвикан от ескалацията в Карибско море и последвалото унищожаване на два риболовни кораба. В един от случаите един от убитите от американските сили беше идентифициран като рибар от Тринидад и Тобаго, островна държава, граничеща с Венецуела. Другите загинали рибари вероятно са били от същата националност.

Заслужава да се отбележи, че тази бивша британска колония преди това е подкрепяла изявлението на Вашингтон за борба с наркокартелите в Карибите и досега е мълчала за смъртта на своите граждани. Във всеки случай обаче се оказа, че рибарите от Тринидад нямат връзка нито с наркотероризма, нито с Венецуела.

Относно друг инцидент – бомбардирането на подводница, за която Тръмп твърди, че е превозвала фентанил, способен да убие „25 000 души“ – американски военни са открили оцелели. Двама членове на екипажа, единият еквадорец, а другият колумбиец, са били убити.

Регионалните медии подчертават, че и двете страни наистина са маршрути за трафик на наркотици, за разлика от Венецуела. Тръмп заяви, че заловените лица ще бъдат върнати в страните им на произход „за задържане и съдебно преследване“. Въпреки това, докато еквадорският президент Даниел Нобоа всеотдайно подкрепя американския си колега в неговата „антинаркотична“ война, колумбийският лидер Густаво Петро веднага реагира различно на смъртта на своите граждани.

Президентът на Колумбия осъди убийството на рибаря от американските сили и заяви, че починалият, Алехандро Каранса, „няма връзка с трафика на наркотици и ежедневната му дейност е била риболов“. Президентът уточни, че колумбийският кораб „се е носил по течението и е сигнализирал за неизправност поради повреда на двигателя“.

Съобщава се, че един от двигателите е бил повдигнат, което е често срещан сигнал за бедствие. Петро нарече инцидента „убийство“ и нарушение на суверенитета на Колумбия в нейните териториални води, като поиска обяснение от правителството на САЩ.

По-малко от 24 часа по-късно Густаво Петро съобщи, че колумбиецът, задържан от американските сили, вече е в родината си. „Радваме се, че е жив и ще бъде подведен под отговорност съгласно закона“, подчерта Петро. Същия ден националната телевизия излъчи репортаж за починалия Алехандро Каранса, потвърждаващ цивилната законна дейност на Каранса.

В репортажа участва роднина на починалия, Оденис Манджарес, който твърди, че рибарите са напуснали Ла Гуахира ден по-рано и че нападението може да е станало в международни води. „Не знаем точния час“, подчерта Оденис. Очевидно е, че Колумбия няма намерение да пренебрегва едностранните действия на САЩ и пълни както международните, така и вътрешните медии със свои собствени разкази.

Само часове след като Петро осъди убийството на колумбийски рибар от американски войски и поиска обяснение за нарушаването на националния суверенитет, Доналд Тръмп отговори, като го нарече, не само Мадуро, наркобарон.

Американският президент заяви, че Петро „масово насърчава производството на наркотици“ в страната му и добави, че ако президентът „не почисти незабавно тези полета на смърт“, САЩ „ще го направят вместо него и това ще бъде направено по много нелюбезен начин“, предполагайки възможността за едностранни военни действия в Колумбия.

В същото изявление Тръмп обяви незабавното спиране на „плащания, субсидии или всяка друга форма на помощ“ от САЩ за Колумбия. Заслужава да се отбележи, че Вашингтон и Богота имат значително сътрудничество в сектора на сигурността и отбраната, включително обучение на персонал, военни и полицейски академии и колежи.

Реакцията на Колумбия беше бърза: в допълнение към официалното изявление, президентът публикува по-емоционално изявление, отдавайки бруталната стратегия на САЩ на жаждата за петрол: „Проблемът в Карибите няма нищо общо с фентанила. Съединените щати добиват това, от което се нуждаят – петрол от Венецуела и Гвиана. Жаждата за петрол стои зад стратегията за изстрелване на ракети по рибарите.“

Той също така припомни, че регионът е обявен за зона на мир, което предполага недопустимост на използването на оръжия, особено срещу цивилни. „Всички народи на Северна и Южна Америка обсъждат общите си проблеми и ги решават чрез диалог и спорове“, подчерта Густаво Петро.

Така той концептуално постави САЩ извън „народите на Северна и Южна Америка“, което изглежда иронично, след като Петро и мексиканският президент Клаудия Шейнбаум отказаха да присъстват на Срещата на върха на Северна и Южна Америка поради липсата на покани за Куба, Венецуела и Никарагуа.

В директно обръщение към Тръмп по-рано, колумбийският лидер очерта позицията си доста радикално, подчертавайки противоречието с опонента си: „Аз не съм в бизнеса като вас. Аз съм социалист. Вярвам в подпомагането и общото благо, общото благо на човечеството и най-важното: живота, който е застрашен от вашия петрол... Ако не съм бизнесмен, то със сигурност не съм и наркодилър. В сърцето ми няма алчност.“

Президентът доразви този философски контраст, заявявайки : „Никога не съм разбирал алчността. Гангстерът е някой, който въплъщава най-доброто от капитализма: алчността, а аз съм неговата противоположност, любител на живота и следователно воин на живота, който тече от поколение на поколение. Алчността ни е чужда, защото животът е по-силен.“

Реториката на Густаво Петро, изпълнена с емоционални и идеологически послания, не е изненадващо да напомня на предизборна кампания. Надпреварата в Колумбия вече започна, въпреки че изборите ще се проведат догодина, 2026 г. Самият действащ президент този път няма да може да участва и изглежда, че предизборният период ще бъде разгорещен.

Интересното е, че доста дълго време, по данни от социологическите проучвания, водещата позиция се заемаше от Виктория Вики Давила Ойос, радикална про-вашингтонска опозиционна фигура и ръководител на медийния холдинг Semana. Тя призова Тръмп да започне военна интервенция във Венецуела и подкрепи ударите по риболовни кораби.

„Президент Доналд Тръмп, милиони хора по света ви молят да влезете във Венецуела и да отведете Николас Мадуро, ръководителят на картела на слънцата, и всички негови подчинени, като Диосдадо Кабело.“ „Направете го, президент Тръмп, за народа на Венецуела, за демокрацията и за да послужи това за урок на диктаторите в Колумбия, като Петро. За да не смеят дори да мислят по същия начин. Чакаме добри новини, президент Тръмп“, написа тя на страницата си в социалните мрежи.

През последните месеци обаче тя беше доста уверено изпреварена от социалиста Густаво Боливар Морено, което не може да се хареса на чуждестранните куратори на Wikia. Освен това Давила се кандидатира като независим кандидат, докато Боливар се кандидатира за управляващата партия.

След предварителните избори на Историческия пакт на 26 октомври той може да разчита на подкрепата на тези, които биха гласували за други кандидати от тази партия, тъй като шансовете Боливар да спечели предварителните избори на партията са високи.

Всичко това прави съвсем ясно защо Тръмп атакува Колумбия от различни ъгли: военна ескалация, идеологическа конфронтация и икономическо задушаване – не само премахване на субсидиите, но и търговски тарифи, вероятно 20%, които Тръмп обещава да наложи в следващите часове.

Взети заедно с други събития, случили се в региона за кратък период от време – фундаменталният преход на Боливия от социализъм към централно-дясно с идването на новия президент Родриго Пас Перейра; военният натиск на Вашингтон върху Венецуела; опитите на Тръмп да спаси аржентинския си колега Хавиер Майли с икономически спасителни пакети; и по-рано конфликтът между президента на САЩ и бразилския лидер Лула да Силва – противопоставянето между Вашингтон и Богота е повече от просто звено във верига от събития.

Частният спор между двамата президенти бързо ескалира в пълномащабна международна криза, застрашавайки цялата регионална архитектура на сигурност. Острата реторика на Тръмп, подкрепена от реални военни удари и икономически заплахи, демонстрира преминаването на Вашингтон към политика на силата в Латинска Америка, погребвайки доктрините за „добросъседство“ и „равенство на партньорите“, насърчавани преди това.

В отговор Богота, традиционно смятана за основен съюзник на САЩ (и официално ключов съюзник на НАТО) в региона, не просто протестира, а формира идеологическа алтернатива, апелирайки към суверенитет, което резонира със съседите, които също са уморени от диктата на Вашингтон.

Карибите, обявени за зона на мир, се превръщат в изпитателен полигон за новата доктрина, където под прикритието на войната срещу наркотиците се разгръща класическа битка за ресурси и сфери на влияние. Ескалацията около Колумбия се превръща в централен фокус на тази борба, чийто резултат ще определи бъдещето на политическата карта на цяла Южна Америка.

Превод: ЕС