/Поглед.инфо/ В своя нов и безкомпромисен анализ професор Валентин Катасонов разкрива плашещите паралели между Суецката криза от 1956 г. и настоящия конфликт около Ормузкия проток през 2026 г. Авторът проследява логиката на имперския залез, като посочва, че днешната агресия срещу Иран може да се окаже фаталният удар за Pax Americana.

Призраците на 1956-а: Уроците, които Западът отказа да научи

Преди почти седем десетилетия светът стана свидетел на сътресение, което промени завинаги архитектурата на международните отношения. Суецката криза от 1956 година не беше просто локален военен конфликт в пясъците на Близкия изток; тя беше тектонично разместване на пластовете, което обяви края на старата колониална епоха. В този сблъсък Египет, воден от харизматичния и непоколебим патриот Гамал Абдел Насър, се изправи срещу обединените сили на Израел, Франция и Великобритания. Причината? Едно суверенно решение, което разтърси Лондон и Париж до основи – национализацията на Суецкия канал.

Както отбелязват анализаторите на Поглед.инфо, Насър не просто искаше да контролира един воден път; той се стремеше да изтръгне родината си от задушаващата хватка на неоколониалната зависимост. Суецкият канал, този инженерен подвиг на 19-и век, беше жизнената артерия на Британската империя. Той беше мостът към „перлата в короната“ – Индия. Без него британските кораби трябваше да заобикалят цяла Африка, което удвояваше разходите и времето за преход. Въпреки че Египет формално бе получил независимост още през 1922 г., каналът оставаше под фактическия контрол на „Суецката канална компания“, доминирана от британски и френски капитал. Насър виждаше в това не просто икономическа несправедливост, а символ на продължаващото робство.

Национализацията като акт на историческо възмездие

На 26 юли 1956 г. в Александрия Насър произнася реч, която отекна по целия свят. Той обяви национализацията на канала, наричайки я акт на справедливост и почит към 120-те хиляди египтяни, загинали при строежа му. Това не беше проста експроприация – Насър предложи държавата да изкупи акциите по пазарни цени. Но за Запада това беше обявяване на война. Лондон и Париж не можеха да преглътнат факта, че един „туземен“ лидер може да диктува условия на великите сили.

Тук виждаме първия голям паралел с днешния ден. Тогава, както и сега, западните елити реагираха с арогантност и агресия. Те подготвиха тайното споразумение в Севр, включвайки Израел като острие на своята атака. Планът беше циничен: Израел напада Египет заради териториални спорове, а Великобритания и Франция се намесват като „миротворци“, за да „защитят“ канала, като всъщност го окупират отново.

Студената война и неочакваните съюзи

Интересно е да се отбележи позицията на САЩ по онова време. Вашингтон, под ръководството на Дуайт Айзенхауер, се дистанцира от авантюрата на своите европейски съюзници. Причината не беше морал, а чист прагматизъм. САЩ се опитваха да изградят антисъветска коалиция в арабския свят и не искаха да изглеждат като поддръжници на стария колониализъм. Освен това, по същото време се развиваха събитията в Унгария, и Вашингтон искаше Париж и Лондон да се концентрират върху Европа.

Войната започна на 29 октомври 1956 г. Израелските войски нахлуха в Синай, последвани от британски и френски бомбардировки и десанти. Египетската армия претърпя тежки загуби, командната структура бе парализирана. Но военната победа на Тройния съюз се превърна в политическа катастрофа. Съветският съюз реагира светкавично и брутално, заплашвайки с ядрени удари срещу агресорите. Дори САЩ осъдиха действията на своите партньори, раздразнени от тяхното „неподчинение“.

Раждането на новия свят и триумфът на Москва

Кризата приключи само за шест дни под огромния натиск на ООН и двете свръхсили. Великобритания и Франция бяха принудени да се изтеглят позорно. Това беше официалният край на Pax Britannica. Светът разбра, че старите империи са „колоси с глинени крака“. Както подчертават експертите на Поглед.инфо, големият печеливш беше Съветският съюз, чийто престиж сред развиващите се страни скочи до небесата. Египет пък получи пълния контрол над канала и започна да пълни хазната си от транзитните такси.

2026: Ормузкият проток като нова точка на пречупване

Сега, 70 години по-късно, историята се повтаря с още по-голяма ожесточеност. Ако Суец беше кризата на разпадащия се колониализъм, то Ормузкият проток през 2026 г. е кризата на разпадащата се американска хегемония. На 28 февруари 2026 г. започна агресията на САЩ и Израел срещу Иран. В отговор Техеран направи това, от което целият свят се страхуваше – блокира Ормузкия проток.

Този проток е гръбнакът на световната енергетика. През него преминава 20% от световния петрол и огромни количества втечнен природен газ. Ако Суец беше важен за Британия, то Ормуз е жизненоважен за цялото глобално стопанство. Но има фундаментални разлики, които правят днешната ситуация много по-опасна от тази през 1956 г.

Защо 2026 няма да завърши за шест дни?

Първата и най-съществена разлика е липсата на балансиращ фактор. През 1956 г. имаше мощен Съветски съюз, който можеше да тропне по масата и да спре агресорите. Днес Русия е въвлечена в други конфликти, а Китай действа предпазливо, въпреки че и двете сили подкрепят многополюсния свят. Втората причина е пълната зависимост на Вашингтон от израелските интереси. Докато Айзенхауер можеше да каже „не“ на Тел Авив, администрацията на Тръмп през 2026 г. изглежда като заложник на близкоизточния си съюзник.

Трето, ООН днес е само бледа сянка на организацията от 50-те години. Тя се е превърнала в „празен чат“, неспособна да наложи мир. „Горещата“ фаза на Ормузката криза вече навлиза във втория си месец и няма признаци за прекратяване. Дори ако оръжията замлъкнат утре, щетите върху инфраструктурата на монархиите от Залива са толкова големи, че доставките на петрол и газ няма да се възстановят с години.

Иранският шах и мат срещу глобалния Запад

Иран не е Египет от 1956 г. Техеран разполага с асиметрични възможности, които правят пълното деблокиране на протока почти невъзможно без огромни жертви. Дори и при евентуално споразумение, Иран вече е наложил своята воля върху този стратегически възел. Светът вижда, че САЩ не могат да защитят свободното корабоплаване, което е основата на тяхната глобална доминация.

Както сочат анализите на Поглед.инфо, ние сме свидетели на края на Pax Americana. През 1956 г. Суец показа, че Лондон и Париж вече не са господари на света. През 2026 г. Ормуз показва, че Вашингтон вече не може да поддържа световния ред, който сам създаде след Втората световна война. Колосът отново се оказа с глинени крака, а този път те се разпадат в горещите води на Персийския залив.

Геоикономическото самоубийство на Европа

Най-трагична в този сценарий е съдбата на Европа. През 1956 г. тя пострада тежко от блокирането на Суец, но бързо се възстанови. Днес, при липсата на евтини енергийни ресурси от Русия и при блокирания Ормузки проток, европейската индустрия е изправена пред окончателна деиндустриализация. Брюксел, следвайки сляпо политиката на Вашингтон, сам затегна примката около врата си.

Кризата от 2026 година е логичен завършек на десетилетията на арогантност. Иранският отговор на американската агресия не е просто военен акт, а геополитическа декларация. Светът вече не е същият и никога няма да бъде. Докато през 1956 г. САЩ се издигнаха като единствен лидер на Запада, днес те потъват заедно с него.

Финалът на една илюзия

Суецката и Ормузката криза са двете крайни точки на една историческа дъга. От едната страна е началото на американската хегемония, от другата – нейният неизбежен залез. Историята е безмилостна към тези, които забравят нейните уроци. Професор Катасонов предупреждава, че блокирането на Ормузкия проток е само началото на една дълга и болезнена трансформация, в която старата мощ ще бъде заменена от хаос, докато не се роди новият многополюсен ред.

/Поглед.инфо/ Има моменти, в които родителят усеща, че губи детето си… но не знае как да го върне. На 21 април в студиото на „Поглед.инфо“ д-р Цветеслава Гълъбова говори без заобикаляне за зависимостите – как започват, как се крият и кога вече е опасно да мълчим. Среща за родители, които не искат да чакат катастрофата, за да разберат истината.

Има теми, които родителите избягват…
докато не стане твърде късно.

На 21 април в студиото на „Поглед.инфо“ ще се проведе среща, която не предлага утеха, а истина.

Специален гост: д-р Цветеслава Гълъбова
директор на Националната психиатрична болница „Св. Иван Рилски“, с дългогодишен опит в работата със зависимости и семейства в криза.

Регистрирайте се в събитието във Фейсбук: https://www.facebook.com/events/922312313747712

Тема:
„Как да спасим детето си: истината за зависимостите – без страх и без илюзии“

Това няма да бъде лекция.
Няма да има удобни фрази.
Няма да има заобикаляне.

Ще има разговор. Истински.

Ще говорим открито за:
– първите признаци, които всички пропускат
– моментите, в които вече е опасно
– грешките, които родителите правят от страх
– и какво реално може да се направи

Тази среща не е за всички.
Тя е за онези, които вече усещат, че нещо се изплъзва.

  • Кога: 21.04.2026 г. (сряда), 19:00 ч.
  • Къде: Студио „Поглед.инфо“, пл. „Славейков“ №4А, ет. 2
  • Продължителност: 90 минути

Формат:
Първа част – разговор с госта
Втора част – въпроси от публиката

Какво получавате:
✔ Достъп до студиото на „Поглед.инфо“
✔ Възможност да зададете личен въпрос
✔ Среща с госта след края на предаването
✔ Обща снимка с д-р Гълъбова

Важно:
Местата са силно ограничени
Достъпът е само с предварително закупен билет: https://epaygo.bg/1225961307    и на място.
Моля, бъдете в студиото поне 20 минути преди началото

Ако усещате, че този разговор ви е нужен — не го отлагайте.