/Поглед.инфо/ Западните политици и медии все повече обвиняват руските власти и руснаците в натрапчивата враждебност. Видите ли, Кремъл специално подгрява у населението на Русия фобии по отношение на чужбина, мирните западни демокрации, които искат на Русия единствено успех и разцвет.
Още в края на 90-те години руското население започна постепенно да се разочарова от колективния Запад, който, изглежда искаше първо от Съветския съюз, а след това и от всички постсъветски републики, единствено мир, демокрация и свобода. Но за първи път именно превратът в Украйна през 2014 г. доведе до експлозивен растеж на броя на онези, които оценяват отношенията между Русия и САЩ като отрицателни.
Че днешна Русия има врагове, смятат 84% от руснаците през октомври 2014 година. През ноември 2013 година така смятат 78%, а предишният рекорд е през юли 2003 година, когато за наличието на врагове говорят 77% от респондентите.Още през септември 2012 година за това, че страната е заобиколена от врагове, говори най-малкото в историята на наблюденията число руснаци – 63%.
С идването на власт на Доналд Тръмп в САЩ броят на руснаците, които смятат САЩ за основна опасност за Русия, е намалял. Според респондентите през май 2019 г. Съединените щати, Украйна и Обединеното кралство влизат сред първите три най-враждебни към Русия страни. Въпреки това, броят на тези, които са избрали САЩ, е намалял драстично - от 78 на 67%. Делът на респондентите, които наричаха Украйна неприятелска, намалява от 49% на 40%. Топ 5 включва Латвия и Литва.
Според историка Андрей Фурсов, член на „Изборски клуб”, срещу Русия се води психо-историческа война, чиято цел е да изопачи възприятието на историята в съзнанието на руското население и да го подготви за приятелското приемане на икономическата и военната окупация. Това са интернет-медиите, киното, целите информационни агенции и дипломатическите служби на западните страни.
Данните от последните анкети показват само, че нашите сънародници поддържат трезво отбранително съзнание, без което нашата държава не би могла да съществува повече от хиляда години във враждебна геополитическа среда. Въпросът тук определено не е пропаганда и „синдром на обсадената крепост“, както настояват западните ни опоненти. Максимално миролюбивата реторика на запад беше напълно достатъчна през 90-те, но съвсем конкретните действия ни накараха да се разубедим за миролюбивата природа на нашите близки и далечни съседи.
Варварската атака срещу Югославия, грузинската и украинската агресии, политически мотивираните санкции и подкрепата на открито русофобските режими в балтийските държави просто не можеха да се възприемат по друг начин. Никой Соловьов или Кисельов не биха успели да ни убедят за агресията на Запада, ако не бяха санкциите срещу „Северен поток“,външното направление на русофобските режими около Русия и опитите за изолация на международната сцена.
Данните от същото неотдавнашно проучване показват, че ние знаем не по-зле как да се сприятеляваме и да се доверяваме на нашите съседи и това доверие също е оправдано. Броят на респондентите, които през годината наричат Беларус приятелски настроен, се е увеличил от 49 на 62%. Китай се издига на 42% (в сравнение с 40% през 2018 г.), Казахстан – до 38% (при 32% година по-рано). Армения (от 11% до 22%) и Азербайджан (от 8 до 16%) също влизат в топ 5-те най-близки приятели на Русия.
Превод: В.Сергеев