/Поглед.инфо/ Въпреки строгата карантина, наложена от властите, големите турски градове от няколко дни бяха погълнати от масивни анти-израелски демонстрации. "Мехмет – в Газа, Мехмет - в Ал-Акса!", скандират демонстрантите, искайки изпращане на турски войски за защита на арабския народ в Палестина.

Особено възмущение сред разгорещените турски граждани предизвикаха сблъсъците между израелската полиция и палестинските демонстранти при джамията Ал-Акса, с изгарянето на барикади в околностите. Турските лидери, които преди това се стремяха да нормализират отношенията с еврейската държава (съвместната подкрепа за Баку в неотдавнашната Карабахска война стана една от косвените форми на сътрудничество), също изразиха своето възмущение. Президентът Ердоган, в своя профил в „Туитър“ на турски, арабски и иврит, нарече Израел „брутална терористична държава“, призовавайки мюсюлманските държави да предприемат ефективни мерки за прекратяване на насилието. В телефонни разговори турският лидер изрази подкрепа за ръководителя на Палестинската автономия Махмуд Абас и лидера на „Хамас“ Исмаил Хания. Външният министър Мевлют Чавушоглу обеща, че Турция ще продължи да бъде гласът на "палестинските братя и сестри", защитавайки техните права. Както следва от думите на министъра, на следващата сесия на Общото събрание на ООН неговата страна ще представи друга резолюция в подкрепа на правата на палестинския народ. Възможно е да се опитат да включат в този документ умишлено неизпълнима клауза за изпращането на "сили за международна защита" за палестинците. Шефът на отдела за връзки с обществеността на администрацията на Ердоган Фахретин Алтън призова ислямския свят и цялото човечество да „спрат отвратителните и брутални атаки на Израел“ и „да сложат край на тази държава на апартейда“. На свой ред официалният представител на турския лидер и един от най-близките му сътрудници Ибрахим Калън призова световната общност да предприеме действия срещу Израел заради размириците в Източен Йерусалим.

Поканата до израелския енергиен министър да присъства на дипломатически форум в Анталия през юни е отменена. Със заповед на турската държавна администрация по религиозните въпроси в джамиите в цялата страна се проведоха молитви "за спасяване на джамията Ал-Акса" от "израелска терористична окупация". Саудитска Арабия, Кувейт, Египет и други арабски страни също осъдиха действията на Израел, но езикът на техните изявления е много по-сдържан от този на Анкара.

След като избухнаха на 7 март в района на Храмовата планина в Йерусалим - центърът на три религии, провъзгласен за „единна и неделима“ столица на Израел, бунтовете бързо се разпространиха до Западния бряг и ивицата Газа, контролирани от радикала групировка „Хамас“. Насилието се разпространява под формата на ракетни атаки срещу градове в централен и южен Израел (по-специално Тел Авив и Ашкелон) и реакцията на Израелските сили за самоотбрана, включително масивни ракетни и бомбени атаки срещу контролирания от палестинските радикали анклав. В резултат на това десетки хора са убити и още стотици ранени, предимно от палестинска страна, което води до още по-голямо насилие. Вечерта на 11 май възобновиха бунтове в района на квартал „Шейх Джара“ в Източен Йерусалим.

Според мнозина експерти фонът на конфронтацията трябва да се търси в постоянните усилия на израелските власти за намаляване на броя на арабското население в източните квартали на провъзгласената столица на страната с оглед на последващото установяване на израелски заселници там. Други възможни причини включват острата вътрешнополитическа криза в Израел и трудният процес на формиране на нова парламентарна коалиция от партиите на Яир Лапид и Нафтали Бенет, която очаква да замени премиера Бенямин Нетаняху.

Турско-израелските отношения винаги са били влияни от „палестинския въпрос“ и дългогодишния конфликт в Близкия изток. Израелските власти традиционно са загрижени за укрепването на „Хамас“, известна със своите тесни връзки с турски политици. Има основания да се смята, че Турция набира агенти на влияние сред палестинците с израелско гражданство, които съставляват около 20% от населението на страната. Не случайно почти основното искане на Западен Йерусалим по въпроса за нормализиране на отношенията с Анкара е да се прекрати подкрепата за „Хамас“ и да се изгонят активисти от тази група от турска територия.

Това до известна степен отразява позицията на Кайро, искащо Анкара да спре да подкрепя лидерите на „Мюсюлманско братство“, много от които, след като военното правителство на Абдел Фатах ал Сиси дойде на власт в Египет през 2013 г., под страх от репресии избягаха в Истанбул от родината си. Въпреки че и в двата случая турските власти показват готовност за компромис, стъпките, които са предприели, не задоволяват нито Египет, нито Израел. Първите от 8 години официални преговори между Турция и Египет в Кайро завършиха без видими резултати. В опит да възстанови разклатените позиции, ръководителят на турската дипломация пристигна в Рияд, за да установи отношения с кралството, където неофициалният бойкот на турските стоки влошава финансовото и икономическото положение в Турция. Въпреки това и тук положителният резултат не е очевиден, а междувременно Израел обвинява Турция, че подбужда към вълнения на Храмовата планина, като изпраща "агенти провокатори", за да предизвика вълнения сред палестинците и да помогне на радикалите от „Хамас“.

В края на ноември 2020 г. стана известно за тайни преговори между ръководителя на турската национална разузнавателна служба Хакан Фидан с израелски колеги като част от усилията на Анкара за нормализиране на двустранните отношения. По-рано, през януари 2020 г., ръководителите на специалните служби на двете страни се срещнаха във Вашингтон, обсъждайки конфликтите в Сирия, Либия и Източното Средиземноморие. През май 2020 г. израелският национален превозвач „Ел Аб“ възобнови товарните полети до Турция, отразявайки нарастващата търговия, която надхвърли 7 милиарда долара през 2019 г. Опитите на турската дипломация за поне частично нормализиране на отношенията с Израел не са в немалка степен движени от желанието да се възстанови разклатеният диалог с Вашингтон. Освен това Турция се надява да разбие съюза на Израел, Гърция, Кипър, Египет и Обединените арабски емирства, който е неблагоприятен за нея, което може да представлява сериозно предизвикателство за „новите османци“ в Източното Средиземноморие. От своя страна, след нормализирането на дипломатическите отношения с няколко държави от Персийския залив, Мароко и Судан, Израел изглежда не е толкова заинтересован от близък съюз с мюсюлманска Турция, колкото преди десетилетия.

В отговор на словесните атаки на турския лидер, екипът на настоящия израелски лидер намеква за възможни проблеми за Турция в Кипър и Кюрдистан. Дори ако в този случай това да е блъф, струва си да приемем, че Израел притежава и други лостове за натиск върху Турция, както и върху всяка друга потенциално враждебна държава. Във всеки случай, повторение на историята от 2010 г. с изпращането на поредната "Флотилия на свободата" до бреговете на ивицата Газа, очевидно не трябва да се очаква. Патриотична реторика, напомняща османското минало на Йерусалим и оплаквания до „международната общност“ - това всъщност е всичко засега.

Независимо от моралните и етичните оценки на случващото се, решителната политика на Израел ясно очертава границите на регионалната власт на привържениците на неоосманизма, които са способни да печелят само в разкъсана Либия и в Нагорни Карабах. Може да се предположи, че в резултат на новия кръг на кризата балансът на силите в Близкия изток ще претърпи значителни промени.

Превод: В. Сергеев