/Поглед.инфо/ На фона на калдъръмените пасажи и извисяващите се жилища на италианския град Перуджа е възможно да се размечтаете за Средновековието. Вие сте заобиколени от средновековното изкуство и архитектура. И след това си мислиш: дръж се, какво се е случило с Ренесанса?

Да, там има някои внушителни частни дворци от периода 1300-1500 г. и, да, Рафаел е оставил половин фреска в малък параклис. Но това не е Флоренция. Парите до един момент явно са били тук, но по някое време след 1300 г. артистичните, културни и учени богаташи се преместват някъде другаде. Към 1500 г. градът бил „по-малък, по-беден и политически по-тесен“, отколкото 200 г. по-рано, пише историчката Сара Рубин Бланшай.

Защо? Защото богатите не плащали своите данъци. Елитът на Перуджа станал затворен слой от мафиоти, печелещи парите си от наемна работа в чужбина, ревниво пазещи семейното си наследство, задушавайки социална мобилност. Звучи ли ви познато?

Както фиаското на Дейвид Камерън покрай „Панамските документи“ се сблъсква с Джордж Озбърн заради бюджета, опасността е, че ние гледаме на тях в рамката на политически скандали.

Всъщност “Панамските документи“ показват по-дълбоко заболяване. Глобализираният капитализъм се превърна в организирана и легализирана форма на корупция, в която работата на управителя, изобретателя и предприемача е на второ място след тази на хората, чието богатство "работи за тях" - за предпочитане в юрисдикция, където никой не може да погледне.

Ако слушате защитници на Камерън, тяхната логика следва три контура: той не е направил нищо незаконно, нищо непарламентарно и нищо лошо.

Не се съмнявам, че неговото решение да инвестира в офшорен фонд е било напълно законно.

Това, че той не е успял да регистрира дяловете си в Blairmore Holdings, когато става член на парламента и лобира в защита на офшорните тръстове докато не е обявил, че е бенефициент от един от тях, заслужава разследване на парламента.

Но е настояване на апоплектичната десница, че той не трябва да бъде критикуван за избягване на данъци – защото „всеки го прави“ - така че трябва да го регистрираме като колективен момент в стил Мария-Антоанета за социалния елит на Великобритания.

Ако някой влезе в пивница и обяви, че е открил начин за измама на системата за данъчно облагане, той ще се сблъска с позор или бързо, анонимно обаждане по горещата линия за данъчни измами. Но голяма част от финансовата индустрия на Обединеното кралство е посветена да мами правилата, по които и личности, и компании плащат данък върху доходите. Лондон е дом буквално на стотици консултантски фирми – много от тях регистрирани от професионалисти в областта на финансите, счетоводството и правото – чиято цел е да се прави само това.

Размерът на липсващите данъци е спорен. Ако, както е изчислила Tax Justice Network , държаното офшорно глобално богатство е 21 трилиона долара, то би генерирало 188 милиарда долара на година за затруднените финансово правителства. Защо това не работи? Защото, както при правителството на Перуджа в средата на XV век, те са препълнени с хора, които се възползват.

Защо няма народен бунт? Е, проблемът с една глобализирана икономика, съставена от национални държави е, че ти можеш да се бунтуваш както си искаш, да роптаеш срещу данъчната система, дори да изложиш наяве във вестниците стореното от богатите... но докато съществува „офшорната“ концепция, така ще бъде и с легализираната корупция.

За зрелите демокрации по света „Панамските документи“ - като Lux Leaks, Swiss Leaks и редица други мрачни данни преди тях – са предупреждение. Ако богатството е равно на власт, тогава удвояването на съотношението на богатството към приходите в развитите икономики след 70-те години на миналия век (виж Пикети и Зукман 2014) може така да наклони властта в посока към нов потомствен елит, че да няма връщане назад.

Миналата седмица Костас Ефимерос, редактор на гръцка разследваща мрежа, предупреди, че разкритията от Панама могат да са „последен шанс“ за базирана върху изтичане на информация журналистика. Ако разкритието не предизвиква възмущение, и угнетителите остават ненаказани, пише той, "тогава непрекъснатото разкриване на скандали има точната обратния резултат: пораженство, усещане за слабост, на фаталистично приемане на управлението на силните“.

Ако той е прав, има последици за всички нас, заключени в тази формация около документи, репутации, професионални кодекси и оспорвани факти.

Първо, това трябва да се изрази чрез действия. По-малко съм загрижен за свалянето на един вече злополучен британски премиер, отколкото за упълномощаването на него или на неговия приемник с волята да действа едностранно.

Великобритания може и трябва да вземе на пряко управление своите данъчно-непрозрачни зависимости. Трябва да бъде премахнат статутът без постоянен адрес. И трябва да се създаде работна група в рамките на службата по приходи и митници, специално предназначена за преследване на нарушителите и събиране на пари от агресивно измъкващите се.

Второ, трябва да доведе до действия. Бих разрешил изявлението на премиера да бъде прочетено в колежите Оксбридж, в държавните училища и във всяка банка, адвокатска кантора и консултантска фирма, регистрирана във финансовите служби. В него трябва да се казва: „Свърши се. Няма повече почтени форми за избягване на данъци и отсега богатствата в офшорни зони ще бъдат третирани по същия начин като финанси на терористи.“

Трето, трябва да е едностранно. Големият урок от италианските градове-държави през Възраждането беше, че ако искаш нещо, то се случва. Ти можеш да желаеш икономика, при която се съчетават наука, иновация и банково дело; талантливите хора стават богати, наследеното богатство скоро се изпарява; управниците се вслушват в исканията за социална справедливост – и ако не го правят изгарят.

Едностранните действия са в противоречие с ДНК на глобализирания елит. Тяхната „нация“ е глобалната система и се гледа като на ерес ако една страна действа без другите. „Ако го направим, парите просто ще отидат в офшорни зони“, гласи заклинанието. „Ами така да бъде“, би трябвало да е отговорът.

Едностранно действие от Обединеното кралство ще бъде мощно. Това би довело до прекъсване на системата за организирана корупция и че ще изпрати сигнал. Ние искаме да се насладим на най-доброто от това, което могат да предложат на нашето население следващите 20 години - не второто най-добро, след като елит от 1% е обрал каймака.

Ние не искаме да бъдем неофеодално блато, където управляват наследеното богатство и една неофициална мафия. Ние искаме да бъдем Флоренция, Брюж или Амстердам на следващия век, не Перуджа. /БГНЕС

-----------

Пол Мейсън, в. „Гардиън“.

Лондон / Великобритания