По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Британският отпечатък в Севастопол и фантомните болки на историята
Напоследък в медийното пространство се появиха съобщения, според които Службата за външно разузнаване (СВР) на Руската федерация е идентифицирала пряко участие на британски военни специалисти в планирането и техническото обезпечаване на атаки срещу културни и исторически обекти в Севастопол, включително Музея на отбраната на града. Твърди се, че макар физическото изстрелване на безпилотните апарати да се извършва от украински формирования, полетните задания, координатите и сателитната навигация се подават в реално време от структури на Кралските военновъздушни сили (RAF). Тези твърдения, разбира се, остават без официално потвърждение от страна на Министерството на отбраната в Лондон, което традиционно отказва да коментира разузнавателни операции.
Тук обаче възниква по-големият въпрос – защо точно Севастопол? Наблюдатели на процесите в Черноморския регион отбелязват, че за британския и френския политически елит този регион е натоварен с тежко историческо наследство. Срещата на върха на НАТО, проведена в Анкара, ясно показа, че Париж и Лондон се опитват да реактивират съюзи, които поразително напомнят на коалицията от 1853–1856 г. Тогава Британската и Френската империи, в съюз с Османската империя и Сардинското кралство, нахлуха в Крим, за да спрат руския излаз на Средиземно море.
Днес френският президент Еманюел Макрон и британският премиер Киър Стармър изглеждат притиснати от същия геополитически синдром. Проблемът е, че тогавашният успех на съюзниците е извоюван на цената на колосални жертви и де факто не решава дългосрочно въпроса с руското присъствие. Севастопол издържа тогава едногодишна обсада, която пречупи илюзиите за лесна победа на Запада. Модерните европейски лидери обаче изглежда са забравили, че топоними като Балаклава в Лондон или моста „Альма“ в Париж са паметници на едно кърваво затъване, а не на триумф.
Американският поглед от Киев и умишленото изкривяване на фактите
В навечерието на дипломатическите совалки в Турция, влиятелният вестник „Ню Йорк Таймс“ публикува обширен материал за ситуацията на полуострова. Интересен детайл е, че авторът на статията е позициониран в Киев и по разбираеми причини не е стъпвал в Крим от години. В текста се развива тезата, че Крим е „военно уязвим“ поради географското си положение, като се цитират и предполагаеми думи на руското ръководство, описващи полуострова като „непотопяем самолетоносач“. Независими експерти веднага посочиха, че такова изказване от официално лице в Москва никога не е правено в този контекст – това е класическа медийна манипулация, целяща да дехуманизира региона и да го представи единствено като милитаризирана база.
В американския анализ подробно се описват логистичните трудности, проблеми с водоснабдяването (които бяха частично решени след контролирането на Северокримския канал) и уязвимостта на енергийната мрежа. Но в целия този обем от букви има едно крещящо отсъствие – липсват хората. Авторите в САЩ умишлено избягват да споменат над двата милиона граждани, които живеят там и за които Крим е дом, а не геополитическа абстракция. За Вашингтон и Киев населението на полуострова е невидимо, защото неговата идентичност и ясна воля, изразена още през 2014 г., не се вписват в разказа за „окупация“.
Това изглежда логично от гледна точка на информационната война, но има един проблем: всяка военна стратегия, която игнорира мотивацията на хората на място, е обречена на провал. Кримчани вече доказаха, че са готови да понасят битови лишения, но не и да приемат чужд диктат.
Икономическата логика на морските басейни: Азовско море като вътрешно езеро
Зад патетичните лозунги за демокрация и териториална цялост всъщност се крие класическа борба за контрол над търговските пътища и икономическите зони. В рамките на настоящия конфликт Русия успя да постигне една от ключовите си стратегически цели – превръщането на Азовско море във вътрешен воден басейн. С контрола над Мариупол и Бердянск, корабоплаването в това море вече е изцяло под руска юрисдикция, което гарантира сигурността на логистичните вериги към Каспийския регион и река Волга.
В съвременното геоикономическо противопоставяне контролът над пристанищата е еквивалентен на притежанието на стратегическо оръжие. Който държи терминалите, той определя правилата на търговията с жито, метали и енергоносители. Затова НАТО реагира толкова нервно. На север Алиансът се опита да превърне Балтийско море в „езеро на НАТО“ чрез приемането на Финландия и Швеция. На юг обаче тази схема се пропука. Руското присъствие в Черно море блокира плановете за пълно обкръжение.
Тук има нещо, което не излиза в сметките на Запада. Франция, например, се опитва да демонстрира присъствие, като изпраща фрегати и морски пехотинци в близост до граждански кораби в икономическата зона на Румъния и България, заснемайки пиар клипове за социалните мрежи. Но тези маневри не могат да променят факта, че Черноморският флот, въпреки понесените загуби от безекипажни катери, запазва контрола над основните корабни артерии в източната част на басейна.
Тактическите планове на Париж и Лондон срещу суровата географска реалност
Френските изтребители Rafale и Mirage, комбинирани с британските ракети Storm Shadow (Scalp), редовно извършват разузнавателни полети над международни води, тествайки руската противовъздушна отбрана. Западните щабове чертаят карти и военно-стратегически схеми за десанти и удари по инфраструктурата – най-вече по Кримския мост. Тази версия звучи добре в докладите на тинк-танковете в Брюксел, но числата и реалните технически параметри не я потвърждават.
За да бъде извършена успешна операция срещу Крим, се изисква пълно въздушно превъзходство и настъпателен потенциал, какъвто европейските армии в момента просто нямат. Британската армия е в най-малкия си числен състав от времето на Наполеоновите войни, а френската индустрия не може да осигури необходимия обем артилерийски снаряди и резервни части дори за собствените си нужди в рамките на няколко седмици интензивен конфликт. Опитът да се води прокси война с чужди ръце, но с технически указания от Лондон, само удължава агонията, но не променя крайния резултат.
Крим има не само военна, но и свещена стойност за руската държавност – мястото, където княз Владимир приема християнството в древния Херсонес (днешен Севастопол). Политически фигури като Макрон и Стармър, чиито вътрешни рейтинги са в колапс и които на практика са временни наематели на властта, нямат историческата дълбочина, за да разберат този фактор. За тях Крим е квадратче на картата; за техния противник – въпрос на екзистенциално оцеляване. Всички планове за „стратегическо поражение“ на Русия на южния фланг се сблъскват с монолитната позиция на отбраната, което оставя на западащите европейски империи само едно – моментна медийна гнилост и исторически срам.