/Поглед.инфо/ Заради забавени процедури в Министерството на правосъдието горещата национална телефонна линия за пострадали от насилие спира на 14 февруари. Каква ирония – точно на деня на влюбените. А цялата грижа на държавата за жертвите е 200 000 лв. годишно. Ако изобщо я има, тъй като за 2017 г. процедурите още не са проведени.
Темата е неудобна. Човешка болка, отчаяние, недобри статистики.
Изумен съм, че държавата проявява търпимост, а управляващите нехаят и не изпълняват задълженията си по закон. Националната програма за превенция и защита от домашно насилие за 2017 г. е била предложена за обществено обсъждане едва през ноември, а би трябвало да предвижда мерки за цялата година. През ноември! Навременно. Затова пък е удължена и за 2018 г.
Защо е нужна програма? Въз основа на нея МС отпуска на Министерството на правосъдието по 500 000 лв. всяка година, с които се финансират на проектен принцип консултативните центрове за жертви на насилие в страната, националната гореща телефонна линия за подкрепа и насочване на хора, пострадали от насилие, програмите за работа с извършителите, както и с жертвите, програми за обучение на полицаи.
По данни на НПО-тата само 200 000 от тези 500 000 лв. стигат по предназначение! Цялата грижа на държавата в борбата с насилието е сведена до тези 200 000 лв! При положение, че всяка четвърта българка е била обект на насилие - близо 1 милион български жени! (по данни на Агенцията на ЕС за основните права)
Въпреки това процедури за миналата година въобще не са били провеждани – дори и за тези крайно недостатъчни 200 000 лв. Психолозите и специалистите в центровете работят на доброволен принцип, а адвокатите, защитници на жертвите, са застрашени от глоби, защото превишават тавана за случаи, в които предоставят защита pro bono.
На 14 февруари денонощната национална гореща телефонна линия ще спре да работи през нощта, тъй като изтича обществената поръчка и няма обявена следваща. Доброволци я поддържат през деня, но съгласно Кодекса на труда нощният труд не може да е доброволен и затова им трябват средства.
Управляващите се уплашиха от изкривения дебат по приемането на Конвенцията и заради това се бавят още повече с процедурите.
Всички политически партии се обявиха за борба с насилието срещу жени и деца и домашното насилие. Цялата подкрепа обаче е само на думи. Нито има такава за неправителствените организации, които единствени се занимават с проблема, нито има алтернатива. Блокират се работещите решения и проблемът се задълбочава. Жертвите се сблъскват с нехайството и неангажираността на институциите. Не е учудващо, че едва 14% от жертвите докладват за насилие.
Ако държавните институции и политическите партии не поемат отговорността да направят кампания, да видят проблема и да се изправят срещу последствията на насилието над жени и деца и домашното насилие, то те трябва да поемат отговорността за това, което следва.
Насилие в семейството. В детските градини. В училище. Над лекари. По улиците.
И ако сега темата е неудобна и институции, и партии си затварят очите, след години децата ни ще живеят в общество, в което всеки е насилник или е жертва на насилие. Няма да ни хареса. Но ще е твърде късно.