/Поглед.инфо/ Дори по новогодишните празници целият свят не престава да следи ключовите икономически индикатори – цената на петрола. Не по-маловажен е и обемът на добива на черното злато. Какво ни готви в това отношение 2019 г.? И как Русия и САЩ, толкова яростно противостоящи си едни на други в световната политика, се оказват съюзници по петролните въпроси?

Краят на миналата година се ознаменува с рекордно ниски цени на петрола – на 26 декември 2018 г. котировките на марката „Брент“ приближиха отметката от 50 долара за барел. От момента на своя локален пик в края на октомври 2018 г., когато петролът се търгува на равнище малко над 86 долара за барел, черното злато загуби повече от 40% от цената си.

Впрочем, засега в лагера на доставчиците на петрол няма панически настроения. Настоящите ниски цени на петрола напълно могат да станат просто временна флуктация. Защо?

Привичният ръст – сега и през 2019 г.

Основната причина за сдържания оптимизъм сред производителите на петрол е глобалното съотношение между търсенето и предлагането. То никак не изглежда способстващо за поддържане на ниските цени на петрола.

През 2018 г. световното потребление на петрола съставя около 99,3 млн. барела дневно. През 2019 г., на фона на положителната динамика на световната икономика, тази цифра за първи път ще преодолее магическата отметка от сто милиона (до 100,8 млн. барела дневно).

Ръстът на потреблението на петрол по света е на практика неизменна константа - за последния десетгодишен период петролът стабилно прибавя по 1,3-1,5 милиона барела ежегодно. Единственото изключение става моментът на кризата от 2008-2009 г., когато 1,5 милиона барела петрол годишно се изтеглят от пазара, предизвиквайки падане на цените от 140 на 45 долара за барел.

Разбира се, новите технологии (преминаването на възобновяеми източници на енергия и електрическите автомобили) леко забавят относителния ръст на потреблението на петрола. Но такъв бавно стагниращ ръст на потреблението се съчетава с друга неприятна особеност – производството на петрол за последните десетилетия се съсредоточава единствено в девет страни по света. В миналото те са значително по-малко.

Днес единствено САЩ, Русия, Саудитска Арабия, Канада, Иран, Ирак, ОАЕ, Кувейт и Бразилия продължават да демонстрират положителна динамика в производството на петрол и по отношение на откриването на нови запаси на черно злато. Останалите страни-производителки са навлезли в отдавна очаквания стадий на падане на добивите, който много пъти се предрича в рамките на известната теория на „пика на петрола“.

А какво е положението с шистовия петрол и запасите на арабските пясъци?

Засега ръстът на производството на петрол в деветте добиващи петрол страни от „допиковия“ списък успешно се компенсира от падането на добивите във всички останали страни. Но възможностите за такъв начин за поддържане на баланса на търсенето и предлагането в никакъв случай не са безкрайни.

Така например, според много независими оценки, днес Саудитска Арабия няма запас на мощности, който обичайно се приемаше равен на 2-2,5 милиона барела дневно и можеше в миналото бързо да бъде доставен на пазара за неговото балансиране. Макар още в началото на века Рияд и да имаше такава възможност.

Толкова нееднозначна е и ситуацията с американския петрол с малкопроникващи колектори (така наричания шистов петрол). Според прогнозите на американското министерство на енергетиката, през 2019 г. шистоваците на САЩ ще добавят към интегралния добив на страната около 1 милион барела на денонощие. При това САЩ още през 2019 г. уверено ще прекрачат границата на потребление на петрол от 20 милиона барела дневно, а ще добиват на своя територия около 11,5 милиона барела. Разбира се, на фона на катастрофалния дисбаланс от 2007 г., когато САЩ добиваха малко повече от 5 милиона барела дневно, а потреблението отново бе 20 милиона, което изглежда като несъмнен успех. Но сега, пренасяйки картината с още 10 години назад, през 1998 г. ние ще видим, че през 2019 г. САЩ ще внасят толкова петрол, колкото внасят в страната през 1998 г. – около осем милиона барела дневно.

Такава ситуация напомня на известния „бяг на черната кралица“ от „Алиса в Огледалния свят“ на Луис Карол, когато „трябва да се бяга с всички сили, за да останеш на място“. Именно това проклятие преследва американската петролна енергетика. В САЩ за последните години ръстът на добивите върви нагоре, но потреблението се увеличава още по-силно.

При това трябва да се разбере, че потреблението на петрол на глава от населението на САЩ се е стабилизирало още през 80-те години, на фона на идването на първата вълна на енергийна ефективност в резултат на петролната криза от средата и края на 70-те години. След това ръстът на енергийната ефективност се забави, а в началото на това десетилетие изобщо „слезе от дневен ред“. Така 40-те милиона души население, с които САЩ нарастват за последните 20 години, очаквано се включи в американския модел на интензивно потребление със съответните видими резултати.

Русия: Същият Огледален свят, само че у нас

Русия, както и преди, влиза сред страните, които осигуряват ръста на световните добиви на петрол. Стабилизиращата роля на Русия на световния пазар на петрол бе демонстрирана по време на обсъждането и реализацията на сделката ОПЕК+, която свърза традиционното картелно споразумение ОПЕК с износа на руския петрол.

Руският фактор днес е критически важен както за страните от ОПЕК, така и за САЩ.

Успехите на американските компании, добиващи шистов газ, в много отношения зависят от високите цени на черното злато - в идеалния случай над 50 долара на барел.

Миналата „ценова катастрофа“ на пазара (която започна лятото на 2014 г. и достигна апогея си през януари 2016 г. и доведе до падането на цените на петрола до равнище от 35 долара на барел) вече показа това нагледно. Тогава производството на шистов петрол в САЩ бе трескаво: в периода на ниските цени тази част от американския добив загуби около един милион барела добив на денонощие. Разбира се, впоследствие това падение се прескочи и дори добивът успя да се увеличи, но този процес бе свързан с локалното вдигане на петролните цени в периода 2017-2018 г.

Това определя и показателното внимание на САЩ при въвеждането на „петролните“ санкции срещу Иран. Напомняме, че Иран също влиза сред страните от „великолепната деветка“ , от която зависи спокойствието на световния пазар на петрол.

За Русия, разбира се, също е изгодна ситуацията с високите цени на петрола. Това определя не само бюджетната ситуация, свързана с данъчното облагане на петролния отрасъл, но и със спецификата на съществуващите и особено перспективни запаси на руски петрол. Усвояването на петрола в Източен Сибир, Крайния Север и Арктическия басейн не е възможно при ниска световна цена: себестойността на такъв петрол има същите ограничения „от долу“, както и американския шистов. Парадоксално е, но тук Русия и САЩ се намират буквално на един и същи кораб, желаейки на думи „по-евтин бензин и дизел“, но фактически нямайки възможност ефективно да добиват петрол за тяхното производство при ниската му цена.

Руският „бяг на черната кралица“ има своите особености, но в същността си е същия като бягът на американската: трябва да се бяга с всички сили, за да може да се остане на едно място.

Така че, най-вероятният петролен сценарий за 2019 г. изглежда може би не сензационно, а напълно очаквано. Потреблението уверено ще се увеличи, технологиите за добив ще се подобрят леко, а запасите планово ще паднат. Търсенето отново ще изпревари предлагането, цената на петрола ще скочи, за да коригира дисбаланса, след което равновесието ще се установи до следващата криза.

Превод: В.Сергеев