/Поглед.инфо/ Светът се променя – от класическа глобализация към блоково противопоставяне. Докато САЩ налагат нови мита, а Китай гради собствена система, канадският премиер Марк Карни представи революционен план за Демократично икономическо партньорство (DEP). Може ли съюз между ЕС, Канада и Азия да пренареди световния ред и да сложи край на икономическата принуда? Анализираме геоикономическата логика зад новия проект, който цели да обедини 40 държави и 1,6 милиарда потребители.
На фона на напрегнатата международна обстановка много малко внимание беше обърнато на предложенията на канадския премиер Марк Карни за създаване на нов икономически съюз, включващ ЕС, Канада и големите тихоокеански държави.
Идеите на Карни за нов икономически договор не са нови. В периодите си начело на Bank of Canada и Bank of England той разви икономическа концепция, най-често описвана като „съюз на икономики със сходни ценности“. На този етап Карни предложи група от развити демокрации да задълбочат икономическата си интеграция не само на базата на свободната търговия. Като основа за подобно обединение биха могли да послужат следните принципи: общи правила за върховенството на закона, прозрачни пазари и финансови стандарти, климатична политика и устойчиво финансиране, както и защита на човешките права и трудовите стандарти. Това бе замислено като алтернатива на глобализацията „без правила“, която, според автора, е довела до уязвими вериги за доставки, геополитически зависимости, финансови и енергийни шокове. В този проект не става въпрос за създаването на нова супер-държава, а за мрежа за сътрудничество между държавите от ЕС, Канада и други развити демокрации. Целта е тези държави да координират инвестиционните правила, технологичните стандарти и зелената трасформация. Набляга се още тогава на защитата от икономическата принуда. Според Карни светът се движи от класическа глобализация към блокова икономика. Това негово предложение се опитва да предотврати хаотично разделение, като създаде „приятелски“ вериги за доставки, по-малка зависимост от авторитарни пазари и координирана реакция при кризи.
Тази идея бе посрещната с множество критики, което попречи на нейното прилагане в практиката. Изтъкваше се, че е много трудно да се дефинира кои държави споделят „едни и същи ценности“. Появява се риск от ново икономическо разделение на света. Такова обединение би се препокривало с редица съществуващи структури (Г-7, ЕС, ОИСР и др.). Не беше предложен и конкретен институционален модел.
Нов тласък в налагането на подобна идея дадоха т.н. “Liberation day” тарифи от президента Тръмп, които засегнаха практически всички икономически развити страни. На този фон Карни предложи значително модифициран план за сътрудничество. Началният анонс беше артикулиран на Световния икономически форум в Давос. В своята реч за „средните сили“ президентът на Канада даде заявка за търсене на нова икономическа структура при наличието на „края на базирания на правила икономически ред“. Един месец по-късно Карни потвърди, че Канада не може повече да разчита на САЩ и че Отава иска да заздрави своите контакти извън това сътрудничество. Според Politico той търси начин да повиши и заздрави позициите на Канада в международен план. Предлага се съюз от 40 страни, които да се противопоставят на политиката на Белия дом по отношение на митата. Този блок, освен Канада и ЕС би включвал и 12 страни от Индо-Тихоокеанския басейн, включително и такива мощни икономики като Мексико, Сингапур, Япония ,Виетнам, Малайзия и Австралия. Новата структура е с работно име Демократично икономическо партньорство (DEP).
Възниква въпросът: Защо Канада иска да играе ролята на централен възел в подобно икономическо обединение? Това определено не е поради размера на страната. Канада е единствената развита икономика, която естествено свързва Атлантическия и Тихоокеанския свят, политически, търговски и ресурсно. Имайки директен излаз към Атлантически и Тихи океан, тя е физическата връзка между ЕС и развитите икономики на Азия. Канада е единствената държава с дълбока интеграция в различните системи. Част е от североамериканската икономика чрез търговските споразумения със САЩ. Има всеобхватно споразумение за свободна търговия с ЕС (СЕТА). Член е на СРТРР, където са водещите тихоокеански икономики. Канада е ресурсна суперсила, което я прави идеален доставчик-гръбнак на индустриалните вериги между Европа и Азия. Страната е много подходяща за „неутрален координатор“. Тя е достатъчно голяма за да има нужния капацитет. Същевременно Канада е „средна сила“ според Министър-председателя и не може да изглежда като хегемон. Нещо повече, нейната позиция е икономическо противопоставяне на досегашния хегемон САЩ.
Кои са основните предпоставки за появата на такава структура? На първо място това са двустранните и протектионистки действия на САЩ. Китай, от друга страна, изгражда своя икономическа система. ЕС и съюзниците му са силни, но разединени. DEP цели да създаде координиран пазар от 1,6 млрд. души с висок БВП и технологичен капацитет. Световните геополитически кризи показаха, че има проблем с веригите за доставки. Потвърди се факта, че „евтиното вече не е равно на сигурно“. Една от основните цели на DEP е изграждането на общ енергиен и суровинен пазар. Разплащането ще се осъществява в многовалутен формат. Предвижда се създаването на обща инвестиционна банка за индустриални проекти. Евентуалното създаване на DEP би координирало усилията на участниците срещу икономическата принуда.
Какво биха спечелили всяка от участващите страни? За ЕС споразумението би позволило диверсификация и стратегическа автономия. Канада би се освободила от прекомерната зависимост от САЩ. За Япония и Южна Корея споразумението би осигурило стабилни пазари. Австралия и Нова Зеландия биха си осигурили сигурни ресурси. Сингапур има претенциите да се явява финансов и логистичен хъб.
Основните предизвикателства възникват от различни посоки. ЕС взема решенията бавно. Азия се страхува да „избира страна“. Нужен е огромен индустриален капитал (3-4 млрд. евро за следващите 15 години). Трябва да има внимателен баланс със САЩ за да не изглежда като конкуренция.
Идеята зя DEP среща умерена подкрепа от предполагаемите членове в обединението. Според Клеменс Кобер, директор на отдела по трансатлантически връзки и търговска политика, DEP би намалила влиянието на администрацията на Тръмп върху световната икономика. Според него „всички потенциални играчи са заинтересовани. Ако се създадат хармонизирани и максимално прости правила при преговорите, това би било полезно за германските компании“. Японски търговски представител също подчертава ползите от такова партньорство: „Виждаме много ползи от засилените търговски връзки между ЕС и страните от транстихоокеанското партньорство, което също така ще доведе до подобряване на снабдителните вериги“. Анонимен канадски правителствен служител заяви пред Politico: „Светът се обръща към нас. Ние имаме много плодотворни дискусии с нашите партньори по целия свят“.
Идеята беше посрещната изключително негативно в САЩ. Президентът Тръмп беше много остър и критичен в редица свои изказвания. Като първа мярка той заплаши да спре строителството на новия мост между Ундзор и Детройт. Той дори поиска Отава да плати всички разноски по проекта, въпреки че той се осъществява изцяло с финансиране от Канада.
Може ли Канада да осъществи тази идея? Още на срещата в Давос Карни призова „средните сили“ да обединят своите усилия и се противопоставят на принудата от страна на големите сили. По-горе обяснихме, че страната разполага както с икономическите възможности, така и с географските дадености да бъде мост между двата големи региона като алтернатива на САЩ. Както, обаче, Globe and Mail подчерта, идеята изглежда прекрасна и предизвиква само овации, но Карни трябва да подкрепи своите обещания с конкретни планове и действия.