„Възприемам неотдавнашното посещение на Си Дзинпин в САЩ като опит отношенията да бъдат представени от гледна точка на взаимните национални интереси, а не като игра с нулев резултат. И Китай, и САЩ имат свои амбиции и вътрешни приоритети, но постигането им не означава непременно провал на другата страна“, заяви Саймън.
По думите му посланието не е двете страни да се отказват от собствените си цели, а че развитието на Китай и просперитетът на САЩ могат да съществуват едновременно и при подходящи условия да се подкрепят взаимно.
По повод концепцията за конструктивни отношения между Китай и САЩ, основани на стратегическа стабилност, сътрудничество като основен стълб, умерена конкуренция, управляеми различия и ангажимент към мира, Саймън я определи като „опит да се създаде практическа рамка за управление на отношения, в които конкуренцията е неизбежна, но конфликтът не е неизбежен“.
„Ключовата фраза за мен е „конкуренция в определени граници“. Тя признава, че Китай и САЩ ще се конкурират в области като технологиите, търговията и стратегическото влияние. Целта не е непременно тази конкуренция да бъде премахната, а да се поставят граници, така че тя да не прераства в конфронтация“, каза той.
Според Саймън понятието „управляеми различия“ признава, че някои разногласия могат да бъдат много трудни за разрешаване в обозримо бъдеще. Затова стабилните отношения не могат да зависят от решаването на всеки спор.
„Необходими са механизми, които позволяват на двете страни да не са съгласни, без отделни спорове да дестабилизират цялостните отношения“, заяви той. Ако този подход се прилага последователно, според него акцентът може да се измести от опитите за премахване на конкуренцията към това тя да стане предвидима и управляема, като същевременно се разширява сътрудничеството там, където интересите действително съвпадат.
Саймън определи икономическите и търговските въпроси като очевидна област, в която конкретният напредък може да има непосредствен ефект. По-трудни според него са въпросите, свързани с технологиите и веригите за доставки, тъй като те засягат както икономиката, така и националната сигурност.
„Именно поради тази причина са необходими постоянен диалог и по-ясна комуникация“, каза той. Според Саймън, извън двустранните въпроси, сътрудничеството в областта на климата, енергетиката, общественото здраве и други транснационални предизвикателства може да покаже, че конкуренцията не изключва практическото сътрудничество.
