/Поглед.инфо/ Доц. д-р Евгений Кандиларов, СУ „Св. Клемент Охридски“/ „Институт за исторически изследвания“ при БАН
В края на м.януари т.г. премиерът на Великобритания Киър Стармър направи официално посещение в КНР. По време на престоя си в Пекин Стармър се срещна с китайския президент Си Дзинпин, с премиера Ли Цян, както и с председателят на Постоянния комитет на Общокитайското събрание на народните представители (ПК на ОСНП) Джао Лъдзи. Визитата на Киър Стармър в Китай и посланията от нея имат голямо международно значение не само за Китай и Великобритания, но и за множество други държави, които се опитват да застъпят позицията за повече прагматизъм в международните отношения и търсене на възможности за разширяване на взаимноизгодните сфери на сътрудничество.
В рамките на визитата в Пекин беше организиран голям британско-китайски бизнес форум, който събра около 160 представители на компании, асоциации и правителствени служители от двете страни. На него Стармър подчерта необходимостта от „прагматично сътрудничество“ и изграждане на взаимно доверие. След визитата в Пекин, Стармър, заедно с голяма бизнес делегация посети и Шанхай, където бяха проведени множество срещи насочени към икономическото сътрудничество и културната дипломация.
Посещението на Киър Стармър в Пекин може да се определи по-скоро като очаквано и внимателно подготвено, отколкото като изненадващо, въпреки че то бе първото по рода си за британски премиер от осем години насам.
Всъщност, дългоочакваното посещение в Китай изпълнява предизборен ангажимент на Лейбъристката партия да рестартира отношенията, обтегнати от спорове около Хонконг, Covid-19 и подозрения в шпионаж.
Така още от встъпването си в длъжност през юли 2024 г., правителството на Стармър сигнализира за желание да стабилизира и възстанови търговските връзки с Китай след тези дълги години на обтегнати отношения. Визитата бе част от 18-месечна стратегия за възстановяване на международния престиж на Великобритания. Посещението бе предшествано от месеци на преговори и „размразяване“ на диалога на високо ниво. Още в края на 2025 г. в медиите се появиха информации за планираната визита в началото на новата година. Стармър беше четвъртият лидер на съюзническа на САЩ държава, посетил Пекин в рамките на един месец (след тези на Южна Корея, Канада и Финландия), което показва, че визитата е част от по-широка международна тенденция за прагматично ангажиране с Китай.
Освен това, през последните месеци правителството на Стармър се опитва да изглади напрежението с Китай — включително чрез одобрението, преди няколко седмици на китайски проект за изграждането на огромно посолство в Лондон. Казусът беше спорен и блокиран за дълго време.Същевременно, трябва да отбележим, че британската бизнес общност отдавна настояваше за по-стабилни двустранни отношения с Китай, за да се подобрят пазарният достъп и инвестиционният климат. Всъщност още през януари 2025 г. Великобритания и Китай възобновиха икономическия и финансов диалог за първи път от 2019 г., което на практика даде ясна индикация, че икономическото сътрудничество се е върнало на преден план в британско-китайските преговори. Ето защо в делегацията на посещението на Стармър в Пекин бяха включени близо 60 бизнес лидери. Това само по себе си подчертава и икономическият фокус на посещението.
Въпреки че самата дата бе потвърдена официално малко преди събитието, политическите анализатори и пазарите разглеждаха визитата като логична стъпка в новата външна политика на Лондон, насочена към „прагматично партньорство“. Трябва да се отбележи също, че още преди визитата, Киър Стармър заяви пред медиите, че Обединеното кралство няма да бъде принудено да избира между САЩ и Китай, като подчерта „значителните възможности“ за британския бизнес. Стармър настоя, че може да се срещне с президента Си Дзинпин, без това да разгневи Доналд Тръмп или да навреди на отношенията между Великобритания и САЩ. Той категорично отхвърли идеята, че трябва да прави компромиси между двете държави. Същевременно обаче, подчерта, че не изпраща същия сигнал като премиера на Канада, Марк Карни, който на икономическия форум в Давос призова по-малките страни да се обединят, за да оцелеят в „нова ера на съперничество между великите сили“.
Същевременно основното послание на британския премиер, след визитата му в Пекин, беше фокусирано върху прагматизма и икономическия растеж, с акцент върху това, че Великобритания не трябва да избира между своите съюзници (като САЩ) и икономическото сътрудничество с Китай. Трябва да се отбележи обаче, че визитата на Стармър в Китай се случи в контекста на напрежението с американския президент Доналд Тръмп заради заплахите му да превземе Гренландия, критиките му за британската сделка за отстъпване на архипелага Чагос на Мавриций, включително острова, на който е разположена американско-британска военновъздушна база, както и коментарите му, че съюзниците в НАТО са избягвали сраженията на фронта по време на войната в Афганистан.
Междувременно Тръмп заплаши да наложи сто процентови мита на канадските стоки, ако премиерът на страната Марк Карни подпише търговско споразумение с Китай.
Освен това, противно на твърденията на Стармър, че посещението му в Китай не би следвало да предизвика негативна реакция от страна на американския президент, на практика точно това се случи. Доналд Тръмп определи като "много опасно“ желанието на Обединеното кралство да се сближи с Китай. "Много е опасно за тях да правят това“, каза американският президент, след като Стармър от своя страна заяви, че за страната му е "от жизненоважно значение“ да подобри отношенията си с Китай.Нещо повече, американския президент даде знак, че е възможно да се противопостави на каквато и да било сделка между Пекин и Лондон. Посещението доведе до осигуряването на сделки за износ и инвестиции на стойност над 2 милиарда британски лири.
Същевременно Стармър заяви, че Китай е жизненоважен за британските интереси и се стреми към "прагматичен" подход и задълбочаване на икономическите връзки.
Като цяло визитата сигнализира опит за преминаване от период на силно обтегнати отношения към по-стабилен и прагматичен диалог. По думите на Стармър „Няма смисъл да забиваме главата си в земята и да я заравяме в пясъка, когато става въпрос за Китай – в наш интерес е да се ангажираме (с него)“…По време на срещата между Стармър и Си Дзинпин, китайският президент подчерта, че в настоящата сложна и нестабилна международна обстановка, Китай и Великобритания, като постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН и водещи световни икономики, трябва да засилят диалога и сътрудничеството си. Той подчерта, че същността на китайско-британското търговско и икономическо сътрудничество е взаимната изгода и изрази надежда Лондон да осигури на китайските предприятия справедлива, безпристрастна и недискриминационна бизнес среда.
От своя страна британския премиер отвърна със сходно послание и то беше, че делегацията, с която идва, включваща над 60 представители на бизнеса и културните среди ясно показва широкия обхват на сътрудничеството между двете страни, както и решимостта на британската страна да работи за неговото задълбочаване и разширяване. Същевременно Стармър също подчерта, че Китай играе ключова роля в международните дела и че Великобритания е готова да засили сътрудничеството с него по глобалните предизвикателства като борбата с климатичните промени, както и за поддържането на световния мир и стабилност.
На практика тези разменени послания показват категорично, че двете държави определено търсят баланс и сътрудничество в международните отношения, а не съперничество и противопоставяне. Нещо повече, и двете страни подчертаха, че са готови да развиват дългосрочно и последователно стратегическо партньорство.
За Пекин това посещение предлага на страната шанс да изтъкне характеристиката си на стабилен и надежден партньор по време на все по-засилващ се глобален хаос.
След разговорите между Киър Стармър и китайския премиер Ли Цян, двамата присъстваха на подписването на редица документи за сътрудничество в областта на търговията и икономиката, селското стопанство и храните, медиите, образованието и пазарния надзор.
От гледна точка на международната общност и по-специално на държавите в ЕС, сигнала, който посещението на британския премиер в Китай дава е свързан със стремежа към много по-прагматична и по-еманципирана от страна на САЩ политика по отношение на Китай.
Трябва да подчертаем, че визитата на Стармър е част от поредицата чуждестранни лидери, които посетиха Пекин в момент, когато редица страни се опитват да подобрят отношенията си с Китай. Икономиките на множество страни пострадаха от митата на Доналд Тръмп и искат да разширят присъствието си на други експортни пазари. Британския премиер посети Китай след поредица от визити на други западни лидери, които очевидно се стремят да се сближат с Пекин в момент, когато традиционният им американски съюзник става все по-непредсказуем. Сред тези западни лидери беше и канадският премиер Марк Карни. Всички тези западни страни, като Финландия, Франция и други, се стремят да възстановят връзките си с Китай, тъй като глобалните геополитически напрежения застрашават стабилността на веригите за доставки и инвестиционните потоци.
Така, след посещението на Киър Стармър в Пекин, двете страни постигнаха серия от символично значими споразумения, които отбелязват нова ера в отношенията между Великобритания и Китай и изпращат положителен сигнал към бизнес общността, въпреки продължаващия скептицизъм във Великобритания. Въпреки че конкретни данни все още не са налични, Министерството на търговията на Китай съобщи, че британските потоци на преки чуждестранни инвестиции към Китай са се увеличили с 15,9 процента на годишна база през 2025 г., което показва, че инерцията продължава и 2026 г. вероятно ще донесе допълнителни увеличения благодарение на новите сделки, обявени през последните дни.
Официалното посещение на Стармър в Китай затвърди новата траектория на Обединеното кралство. По време на дебат в Камарата на общините на 2 февруари 2026 г., британския премиер заяви, че Обединеното кралство слага край на периода на изолационизъм, като се стреми към по-тесни връзки с Китай и други търговски партньори, наричайки годините на дистанциране от Китай "осем години пропуснати възможности".
Интерес представляват и реакциите на европейските лидери към действията на Стармър по отношение на Китай. По всичко личи, че все повече от държавите в Европа, макар и проявяващи предпазливост, също се стремят към повече прагматизъм който се изразява в обща европейска тенденция за икономическо сближаване с Китай, въпреки натиска от страна на САЩ. Съвсем естествено, европейските лидери разглеждат визитата на британския премиер като част от по-широка вълна от европейски посещения в КНР, като например тези на президентите на Франция и Финландия, както и на ирландския премиер. Междувременно германският канцлер Фридрих Мерц индиректно подкрепи подхода на Стармър, като обяви свое собствено посещение в Китай насрочено за края на февруари 2026 г., което подчертава общия европейски фронт за възстановяване на икономическия диалог с КНР.
Европейските лидери проследиха внимателно как Стармър се опитва да „ходи по въже“ между икономическите ползи от Китай и стратегическото партньорство със САЩ.
Нещо повече, визитата се възприема в Европа не като пълно рестартиране на отношенията, а като нов начин за водене на дипломация – т.нар. „cleared-eyed pragmatism“ (прагматизъм с широко отворени очи), при който икономическото сътрудничество се отделя от споровете по въпросите на националната сигурност и човешките права. Всъщност тази концепция, известна също като „разделяне на политиката от икономиката“ е външнополитическа стратегия прилагана от редица държави още в годините на Студената война.
Що се отнася до отношенията между КНР и Европейския съюз, китайската страна с основание смята, че след 2024 г. очевидно настъпва фаза на "рестарт" в китайско-европейските отношения. Последните по-големи посещения на френския президент и британския премиер в Китай, заедно с последната среща на върха между Урсула фон дер Лайен и Си Дзинпин през юли 2025 г., подсказват, че ЕС и голяма част от Европа може би вече търсят по-надеждни партньори в Източна Азия. От тази гледна точка как ще се развият за в бъдеще отношенията между Китай и ЕС тепърва предстои да видим. По всичко личи, обаче, че има голям шанс те да поемат по своя собствена траектория на развитие, която не представлява пряка функция на политиката на САЩ към КНР, какъвто беше случаят до неотдавна.