/Поглед.инфо/ Призив на философи, професори по философия, изследователи и студенти по философия срещу самоубийствения марш към губителна световна война

APPEL LANCE PAR DES PHILOSOPHES, DES PROFESSEURS DE PHILOSOPHIE, DES ETUDIANTS ET DES CHERCHEURS EN PHILOSOPHIE ET/OU DES AMIS DE L’ENSEIGNEMENT PHILOSOPHIQUE

REFUSONS LA TRES SUICIDAIRE MARCHE EN COURS

VERS UNE GUERRE MONDIALE D’ANEANTISSEMENT!

Световните медиите ежедневно информират за ситуацията от Донбас до Корейския полуостров и Тайван – еретично, грубо, изопачено, подобно на подхода, който доведе до Първата световна война през август 1914 г. В противоречие с предполагаемите плуралистични „западни ценности“, задачата на този „медиен тунел“ – без никаква светлина в края му, е да прикрива и оправдава [западната] политическа, военна, идеологическа и икономическа ескалация, която глобализира така наречения руско-украински конфликт. Всичко това се насажда в обстановка, в която е възможно да се използват ядрени оръжия с хиперзвукови ракети, които са в състояние да унищожат цели нации, ако не и цялото човечество, дори да унищожат всички форми на живот на нашата планета!

Мирът в света трябва да бъде защитен – днес и сега!  

Тази напълно безотговорна ескалация, подклаждана от новия Свещен съюз (водещ към война) на организации и лица от крайната десница до Социалистическата партия, от макронисти до евроеколози, изключва всякакъв геополитически дебат, като изолира всички, които са в периферията на системата, които са свободни от евроформатираните политически и профсъюзни движения и които се осмеляват да припомнят очевидния факт: ако Атлантическият алианс съвместно с ЕС – превърнал се в негов „стратегически партньор“ (вкл. макронистка Франция), пресече определения праг на ескалация в опитите да утвърди собствената си хегемония, тогава директно ще воюва и с Руската федерация, и с Китайската народна република. Да, нима същият този Китай, тази „работилница на света“, а сега най-голямата икономика на планетата и водеща ядрена сила, няма да се противопостави на натиска на Вашингтон в дългосрочния му план да изолира Москва?

Припомняме тези безспорни факти, които реално може да доведат до Трета световна война с ядреното ѝ въплъщение и опустошителни последици. На всичко отгоре – 78 години след военните престъпления в Хирошима и Нагасаки нашите войнолюбци с „чисти ръце“ отхвърлят всеки рационален дебат, но крещят за „опасността“. Те забравят, че същият конформизъм и „правилно мислене“ вече са се случили през август 1914 г., заставайки изцяло на страната на войната; и че Жан Жорес – професор по философия, анти-империалист и велик борец за социална република и секуларизъм, плати с живота си безстрашната защита на световния мир.

Те крият също така факта, че през 1938 г. управляващите кръгове на Франция – от антисемитската ултрадесница до вътрешносистемната левица, единодушно подкрепиха прословутите Мюнхенски споразумения. И сега виждаме как нашите екзалтирани медиократи от евроатлантическото дясно и ляво, с изящно единодействие осъждат „мюнхенския дух“, който уж живее в днешните смели защитници на деескалацията. На фона на войнствената ортодоксия за доставка на оръжия без прагове и ограничения, те лицемерно се застъпват за преговори и осъждат всякакви опити за разширяване на геополитическия конфликт от Украйна към Тайван и от Балканите към Грузия през Молдова.

„Дескалаторите“ смятат, че Френската република трябва спешно да възстанови пълния си военно-политически суверенитет от времето на генерал Дьо Гол, както и дипломатическата си автономия, която Жак Ширак и Доминик дьо Вилпен отново опитаха да наложат през 2003 г. Тогава отказаха да подкрепят англо-американската инвазия в Ирак.

Да, Франция наистина трябва да възстанови ролята си на действително независима държава, застъпваща се за международен многовекторен подход. Страната ни трябва да умножи инициативите за диалог Изток-Запад и Север-Юг, а не да се застъпва за милитаристична и дълбоко ирационална псевдодипломация – толкова драга на Вашингтон, Лондон и Брюксел.

И така, нашата искрена привързаност към народа на Франция на първо място изисква основаване на движение срещу мейнстрийма, борба за деескалация в Украйна и във всички други настоящи театри на война, които могат да доведат до световна война – по-специално в индо-тихоокеанския регион; защото при нова континентална, а след това и световна ядрена война страната ни със сигурност ще бъде сред първите атомизирани!

Що се отнася до привържениците на истински народния интернационализъм, те не могат да не признаят правотата на движението на масите срещу задушаващата евроатлантическа опека, което предизвиква основателно възмущение, особено в Азия, Африка и Латинска Америка. От десетилетия на планетата бушуват войни, цари задушаваща разруха и бедност. Това е нашият свят – от разпокъсаната бивша Югославия до измъчения Близък изток, от разрушената Либия до Южна Америка, където хората са доведени до отчаяние от множеството фашистки преврати.

Антиекстерминистичното искане за забрана на изтребването е централен и категоричен императив на всяка отговорна и законна международна политика!

Колкото и да е трудно в сегашния медиен климат, ние, приятелите и/или практикуващите философско учение, сме длъжни да си припомним основния геополитически императив, формулиран от Имануел Кант през 1799 г. в неговия Трактат за вечния мир: Предварителна статия №6: „Никоя държава не трябва по време на война да допуска такива враждебни действия, които биха направили взаимното доверие в последващия мир невъзможно: като използването на тайни убийци (percussores), отровители (venefici), нарушаване на капитулацията и подбуждане към измяна (perduellio) в противното състояние. Това са нечестни военни трикове. Защото дори по време на война трябва да има малко доверие поне в начина на мислене на врага, защото в противен случай мирът не може да бъде сключен и военните действия ще се превърнат във война на изтребление (bellum infcernecinum). Войната е тъжно, принудително средство в естественото състояние (когато няма съдебна инстанция, чиято присъда да има силата на закон) за отстояване на права със сила, когато нито една от страните не може да бъде обявена за грешна (тъй като това вече предполага съдебно решение) и само резултатът от войната (точно както е в така наречения Божи съд) решава коя страна е права. Наказателна война (bellum punitivum) между държавите е немислима (тъй като между тях няма връзка между висши и низши). От това следва, че война за изтребление, в която и двете страни могат да бъдат унищожени, а с тях и всяко право, би довела до вечен мир само в гигантското гробище на човечеството.

Кант сочи, че абсолютният отказ от войната за изтребление и всичко, което може да доведе до нея, a fortiori, това може да доведе до ликвидиране на всяка форма на право (Vertifgung alles Rechts), същевременно води до „голямото гробище на човешката раса“ (auf dem grossen Kirchhofe des Menschengattung), съставлява един, ако не и най-големият категоричен императив на всяка международна политика, претендираща да съответства на закона.

Което, отбелязваме мимоходом, примирява скъпия за Кант морален формализъм с неизбежното приемане на известна степен на „плътски“ материализъм. И би било фактическо противоречие да се твърди, че поради факта, че човек не знае какво е право, пренебрегвайки правото на съществуване на човечеството, си позволява да играе на „руска рулетка“ с физическото съществуване на човешкия вид, неизбежен предмет на цялото минало, настоящо и бъдещо право. Така може да видим колко фалшиви, софистични и антихуманистични са позициите на такива "философи" по телевизията, които фанатично "оправдават" твърдия военен, дори политически екстерминизъм, в името на бог знае какви "човешки права", противопоставяйки им се на самия човек. Наистина, както убедените материалисти Енгелс и Маркс язвително напомнят в немската идеология – "Предпоставката на цялата история е, очевидно, съществуването на живи хора" ...

Да се откажем от самоубийствени действия!

Разбира се, не говорим за капитулация, когато една държава води несправедлива война срещу друга държава и/или част от нейното население. И всеки – в зависимост от своя политически анализ, който смята за справедлив, може да осъди текущата руска намеса в Украйна и/или да осъди непрекъснатите бомбардировки на народните републики на Донбас, които Киев започна от 2014 до 2022 г. (особено с помощта на очевидно неонацисткият батальон Азов, въоръжен до зъби от Запада!). Или, преосмислете историята на Минските споразумения, за които Франсоа Оланд и Ангела Меркел наскоро цинично признаха, че не са имали друга цел освен като ги подпишат, да гарантират печалба във времето, за да позволят на НАТО да въоръжи Киев и да подготви войските му за настъпление срещу Русия...

Освен това, как изобщо е възможно да се възползваме от наказателна война, която позволява на дадена държава да се провъзгласява за „лагер на доброто“ и вярва в легитимността на неограничена ескалация, която може да доведе до световна война на унищожение? Правилно ли е предварително да се подкопават всякакви преговори, предложени от трети страни, държави или ООН, и да се предлага на Русия в условията на бъдещия "мир" само възможността за нейното унизително поражение, което може да бъде придружено от... нейното пълно териториално разчленяване (понеже такива налудничави планове вече открито циркулират във Вашингтон!)...

Накратко, никоя държава няма и не трябва да има „правото“ да действа като онези пияни шофьори, които с пълна скорост се стремят да блъснат колите си една в друга и всяка само залага за това дали другата ще завие първо и коя от двете състезателни коли все пак ще се отклони от правата линия до фаталния сблъсък! Никой друг няма право да се обзалага, че врагът – особено ако има неудържимо ядрено оръжие, в крайна сметка ще се „страхува“. Това е вид глупав залог, който нито Кенеди, нито Хрушчов най-накрая се осмелиха да направят през 1962 г. по време на кризите в Берлин и Куба.

Дали днешна Русия вярва, че... олицетворява Лагера на доброто!... Е, дали Москва е права или не, няма голямо значение от гледната точка, която се обсъжда тук, а именно от риска от всеобщо изтребление на човечеството в една световна война. Обаче също е факт, че Русия се чувства обкръжена и екзистенциално застрашена от непрекъснато нарастващия натиск от страна на ЕС-НАТО по границите си и че руският народ вече веднъж преживя през август 1991 г. тази капитулация, след която страната стана също открита и беззащитна, което се оказа пагубно за крайно обеднялото, унизено и териториално разпокъсано население. Освен това, ако едностранно пренебрегнем нашия исторически дълг от май 1945 г. по отношение на СССР,  както някои твърдят, като изречем, че руската държава наистина е най-лошата в световната история, тогава от страна на Запада би било още по-глупаво да тласка ситуацията до краен предел, забравяйки, че Русия може да унищожи Европа (и да изравни Франция със земята!), дори ако това означава, че тя самата може да бъде унищожена от американците. Но може би някои хора се надяват, че ядрената зима, която вероятно ще бъде резултат от американо-френско-руско-китайска война, включваща само няколко процента от съществуващите ядрени и ракетни запаси на всички страни, може да осигури бъдещо решение на настоящия проблем – глобалното затопляне? А кой не вижда обратното, че при подобна ситуация ще има нужда от оперативен ангажимент за всички за възстановяване обитаемостта на планетата и че това изисква, напротив, МИРНО разбирателство на всички страни!

Мирен свят или атлантическа Европа – това е изборът!

Този избор е още по-необходим, защото в допълнение към ужасните страдания, причинени на украинската и руската младеж, настоящата война подхранва дълбока социална криза в Западна Европа, където едновременно служи като претекст за натрупване на колосални капиталистически свръхпечалби и увеличаване на колосални разходи за въоръжение. И това се върши в момент, когато в самата Франция властите потъпкват исканията на мнозинството за по-добри пенсии и покупателна способност. Нима ще се подобрят нещата в социалното осигуряване, заплатите, образованието, здравеопазването, научните изследвания, дори зачитането на самите „демократични ценности“, след като Елисейският дворец твърди, че изнася оръдия „Цезар“ и най-новите нападателни танкове?

И така, нека се осмелим да осъдим този войнстващ Свещен съюз и неговия обективно екстерминистичен дискурс. Нека си позволим да напомним, следвайки философа Ален, че „силата на нещата” спонтанно води до войнствена ескалация (особено когато зад нея стои всемогъщият Пазар!); и че е необходимо по-решително да се „желае мир”, защото ескалацията наистина може да спечели.

Затова, нека смело призовем за създаване на Фронт срещу унищожителната война и да не се страхуваме да предизвикаме партията на военнолюбците, която иска да наложи световната си хегемония, нагло принуждавайки човечеството да „избира“, по израза на Маркс, между „ безкрайния страх и ужасния край.“

Инициатори на призива:

Georges Gastaud – доктор по философия, бивш професор в Подготвителнните курсове за Grandes Ecoles, автор на Marxisme et universalisme; Quentin Bétrancourt-Couaillet -магистър по политология; Catherine Cazenave – професор по философия; Jean-François Dejours – професор по философия, синдикалист; Marion Gandiglio – професор по философия; Vincent Lapaquellerie – студент по философия; Gauvain Leconte-Chevillard – преподавател по философия в Académie de Lille; Franklin Nyamsi – доцент по философия в Université de Lille III, президент на Institut de l’Afrique des Libertés (Académie de Rouen); Tristan Reboud – магистър по философия; Anatole Sawosik – работи върху магистърска степен по философия в Université de Grenoble; Stéphane Rials – почетен професор по политическа философия в Université Panthéon-Assas, почетен старши сътрудник в Institut Universitaire de France; Gabriel Rockhill – директор на Atelier de théorie critique, професор в  Université Villanova (USA); Marc Vandepitte – философ, Deune, Belgique; Yves Vargas – почетен професор по философия.

Присъединили се към призива:

Jean-Paul Batisse – доцент по английски език, професор в Université de Reims; Robert Charvin – доцент в Юридическия факултет, професор-емеритус в Université de Nice; Francis Combes – поет и издател; Boris Differ – доктор по история, Bordeaux; наук, Бордо – Aurélien Djament – математик в Centre national de la recherche scientifique (CNRS); Bruno Drweski – университетски професор, историк и геополитик; Vincent Flament – специалист по класическа литература; K.P. Gendrault – психолог и психоаналитик, San Francisco, USA;  Pierre Génibrel – студент, магистратура по политически науки; Diane Gillard – главен редактор на теоретическото списание Etincelles; Fadi Kassem – доцент по политически науки; Annie Lacroix-Riz – професор-емеритус по нова история в Université Paris VII; Gilda Landini – историк, организатор на Cafés Marxistes de Paris; Dmitro Lepikhov – магистър по нова история в Université de Basse-Normandie; Anne Morelli – почетен професор в Université Libre de Bruxelles; Nathalie Sage-Pranchère – доцент истории, архивист-палеограф; Olivier Rubens – есеист и юрист; Marie-Christine Seguin – преподавател по литература във Faculté libre de Lettres, Toulouse; Joël Vuylsteker – професор в Collège et lycée des Sciences et vie de la terre (SVT), синдикалист; Antoine Vatan – доцент, доктор на икономическите науки; Jean-Claude Villame – физик; Thomas Waret – професор по математика.

Допълнително присъединили се към 12.04.2023 г.:

André Prone – еколог, доктор на науките, бивш вице-президент на Université de Provence; Quim Boix – представител на международното профсъюзно движение, участник в съпротивата срещу диктатурата на Франко (Испания); Gérard Jugant – юрист;  Thierry Saladin – доктор медицина, секретар на Association Francophonie Avenir (AFRAV); Jacques Kmieciak – журналист; Abdou Elimam – лингвист (Испания); Chantal Allier – психолог, психопатолог, Diplôme d'études approfondies (DEA), Марсилия; Pascual Moreno Torregrosa – инженер-агроном, доктор икономическите науки, Universitat Politécnica de Valencia; Lallali Nadia (Yahia-Chérif) – професор в Universités en sciences sociales; Thierry Rousseau – социолог, Лион; Жан-Мишель Карре – кинорежисьор, създал филми за Русия и Китай; Dominique Dupont – учител  по музика, пенсионерка, Париж; Odile Hélier – антрополог; Charlotte Muffang – физиотерапевт;  Dimitri Konstantakopoulos – журналист и писател, Гърция; член на редакционната колегия на електронния сайт Defend Democracy Press, бивш съветник на премиера Андреас Папандреу по въпросите на отношенията между Изтока и Запада и контрола над въоръженията; Françoise Carrasse – секретарка; Dr Sylvie Haustete – хирург-стоматолог; Mohamed Ellouze – правозащитник, бивш политически затворник в Тунис, адвокат в колегията на адвокатите, Лиеж; Pierre-Olivier Poyard – философ, национален секретар на Движението за мир, Франция; Lena Grigoriadou – учител в Montreuil; Jany Sanfelieu – професор по класическа литература; Jean-Michel Toulouse – бивш директор на болница, Франция; Georges Bériachvili – пианист, доктор по музикология; Dr Jean-Claude Houseaux – общопрактикуващ лекар; Dimitrios Scarpalezos – преподавател по математика в Université Paris-Diderot; Eddy Sebahi – учител и обществен деятел; Patrice X. Petit – доктор на науките, директор на изследванията в Centre national de la recherche scientifique (CNRS); Professor Dr Zbigniew Wiktor – професор-емеритус по политически науки в Université de Wroclaw; Dominique Mutel – доцент по английски език, Arras, Франция; Jean Greffioz – професор по физическо възпитание и спорт; Denis Lemercier – активист на Общата конфедерация натруда и на Движението за мир.

Моля, разпространявайте този призив. Всеки подписал се, да изпрати своето фамилно и собствено име и район (или държава) на местоживеене, както и името на неговия университет, съюз или асоциация, на адрес:

Georges Gastaud, gastaudcrovisier2@gmail.com

Превод: д-р Радко Ханджиев