/Поглед.инфо/ Така наречените украински мирни преговори ме озадачават от известно време. За да се разреши конфликтът, е необходимо Тръмп и Путин да постигнат споразумение помежду си, но тази необходима среща все още не се е състояла.
Тръмп многократно е заявявал, че иска проблемът да бъде решен, но условията му никога не са били ясни, освен изискването за прекратяване на огъня, преди да бъдат известни условията на споразумението. Не е ясно дали Тръмп си е направил труда да разбере какво има предвид Путин под коренната причина за проблема или че истинският проблем е липсата на споразумение за взаимна сигурност между Русия и Запада.
Озадачаващо е, че „мирният процес“ се характеризира с това, че Тръмп обвинява Путин, че не е приел прекратяване на огъня вместо договорено споразумение и добавя още руски санкции като наказание. Това никога не ми се е струвало като индикация за някаква сериозност от страна на Тръмп към намирането на решение и ме озадачава, че Путин продължава да вижда надежда в такъв безперспективен процес.
Руският външен министър Лавров се придържа към моята гледна точка. Той казва, че преговорите продължават на думи, но не и на дела, което е учтив начин да се каже, че преговорите са загубили целта си.
Лавров забеляза това, което посочвам от известно време, а именно, че има диалог на хартия, но на практика има натиск. Обърнах внимание на факта, че е непоследователно Вашингтон да се стреми към мир в Украйна, докато едновременно с това подбужда смяна на режима в бившите провинции на Съветския съюз, граничещи с Руската федерация. Вашингтон се стреми да спечели лоялността на тези провинции, отдалечавайки ги от Русия, както се случва в момента в Армения. Тези усилия са резултат от неотдавнашния опит на Вашингтон за цветна революция в бивша съветска Грузия. Да се твърди, че се преговаря за мир в Украйна, докато се разпалват проблеми другаде по руската граница, опровергава украинския „мирен процес“. Миналия понеделник американският вицепрезидент Ванс беше на посещение на високо ниво в Армения, като предлагаше на Америка икономическо сътрудничество на Армения с Русия.
Друг особен аспект на тези така наречени „мирни преговори“ са двамата души, които ги водят. Единият, представляващ Тръмп, е Виткоф, американски предприемач в областта на недвижимите имоти. Другият, представляващ Путин, е американо-руският Кирил Дмитриев, атлантически интеграционист, отговарящ за малкия руски суверенен инвестиционен фонд на стойност 10 милиарда долара. И двамата се опитват да договорят парични сделки, а не елиминиране на въоръжения конфликт.
Линията на Кремъл е, че това е двупосочна политика, целяща да се види дали могат да се сключат икономически сделки, независимо дали украинската ситуация може да бъде разрешена.
Това ми се струва пълна глупост и изглежда, че Лавров също се чувства глупаво. Лавров отбелязва, че Вашингтон се намесва в руския износ на петрол, като незаконно изземва танкери под руски флаг в морето в международни води и като прилага санкции срещу Индия заради сделките ѝ с петрол и оръжия с Русия. Очевидно е, че Вашингтон увеличава натиска върху Русия. Какво основание има Путин да продължава да се преструва и да заблуждава руския народ, че мирните преговори за Украйна са почти приключили? Защо един популярен лидер разрушава собствения си авторитет или позволява на Дмитриев и Уиткоф да разрушат неговия?
Путин допусна изключителна стратегическа грешка, когато в началото на мача отказа да нанесе силен удар на Украйна. Предстои да видим какви последствия ще плати светът за тази изключителна стратегическа грешка на президента на Русия.
Превод: ПИ