/Поглед.инфо/ Всяка страна, с изключение на Швеция, счита за необходимо да спре поне част от икономиката си, за да предотврати смазването на собствените си здравни системи от силно заразния вирус. Експоненциалното ниво на инфекция, съчетано с липсата на адекватни ресурси за здравеопазването, очевидно би означавало претоварване на система, която не би била в състояние да окаже помощ на страдащите от други заболявания, включително смъртоносни като сърдечни пристъпи.

Необходимостта от намаляване на натоварването също беше повлияна от несигурността на лечението. Само чрез експерименти медицинските специалисти откриха няколко успешни лечения и установиха, че обдишващите апарати причиняват смърт. Познаването на вируса и неговите ефекти върху жизненоважните органи все още е в процес на натрупване. Дългият инкубационен период и фактът, че хората могат да разпространят вируса при липса на собствени симптоми, правят вируса много по-опасен от грипа, с който често се сравнява погрешно. Фактът, че хора от различни възрасти и здравословни състояния са умрели от вируса или от неподходящо лечение и наличието на предишни състояния, както и невъзможността да се знае предварително тежестта на случая за един човек, създава ситуация, която лесно може да излезе от контрол.

Политиката на изолация и социалната дистанция работеше. За повечето места тя намали нивото на заразяване до управляемо количество. Едно от последствията от този успех е повишеното чувство за сигурност и увереност, че вирусът е измама, използвана за ограничаване на гражданските свободи. Няма съмнение, че дълбоката държава и други подобни ще използват вируса за собствените си цели. Но вирусът определено е истински, а не измама.

Успехът на социалната изолация породи убеждението, че вирусът е бил прекалено озвучен, което кара някои хора да поставят под въпрос тази политика. Тълпи хора, нарушаващи политиката за социална дистанция, протестират срещу политиката, някои излизат с оръжие.

Без съмнение тази политика има цена, която частично елиминира нейните предимства. Остава обаче въпросът дали протестът е разумен отговор или егоизъм и собствена параноя.

В градовете в Китай и Япония, където разпространението на вируса успешно се контролира и градовете отново се отвориха, резултатът беше втора вълна от зараза.

В Северна Флорида, от друга страна, затварянето на плажове и резервациите на хотели, доведе до там, че в резултат на практика няма вирусни инфекции в района. Въз основа на китайския и японски опит трябва да се очаква преждевременно отваряне, провокирано от нетърпение, което да тласне нагоре нивото на заразяване.

Възможно е медицинските работници да научат по-добре как да лекуват това заболяване и може би доставките на защитно оборудване за медицинските работници се подобриха, а маските станаха достъпни за новооткритите работни места. Но ако ли не, тогава нетърпението веднага ще ни тласне в криза.

Ако бяхме готови от гледна точка на защитната екипировка, ако имаше достатъчен брой работещи тестове и разбиране за самия вирус и методите на неговото лечение, то можеше да се избегне блокирането на работата, освен, може би, в многолюдни градове, силно зависими от обществения транспорт, като Ню Йорк.

Протестиращите правят грешката да смятат, че ниската смъртност от вируса го прави безвреден. Разбира се, възможно е много повече хора да имат вируса, отколкото е известно в момента, и че много от смъртните случаи, приписвани на вируса, са резултат от други причини. Вирусът обаче е опасен, тъй като е силно заразен, понеже тежестта на случаите варира в широки граници и не е възможно да се знае предварително тежестта на всеки отделен случай, тъй като методите на лечение все още не са определени, защото хората без симптоми разпространяват вируса, а някои оцелели имат недостатъчни антитела за предотвратяване на повторна инфекция.

Интересите на бизнеса и политиката искат икономиката да се отвори отново, но ако пренебрегнем този процес, резултатът може да бъде по-лоша икономическа и здравна криза.

Вярата, че най-добрата политика е разпространението на вируса, за да се развие „стаден имунитет“, е подкопана от случаите на повторно заболяване. Няма стаден имунитет срещу настинки или грип. Познавам хора, чиито зимни настинки са придружени от летни настинки, както и хора, които се разболяват от грип всяка година, независимо от това дали имат ваксина от грип или не.

Има много уроци, които трябва да научим от този вирус. На първо място. Здравната система с печалба, поставена на преден план, води до там, че нейната структура става непропорционална за адекватен отговор на пандемията. Трябва да се отърсим от захвата на големите фармацевтични корпорации от нашето здравеопазване и медицинско образование и да заменим лекарите с тези, които ще бъдат мотивирани от здравето на обществото. Второ, трябва да премахнем от дневния ред въпросите за егоистичното използване на болестта в ущърб на здравето и правата на населението. Превръщането на вируса в оръжие за политическа борба, както вече беше направено, е крайно безотговорно.

Превод: В. Сергеев