/Поглед.инфо/ Обезпечаването на националната сигурност е безспорен приоритет пред лакейско изпълнение на задължения, произтичащи от членство във военнополитически пакт, прието без всенародно допитване и подвеждащ външен натиск към желаното членство в Европейския съюз. Така постъпват разумните и отговорни политици и народи.

Обратното, по остаряваща в съвремието терминология, е предателство към националните интереси. Не е нужно да се оглеждаме дълго за да си спомним за политиката на Румъния, екс-Югославия, Албания, на голям Китай в условията на съветския блок. Или на Франция на ген. дьо Гол спрямо НАТО и САЩ? Или да си спомним ли пак за мижитурското ни участие като покорна болонка в потушаването на Пражката пролет през 1968 г.!? Имаме впечатления и от последствия на опустошенията от бомбардировките над съседна СФРЮ, от отнесения покрив в Горна баня и от използването на боеприпаси с огнестрелна употреба и различен химически състав от НАТО. И от резултатите от „демократичното“ изсипване на 15 тона обеднен уран над Сърбия, с въздействия също за български ниви на границите ни с нея.

А измислените държавици БиХ, Косово, СРМ и реалността на пост-фактума военната база на САЩ «Бондстийл»?

Същевременно сме свидетели на последователността на пропагандната линия на Русия, че била двоен освободител и ни освободила и от фашистко робство. Теза, която разделя българската общественост на два различни лагера на симпатии. Да си спомним също, че през есента на 1944 г. едва ли е било желание на българския народ да се втурне да преследва военно бившите си съюзници и сам да претърпи десетки хиляди човешки загуби, при това оставайки в списъка на победените във войната!

Преди вземането на важни за националната сигурност решения е добре да се огледаме още веднъж в порядъчността на съюзниците ни.

Включително и в исторически аспект.

77 години след края на Втората световна война победителите и техни съюзници продължават да крият или да ползват хитряшко-демагогски архивите от ВСВ. Да не споменаваме България, на която бе „братски секвестиран,” „добронамерено” и досега, архивът от уж двойните ни освободители. Военните историци отдавна са анализирали разликата между военната тактика на западните съюзници и Съветите. Щатите и британците прибягват по-често до „армейската военна аристокрация” - военноморските и особено военновъздушните сили. Последните имали най-богат опит с далечно стратегическо бомбардиране, за което тяхната авиация е била технически и тактически пригодна. За разлика от тях съветската армия използвала бомбардировачи само в подкрепа на сухопътни битки. Военно-стратегически погледнато масивните нападения на военни цели били стремеж за ускоряване на немските поражения.

„Който не познава своята история понякога е принуждаван да я изживее отново и е възможно да я преживее...” Силно намаляха, но все още у нас се срещат очевидци на тактиката „далечно стратегическо бомбардиране” на САЩ и Острова по време на въздушния геноцид над 26 големи селища на България през 1943-1944 г. Когато само във Враца убиват 120 души невинно гражданско население, в разрушена на 15-20% от тях София над 2000, а общо в страната вероятно са още над хиляда жертви. Когато въздушните „гости” са хвърляли взривяващи се предмети и играчки за деца, отричано сега от ивоинджевци и т.п., при живи свидетели на „въздушните подаръци”. Слава Богу все още $-€-те пропагандни грантаджии, нито рублевите, не са дръзнали да отрекат подвизите на родните летци-изтребители Неделчо Бончев и Димитър Списаревски, врязали се с тарани във въздушните убийци, при което Списаревски загива в защита на Родината. Срещу най-голямата (вече) и най-добре технически окомплектована армия, която досега не е спечелила самостоятелно нито една война. А след ВСВ умее главно да бомбардира „хуманитарно” и да отстоява – за сметка на васалите си, чиито имена ще премълчим не от скромност - безкомпромисно интересите на своето ВПК и корпоративна олигархия. И най-големият й съвременен успех е в Афганистан, откъдето я изгониха обрасли „пущараци” в сандали, изрязани от автомобилни гуми. И че самата отвъдокеанска администрация все още успява да намери наивници да им продаде с години напред непроизведени самолети на стойност, за която Словакия (дори след вътрешен майдан) закупи 2 пъти повече бройки. А разумни държави като Чехия и Унгария предпочетоха сравнимите по достойнства и доста по-евтини шведски самолети.

Но ако опитаме да се поучим от миналото, при геноцида над София и България през 1943-44 г. Щатите формално имат международно-правно основание за военни действия – обявената на 13.12.1941 г. „символично” война от правителството на Царство България - неотстояно и ненужно натегачество пред тогавашния Big Brother Берлин. Да се абстрахираме от морално-етичната и хуманна гледна точка и практическата невъзможност България да заплаши наследниците на индианоубийците на 10 000 км. от Югоизточна Европа. Но миротворците с бомби са се проявили на 14. 02.1945 г. над Прага. На практика чрез задграничното правителство в Лондон съюзно им население, тогава в немския протекторат Бохемия и Моравия. Вж. напр. чешкото списание Pestry tyden (=Пъстра седмица)/24 февруари 1945 г. под заглавието „Кървава изпепеляваща сряда 14.02.1945 г. Бомбардиране на Прага от самолети на САЩ”.

Да припомним историята: 3 дни преди това на 11 февруари с.г. завършва Ялтенската конференция, на която САЩ, Великобритания и СССР си разпределят зоните на влияние след победата над Германия. Чехословакия е определена за СССР.

И само след 3 дни62 бомбардировача на САЩ са изхвърлили 152 тона бомби над неотбранявана от никого Прага, с резултат 701 мъртви чешки столичани, 1184 ранени, 2500 засегнати домове в центъра! Хибридната пропаганда на САЩ твърди напоследък дори, че в 2 от бомбардировачите като навигатори са летяли чехи. Въпреки основателните съмнения за последното твърдения, защото чехи са участвали в британските RAF, а в армията на САЩ в Тексас, Чикаго или в Кентъки.

Още по-съмнителна е лансираната впоследствие от Пентагона „извинителна” версия, че на 14.02.1945 г. навигационните прибори на навигатора на водещия самолет аварирали, той управлявал самолета по ръчен часовник и сбъркал Прага с Дрезден, който е на 200 км. И логически и експертно смехотворна! Тя се отрича от многобройни военни вкл.и щатски специалисти. Да изхвърлиш близо 200 т. бомби без „ясна видимост”, които да попаднат точно в гъсто населения равен център на Прага, в болница родилен дом, музеи е военно престъпление! Не над военно-икономически обекти. Садизъм, който може да бъде по-логично обяснен с фрустрацията каубойска, че това централно-европейско бижу Прага попада под и съветско попечителство. Тъпо емотивно „военно” отмъщение над невинното население чрез нанасяне на щети !

Междувременно между 13 и 15.02. с.г. е бил разрушен и изпепелен Дрезден от същите бъдещи съ-победители на Германия. Само в деня на масови въздушни убийства в Прага, в Дрезден, където не са вложени отвъдокеански капитали, а по-късно става част от съветската зона ГДР, загиват 25 000 предимно цивилни. Когато е било ясно че Германия е загубила войната!

До ден днешен не е известно САЩ да са се извинили публично, но и чешките правителства имат достатъчно самоуважение да не издигнат паметник на убийците в униформи както у нас.

Греховен, макар и в относително по-малка степен, е и „съветският съюзник”, бомбардирал на 8-9 май с.г. в деня на победата мостове около незасегнатия дотогава от войната град Млада Болеслав (Мнелник, Литомнержице) с цел да пресече пътя на отстъпващи немски войници към зоната окупирана от САЩ. Загинали са 148 чешки граждани, отстъпващи немски, естонски и други войници, съюзници на вермахта. Бомбардирани са от САЩ Пилзен (17-те заводи „Шкода” произвеждащи тежки оръжия), военни обекти в Усти над Лабем, Кралупи над Вълтавоу, автомобилния завод в Млада Болеслав. Общият брой на жертвите на упоменатите допълнително бомбардировки на съюзниците е около 500 души.

Тоест, победителите има от какво да крият старите военни архиви. И дано предвид истинското лице на US армията преди години и днес и на екс-съветската, сегашната симулация на дипломатически усилия за избягване на въоръжен конфликт да бъде успешна! Без засягане на България от ново преразпределение на зони за влияния!

Поучително за файтона харвардско-провинциални кирчо-кокорковци, че дори в глобалният протекторат Европа сред империите, главно екс-, останаха единици все още национално отговорни политици като Виктор Орбан и Милош Земан, въпреки всевъзможните членства в международни чиновнически бюрокрации. Поучително и за българският им ментор, който започна да ги пощипва по бузките за гяволиите им на нищо-неправене. Но не и за резките промени в нюанси на позициите им по националната сигурност НЕ на „Триморието” и Отвъдокеания, а на България.

Нима България стана толкова безинтересна страна, че в нея шпионират единствено руски разведчици?

И да помним идеала: „Поне/българското Черноморие – зона на мира!”