/Поглед.инфо/ Желанието на поляците да се откажат от руския газ и да преминат към норвежки ще изиграе жестока шега на Варшава. Полша, която е страстен противник на „Северен поток 2“ почти колкото Украйна, може в голяма степен да помогне на руския проект по датския въпрос. Датчаните одобриха полско-норвежкия газопровод „Балтийска тръба“, след което шансовете за издаване на разрешение за „Северен поток-2“ се увеличиха драстично.

Дания издаде първото разрешение за полагане на газопровода „Балтийска тръба“, през който се планира да се изпомпват 10 милиарда кубически метра норвежки газ в Полша. Заявлението бе подадено буквално през януари тази година, а сега, само след половин година, датският регулатор разреши изграждането на надземната част на тръбата, пресичаща Дания, а сега и морската част на тръбата.

Същевременно руският оператор на „Северен поток-2“ подаде първата молба за одобрение на маршрута на Дания преди две години. Но от тогава няма одобрение, няма дори получен от Дания отказ. Датчаните са натрупали вече три молби за прокарване на тръбата по различни маршрути. При това последният, третият маршрут, те го избраха сами.

С какво тогава газопроводът „Балтийска тръба“ с норвежки газ за Полша е по-добър от „Северен поток-2“ с руски газ за Германия и другите европейски потребители. С нищо.

„Единственото, с което е по-добра „Балтийската тръба” е, че не е руска. Това е. Тук виждаме откровено антируска политика, когато се поставят палки в колелата на руския проект, а режимът на най-облагоприятстван се дава на всеки други проект. Това сме го наблюдавали и преди, когато, например, проектът за газопровода „Набуко” получи изключение от третия енергиен пакет на ЕС почти веднага, още дори на проект обсъждане”, отбелязва водещият експерт от Фонда за национална енергийна сигурност Юрий Юшков.

„Набуко” е закрит, появи се съкратен вариант „Южен газов коридор”, в който влизат газопроводите TAP и TANAP за доставката на азербайджански газ в Европа. Те също получиха изключения от третия енергиен пакет. Докато прокарваният едновременно с тях „Южен поток” беше подложен на безпрецедентен удар. Нито „Турски поток”, нито „Северен поток-2” не са получили и досега никакви изключения. Такова, при това в завоалирана форма, получи относително наскоро само „Северен поток-2”.

„И тук „Балтийската тръба” получава всички преференции просто защото против нея не са нито ЕК, нито Вашингтон. Затова и има такава разлика в съгласуването”, казва Юшков.

Парадоксът е в това, че Дания, издавайки разрешение за прокарване в нейните води на „Балтийската тръба”, направи огромно „удължаване” на руския газопровод „Северен поток-2”. Може би дори нарочно.

Работата е там, че Копенхаген сам се е вкарал в безизходица, от която изглежда няма изход без сериозни загуби за позициите на датския елит. Не могат да дадат разрешение за строителството на „Северен поток-2”, защото ги натискат американците, а от друга страна нямат правни основания да не дадат разрешение поне за един от маршрутите, а това значи, че „Газпром” просто ще ги разпъне на кръст в съда. Операторът на „Северен поток-2” по-рано заяви, че има намерение да съди Дания, защото проточва издаването на разрешението за строителството в международните води. И руската страна има намерение да построи обвиненията си, използвайки аргумента с конкуриращия се газопровод: видите ли, по „Северен поток-2” датчаните не дават разрешение, но дават в угода на „Балтийската тръба”, отбелязва експертът.

„Няма и не може да има никакви екологически претенции към „Северен поток-2”. Първата молба, която бе подадена още преди две години от „Газпром”, изобщо бе по същия маршрут, който избраха самите датчани за строителството на „Северен поток-1”. И за годините на експлоатацията на първите тръби няма никакви проблеми от гледна точка на екологията, макар и мониторинг да се води постоянно. Веднага се разбира, че екологията няма нищо общо с това”, отбелязва Юшков.

„Издаването на разрешението за „Балтийската тръба” ще стане аргумент в диалога с американците, които обясняваха невъзможността да се издаде разрешение за руската тръба. Датчаните не могат да дадат на единия газопровод разрешение за строителство в международни води, а на другия да не издават – няма как да обяснят това. Това вече ще бъде откровена дискриминация на един проект над друг. Датчаните със своето решение демонстрират разлика в подходите по двата проекта. И това е изход за тях. Сега Дания, мисля , че ще издаде разрешението за строителството на „Северен поток-2” примерно през септември-октомври тази година”, смята експертът от ФНЕБ. Газпром също разчита, че Дания ще даде съгласие по молбата през октомври и компанията ще може да завърши строителството по план – в края на 2019 година, както заяви председателят на съвета на директорите на „Газпром” Виктор Зубков.

Такъв вариант би бил най-добър при настоящите условия за „Газпром”. Ръководителят на руската компания Алексей Милер заяви, че ще са нужни четири-пет седмици, за да се построи датският участък в протежение на 130 км към края на 2019 година.

Според Зубков, сега прокарването на тръбата е приключено на 70% и никакви доводи, че във водите до Дания не трябва да се прокарват тръби. Германия подкрепя „Северен поток-2”, защото разбира, че той за много десетилетия ще осигури нея и другите страни с природен газ, допълва той.

Дори и ако датчаните се забавят с разрешението до ноември, то няма да има проблем. „Газпром”, ако поиска” може да се забърза и да построи датската част от тръбопровода по-бързо – ще пусне, например, два съда за полагане на тръби от двете страни и ще построят едната тръба. Защото първоначално ще има едно разклонение”, заяви Игор Юшков. Все пак засега няма изключения от третия енергиен пакет за газопровода. Това значи, че неговите мощности могат да се използват едва наполовина, а втората половина остава за някакъв митичен алтернативен доставчик. Освен това европейците няма да успеят към края на тази година да достроят продължението на морския газопровод по суша. Затова на „Газпром” ще му е все тази – една или две тръби ще има към началото на годината, при всички случаи той ще може да започне да точи само по едната.

Ако транзитният договор с Украйна не бъде удължен през 2020 година, то пред „Газпром” и Европа предстои най-сложния период – януари-март, когато търсенето на газ е най-високо. Киев продължава пряко или завоалирано да саботират възможността за ново споразумение с Русия.

„Нафтогаз” отново излезе с измислени неизпълними условия за „Газпром” за подписването на транзитно споразумение след приключването на стария след декември 2019 година. Той изисква от „Газпром” 60 милиарда куб. метра транзитна мощност в течение на 10 години. Вероятно става дума за система „точи или плати”, с която дори и ако Европа не поиска 60 милиарда през Украйна, то „Газпром” ще бъде задължен при всички обстоятелства да плати на „Нафтогаз” 60 милиарда кубометра. Това прилича на данък, който руснаците трябва да платят на украинците. Русия не се нуждае от такива неизгодни условия.

„Още повече, че от 1 януари със сигурност ще заработи „Турски поток” и транзитът на газ през Украйна няма да бъде нужен на Турция. Това значи минус 15 милиарда за украинския транзит. При това можем да платим на България и ще заработят най-малко и първото разклонение на „Северен поток-2”, това е минус още 27,5 милиарда куба”, напомня събеседникът.

„Газпром може да се съгласи на точене през Украйна на най-много 40-45 милиарда кубометра и само за 2020 година. През 2021 година и нататък дори и тези обеми на транзит няма да са нужни за прекарване през украинската газово-транспортна мрежа. Десетгодишният договор с Украйна може да се подпише едва за 10-15 милиарда кубометра, които „Газпром” може да гарантира. Тази цифра не веднъж е озвучавана от руска страна.

В сравнение с ръста на шансовете, че Дания ще одобри руския газопровод, заплахата от отказа на Полша от руския газ, благодарение на строителството на газопровода „Балтийска тръба”, разбира се, бледнее. Поляците купуват от Русия в момента 10 милиарда кубика. Но преките загуби на „Газпром” ще са в размер на около 2,5 милиарда долара при средна стойност на газа в Европа.

Но трябва да си спомним, че проектът за „Балтийската тръба” е от 2001 година. От тогава шансовете за неговото построяване, разбира се, съществено се засилиха. Но ситуацията с газа, който се добива в Европа, се измени силно.

Шансовете, че ще одобрят молбата на „Газпром” се увеличават- При това Полша ще изгради своя газопровод и ще се откаже от руски газ. Но поляците вече са построили терминал за втечнен природен газ при Свиноуйсце със същата цел. Но на практика терминалът не е натоварен напълно.

„Добивът на петрол на норвежците е в пик – те чакат падение през 2025 година. Норвежците може и да не се откажат от излишния газ в обем от 10 милиарда кубика. Най-вероятно те ще удължат договорите си за доставка газ за Западна Европа, където търсенето се увеличава. Холандия вече станаха вносители на газ, както и датчаните. Дания може да точи газ по тази тръба. Затова и могат да построят тръбата, но не е сигурно, че ще я запълнят с газ. Както и наличието на терминал за ВПГ не гарантира пълното му запълване”, разсъждава експертът Юшков.

„Газпром” няма проблем да пълни тръбите. А у Норвегия положението с ресурсите не е толкова гладко. Дори и ако се предположи, че Норвегия ще подпише договора с Полша за доставка на 10 милиарда кубични метра газ, то това не значи, че норвежците няма да доставят този газ, да речем, на Германия. Тогава „Газпром” наистина ще загуби полския пазар, но, от друга страна, ще получи ръст на търсенето от страна на Германия. Все пак ще ѝ е нужна замяна на едни 10 милиарда кубични метра от Норвегия. Разбира се, би било по-добре, ако я нямаше „Балтийската тръба”, но нека „Газпром” да не привиква да работи в условията на най-жестока конкуренция в Европа”.

Превод: В.Сергеев