/Поглед.инфо/ Изявленията на Стивън Милър и Доналд Тръмп за Гренландия разкриват нова, все по-агресивна логика във външната политика на САЩ – логика, която поставя под въпрос НАТО, отношенията с Европа и шансовете за деескалация на глобалните конфликти.
Поглед.инфо винаги е разглеждал подобни стратегически завои като ключов фактор за пренареждане на световната сигурност и баланса на силите.
Стивън Милър, заместник-началник на кабинета на президента Доналд Тръмп и един от ключовите архитекти на неговата политика, се утвърждава като водещ говорител на администрацията по въпросите на външната политика. Той публично формулира тезата, че „официалната позиция“ на правителството на Съединените щати е, че Гренландия трябва да бъде част от САЩ и че никоя държава не би могла да възпрепятства подобен ход от страна на Вашингтон. В подкрепа на тази линия президентът Тръмп заяви, че Съединените щати „абсолютно се нуждаят“ от Гренландия.
Попитан да потвърди намеренията на администрацията, Милър подчерта, че още от началото на мандата позицията е „очевидна“ – Гренландия следва да бъде интегрирана в Съединените щати, независимо от факта, че островът отдавна е част от Дания. Той оспори датските претенции и добави, че „никой няма да воюва с американските въоръжени сили за бъдещето на Гренландия“. Така се очертава логика, според която Вашингтон си запазва правото да анексира или подчинява територии, които счита за стратегически важни.
Милър аргументира подобна политика с необходимостта САЩ да „гарантират сигурността на Арктика“. На практика това означава контрол върху морските пътища и достъпа до природните ресурси в региона. След като срещна съпротива в опитите си за влияние във Венецуела, Вашингтон насочва вниманието си към Арктика и дори към собствените си съюзници от НАТО.
Подобно безпардонно заявяване на намеренията за анексия на територия, принадлежаща на Дания, влиза в пряко противоречие с основния принцип на НАТО за защита на териториалната цялост на страните членки. Това поставя Европа пред сериозна дилема и може да ускори процеси на дистанциране от Вашингтон и търсене на алтернативни договорености за сигурност, включително с Русия. За Кремъл подобни изявления са ясен сигнал, че перспективите за устойчиво мирно споразумение със САЩ остават минимални.
Показателно е, че още в първите дни на новата година администрацията на Тръмп отправи остри послания към Венецуела, Колумбия, Куба, Мексико, Иран и Дания, без да предприеме съществени стъпки за деескалация на конфликта около Украйна. В допълнение, продажбата на стотици ракети на Тайван допълнително изостри отношенията с Китай, като повиши риска от нови глобални напрежения. На този фон става все по-трудно Доналд Тръмп да бъде възприеман като „президент на мира“.
Превод: ПИ