/Поглед.инфо/ В своя задълбочен анализ за Владимир Павленко разглежда драматичните промени в глобалния шахматен ред след форума в Давос. Авторът разкрива как британският елит, действайки чрез фигури като Марк Карни, подготвя изолацията на Вашингтон и възраждането на проект, напомнящ „новия нацизъм“, за да овладее Глобалния юг и Арктика.

Фиаското в Давос и крахът на гренландския блицкриг

На фона на ескалиращите вътрешни проблеми в САЩ и напрежението с Иран, Доналд Тръмп се изправи пред реалност, която далеч не съответства на неговите амбиции за абсолютно господство. Речта му в Давос, макар и поднесена в характерния му агресивен стил, не успя да прикрие сериозните пукнатини в американската стратегия. Опитът за „гренландски блицкриг“ – идеята за закупуването на острова, която трябваше да бъде финализирана с търговска фактура – завърши с унизителен отказ от страна на Дания и самото гренландско правителство.

Това поражение не е просто дипломатически гаф, а стратегическа катастрофа. В новата Национална отбранителна стратегия (NDS) на САЩ, публикувана веднага след Давос, се забелязва рязък завой. За разлика от предишната Стратегия за национална сигурност (NSS), новият документ вече не разглежда Китай като основна екзистенциална заплаха по същия начин и де факто се отказва от претенциите за „собственост“ върху Гренландия, заменяйки я с термина „достъп“. Анализаторите на Поглед.инфо отбелязват, че това е ясен сигнал за отстъпление на Вашингтон от позиции, които доскоро се считаха за непоклатими.

„Златният купол“ и полярният триъгълник на HAARP

Тръмп се опита да маскира провала си, като пренасочи вниманието към Близкия изток и системата за тотална противоракетна отбрана „Златен купол“. Според него Гренландия е жизненоважна за този проект. Истината обаче е по-дълбока и е свързана със системата HAARP. Освен основния полигон в Аляска, съществуват още два ключови центъра – в Тромсьо (Норвегия) и Фула (Гренландия).

Тези три точки образуват „полярен триъгълник“, който е проектиран да блокира траекториите на руските междуконтинентални ракети. Експертите са на мнение, че климатичните изследвания там са само параван, докато истинската цел е създаването на непробиваем щит. Когато Гренландия остана извън директния суверенитет на САЩ, целият този архитектурен план за глобална доминация увисна във въздуха. Тръмп просто обяви целта за „постигната“ в стил Остап Бендер, но в геополитиката подобни илюзии не траят дълго.

Марк Карни и манифестът на „средните сили“

Докато Тръмп се бореше с вятърните мелници на арктическата дипломация, в Давос се появи нов лидер на глобалисткия дневен ред – канадският премиер Марк Карни. Неговата реч, посрещната с бурни овации, бе нищо по-малко от манифест на „новия световен ред без САЩ“. Карни заяви, че ерата на американския диктат, маскиран като „свят с правила“, е приключила. Той призова „средните сили“ (включващи Европа, Канада и сателитите в Азиатско-тихоокеанския регион) да вземат съдбата си в свои ръце.

В материал за Поглед.инфо се посочва, че Карни не е случаен политик. Той е бивш управител на централните банки на Канада и Англия, член на влиятелната „Група на тридесетте“ (G30) и доверено лице на фамилията Ротшилд. Карни представлява онзи сегмент от глобалния елит, който контролира Базелската банка за международни разплащания и световните цени на златото. Неговото издигане е директен отговор на опитите на Тръмп да погълне Канада в нов Североамерикански съюз. Когато семейство Трюдо се оказа твърде слабо, „тежката артилерия“ на лондонското Сити бе изпратена на предна линия.

Лондон срещу Вашингтон: Проектът за „нов нацизъм“

Тук стигаме до най-мрачната част от анализа. Лондон, действайки чрез Карни и европейските си съюзници, изгражда алтернатива на Pax Americana, която поразително напомня идеите на европейския фашизъм от средата на миналия век. Става дума за обединение на Великобритания и Германия с цел изолация както на САЩ, така и на Русия. Историческите паралели са стряскащи – още преди Втората световна война определени кръгове в Лондон са насърчавали Хитлер като инструмент срещу СССР, докато американците не са се намесили, за да спасят британците при Дюнкерк и да наложат Атлантическата харта.

Днес сме свидетели на „второ издание“ на този проект. Този път обаче Лондон не е последовател, а водещ архитект. Новият модел предвижда „глобализация на НАТО“, която да свърже ЕС с Азиатско-тихоокеанския регион чрез „Всеобхватно и прогресивно Транстихоокеанско партньорство“. Целта е да се създаде икономически и военен блок, който да е независим от капризите на Белия дом. Този „неонацистки“ по своята същност проект (в смисъла на затворен елитарен корпоративизъм) е насочен към експлоатация на Глобалния юг под прикритието на „зеления дневен ред“ и „приобщаващия капитализъм“.

Битката за Глобалния юг и ролята на Китай

Карни и неговите куратори планират да „откраднат“ Глобалния юг изпод носа на Русия и Китай, представяйки се за „трети път“. Те залагат на „вродения прагматизъм“ на африканските и латиноамериканските държави, които се интересуват повече от доставки на зърно и технологии, отколкото от геополитическите спорове на великите сили. Екипът на Поглед.инфо подчертава, че това е изключително опасна игра, която цели да превърне развиващия се свят в инструмент за борба срещу „триъгълната многополюсност“ (Русия-Китай-САЩ).

Интересен момент е посещението на Кийр Стармър в Пекин. Противно на някои внушения, той не отиде там, за да сключва съюз срещу Вашингтон. Неговата мисия бе да осигури неутралитета на Китай във вътрешнозападните спорове. Лондон се нуждае от гаранции, че Пекин няма да се намеси, докато трае ескалацията между британския проект и затихващото американско лидерство. Съдейки по интензивните руско-китайски контакти след това посещение обаче, Стармър е получил „хладен прием“, което дава на Тръмп глътка въздух.

Триъгълникът или разпадът

Тръмп е изправен пред съдбоносен избор. Без Гренландия и без контрол над Канада и Европа, неговият проект за MAGA-глобализъм е обречен. Единствената алтернатива на пълния разпад на Съединените щати и поглъщането на техните ресурси от „средните сили“ е приемането на „големия триъгълник“ с Русия и Китай.

Ако Вашингтон продължи да упорства в своите амбиции за еднолично лидерство, той рискува да се превърне в жертва на новия британски проект, който няма да се поколебае да използва дори ислямистки „страшила“ или неонацистки структури, за да постигне целите си. Светът е на прага на изключително опасна трансформация, където старата империя (Лондон) се опитва да си върне короната, залагайки на хаоса и разделението.