/Поглед.инфо/ Биполярността в която изпадна света след загубата на социалистическата алтернатива на световно развитие в края на ХХ в. разстрой американското общество. До тогава САЩ исторически не са достигали до статут на всепризнат, единствен лидер на света. До Втората световна война, САЩ набираха индустриална, икономическа и военна мощ, но недостатъчна да управлява света като световна свръх сила.

Тогава Британската империя все още не беше загубила тежестта си в международните отношения. Другите водещи митрополии в Западна Европа, като Франция, Испания, Нидерландия, Португалия, Белгия, Германия и др. все още владееха своите колонии.

Глобалната власт се осъществяваше от Запада с всичките си вътрешни противоречия и се споделяше между САЩ, Англия и другите колониални сили, който доведоха света до двете големи войни на ХХ в.

Втората световна война се превърна в повратна точка в геополитическата карта на света. Съюзниците – Съветския съюз, САЩ и Англия излязоха победители над нацистка Германия и трите съюзени страни си поделиха Европа на сфери на влияние. Източна Европа попадна в Съветската орбита срещу Запада начело със САЩ. Като съпобедители икономически САЩ излязоха от войната по-силни и политически заедно със Съветския съюз получиха признание на водещи световни сили, които определят идеологически посоката на световното развитие. И светът заживя в двуполюсния свят на „Желязната завеса“ между капиталистическия Запад начело със САЩ и социалистическа Източна Европа предвождана от СССР.

Идеологическото съперничество между двата блока завърши с победа на Запада, респективно на САЩ. По този начин САЩ излязоха двоен победител в горещата война над нацистка Германия и втория път като победител в мирни условия; на идеологическия и икономическия фронт със Съветския социализъм.

Победата завладя американския дух и ментална култура и възбуди не малко илюзии и самозаблуди. Последващите резултати от американската хегемония по-късно показаха, че САЩ влизат в тази роля неподготвени да оценят новата геополитическа ситуация в която попадат на монологичен фактор в света след краха на социализма.

Под напора на емоционална приповдигнатост, те си помислиха, че тяхното лидерство е непоклатимо и завинаги.

Величието което достигнаха като победители не само като военна сила и икономическо могъщество, а преди всичко като културна рамка на американски ценности: на страна на успеха, на моралния пример бяха погубени от биполярността, която постепенно ерозира и разстрой американското общество и провокира поредица от икономически и социални проблеми.

В онзи момент САЩ изпитаха могъщата сила на моралния пример и на културния и идеологически модел. САЩ като идеологически победител над комунистическата идеология в новата геополитическа ситуация бяха единствената държава на която светът вярваше, че е създадена от спойката на различни култури на народи и етноси на базата на ценности – свобода и право да постигнат щастие. Именно през тези над трийсет години не дооцениха, че това е тяхното морално съкровище, което беше недопустимо да пропиляват. Увлечени под прикритието на пропаганда за налагане на ценностите на неолиберализма и демокрацията, разпалиха девет войни с 6 милиона убити по признанието на Д. Тръмп в първия му мандат.

Разпалиха в Югославия първата война в Европа под егидата на НАТО след Втората световна война. Последваха войните в Ирак, Либия, Панама, Сирия, Йемен, Афганистан, Судан, Сомалия. През цялото това време САЩ и Западна Европа завладяха пазарите на Източна Европа и източваха техните ресурси – материални и човешки. Потвърди се веруюто на добрия, стар и демократичен Запад за користта и изгодата – „За да имаш ти, трябва да вземеш от друг.“ Да! Живяхме и продължаваме да живеем в еднополюсния свят на САЩ, но се оказа, че в него само парите и консумативно материалното имат значение в съизмерване на смисъла на живота. Сбито и смислено го казва в едно от последните интервюта за френския „Пари мач“ големия френски артист Ален Делон на което случайно попаднах: „Ще напусна този свят, без да ми е мъчно за него. Мразя тази епоха. Всичко е фалш и само парите имат значение.“

Американската култура и начин на живот завладя, подчини и подмени европейската културна рамка от ценности и я комерсиализира и изпразни социалното, човешкото от нея. Тя вече не преследва естетически цели да възпитава, а само геополитически и на култура на все-позволеност и морално разложение. И това е особено забележимо в културата която насаждат американските филми, които преобладават на екрана. В тях живота се представя като внушение на постоянно насилие чрез физическа саморазправа, ужаси, катастрофи, лукс, секс, пари и никога нещо добро, човешко, което да обнадеждава и възпитава. Идеалите, идеите, социалните ценности, справедливост, солидарност, класови различия и всичко това изчезна и загуби значение. Налага ни се да вярваме в консумацията на материалното като смисъл на благополучие и щастие и монолитен крепител на безкласовото общество.

Ето защо САЩ и Запада загубиха най-ценното от биполярността и вече не са в състояние да предложат привлекателен културен модел на останалия свят. И както виждаме обективния ход на световното развитие ще ги принуди да признаят разнообразието на различните цивилизации и да се съобразяват с техните различни ценности. Всичко това се случи, защото на повърхността на биполярността изплуваха и надделяха унаследени исторически инстинкти на американската темпераментност - бързо да персонализират враговете и да се ограждат със съюзници за предпазване от потенциални заплахи, вместо да се погрижат за оздравяването на социалното си битие. Битие достигнало настоящето разломно състояние на американското общество, заплашено от гражданска война, изпадането на американския елит в паника от вътрешни и външни заплахи за тяхното лидерство и величие, и от рискове да вземат погрешни решения.

Друга голяма загуба на САЩ от биполярността е използването на американския олигархичен модел на либерална демокрация, която подкопа и подмени автентичните ѝ традиционни ценности и задълбочи социалните неравенства в страната. С глобализацията на мултинационалния корпоративен капитал и симбиозата му с американската геополитическа хегемония този егоистичен модел на упражняване на лидерство в света задълбочи и глобалното неравенство.

Недалновидното американско управление на биполярността и свързаната с нея глобализация на мултинационалния капитал доведоха до де-индустриализация, социален и морален упадък на американското общество и в световен аспект. Цифрите са излишни пред ежедневната картина, която се показва от електронните и дигитални технологии на глад, недоимък на мизерстващо мнозинство в света. И преситено малцинство на богатство загрижено как да го уголемява с престъпно предизвикателство към човечеството, каквато е войната. Единствения спасителен изход за съвременния либерален капитализъм е чрез милитаризация на икономиката да раздалечи цикличността на кризите с цената на живота на глобалното бедстващо мнозинство.

Биполярността и глобализацията доведоха САЩ до индустриално джудже в сравнение с Китай, след като доброволно предадоха индустриалното си производство и технологии на Китай. А той успешно се възползва и въплъти ценностите на исторически унаследена култура на дисциплина със социалната организация на обществените отношения. И доказа, че те са достатъчно мощни да представляват достатъчна заплаха за световната хегемония на САЩ.

Цифрите които се показват в националните статистически институции на Китай и САЩ са убийствени като сравнение. Те говорят достатъчно сами по себе си: количеството цимент от 4.4 милиарда кубика, което Китай е произвел от 2018г. до 2019г. включително е почти равно на количеството цимент , което САЩ са произвели през целия ХХ век.

По отношение на пътната инфраструктура към 2020г. Китай беше изградил втората група магистрали, чиято обща дължина достигна тази на САЩ. Първата група магистрали бяха построени за 18г., а втората за половината от това време. За географските мащаби на страната това е убийствен темп на строителство, в основата на които стой роботизацията.

През 2025г. Китай е хабилитирал млад научен потенциал два пъти повече от САЩ, включително в области на технологичните иновации.

Днес Китай е страна на инженерите, докато на САЩ ѝ липсват 2 милиона, но пък САЩ са страната на адвокатите в която хората постоянно се съдят, което също е симптом за състоянието на обществените отношения и техните нравствени устой.

Дори цифрите за инженерите в Русия потвърждават, че САЩ изостават. Лицата, които изучават инженерни науки в Русия са 23,4% срещу 7,2% за САЩ. Днес истинската разлика между Китай и САЩ не се състой в типологията на цифровите изражения на сравнение, а по-скоро отразяват различните етапи на развитие на двете общества – американския упадък и китайския възход. САЩ са изправени пред предизвикателството да се възстановяват като индустриална сила, а Китай да утвърждава индустриалното си лидерство. Изходът не смятам, че е заключен в конфронтацията , от която единствения изход е войната.

Предизвикателството на Китай, Русия и страните от Глобалния Юг е преди всичко икономическо и технологично между двата полюса на западната и източната цивилизации с несравнимия си човешки и икономически потенциал. Огромният проблем пред САЩ и Запада е да спре да се самозаблуждава, че може да удържи хегемонията си, а как ще оцени предизвикателството от Изтока, като вражеска военна заплаха или мирно икономическо сътрудничество, въпреки различията в ценностите и историческата им култура и традиции на двете цивилизации. Защото мракът който наблюдаваме в собственото бъдеще на САЩ изкривява трезвото възприятие за заплахата от Изтока, главно от Китай, до степен в която той може да бъде схващан само като враг. Такова възприятие предполага паническо състояние на американския дух на което сме свикнали и което по настоящем издава неговата слабост пред предизвикателствата пред които е изправен. Заблудена от илюзията, че все още може да се спаси еднополюсния свят, което ще бъде само загубено време.

Политиката на Д. Тръмп олицетворява точно това паническо състояние на американски дух. В обкръжения от заплахи да спаси САЩ като глобална сила. Острите ултимативни изблици на персоналните му инстинкти показват последни опити да използва остатъчната инерционна енергия от биполярността, за да се спаси САЩ и колективния Запад. В това отношение Европа все повече се отдалечава от САЩ в оценката на заплахите. Тя ги тълкува преди всичко като вражеска, военна заплаха за сигурността си. Избягва прекия диалог и предложи фундаментално преразглеждане и преоценка на европейската сигурност обусловена от новата геополитическа среда като се отчитат интересите на всички страни да получат равни гаранции за сигурност.

Както вече подчертах за САЩ е ключово как ще оцени заплахите степенувано, защото в това състояние на паника, съществува риск да се самозаблуди в действията си.

САЩ вече веднъж в предишната администрация на Д. Тръмп самозаблудиха и себе си и Европа и сгрешиха в оценката на военните, икономически и ментални способности на Русия да води продължителна война, в плен на илюзията, че светът не се е променил и все още ще се наслаждава в обятията на еднополюсния свят.

От всичко това изложеното до тук възниква актуалния въпрос, който се състой не само в това, че старата мозайка на световното пространство се разпада. Проблемът е, че няма единно ново разбиране и реално осмисляне на опасностите и за това как ще се развива светът от сега нататък, по какъв начин или план ще се разпределят и движат търговско икономическите потоци и логистика, кой ще ги ръководи и контролира, през кои пътища ще преминава, на каква финансова основа и с каква валута ще се изгражда международната търговия. Това е голямата неизвестна на настоящия геополитически етап в който се намира света. Затова битката е ожесточена до кръв, ескалацията се засилва и военните заплахи насищат ежедневната политическа реторика и психологията на страха започва да движи икономиката. Опасността нараства когато цената на страха мотивира икономическото развитие, а не икономиката на мира между народите. Войната не само измества фокуса от социалните проблеми, а ги и задълбочава. И въпреки това военната психоза която разпалва Европа, така трайно се е настанила и завладява умовете на народите, като част от ежедневния им бит, че страхът и примирението вземат връх в очакване на войната, като неизбежна даденост която не подлежи на съпротива. Съвременните пост-военни общества са в очакване на войната като неизбежното зло, така както са неизбежни земетресенията. Те нямат спомена и опита от големите войни. Но ако земетресенията са непреодолими и човекът е безпомощен пред природните явления, то войната въпреки социалното безумие на политическата олигархия е предотвратима. В този смисъл изглежда е ненормално примирието на съвременните общества особено в Европа пред надвисналата опасност от война за която сме ежедневно подготвяни. Обяснението трябва да търсим в съвременния либерален капитализъм и диктатура на олигархичния корпоративен капитал над демокрацията, които доведоха съвременните общества до социална безпомощност и без-алтернативност. В състояние, че и даже инстинктът за живот не е в състояние да активира обществена енергия за спасяване на мира и живота от най-голямото нищожество на човешкия дух като войната.

Опасността, която застрашава и обрича света, произтича от блоковото мислене, в рамките на което се движи Западът, както и от произтичащите от него практически действия. Тази матрица предопределя трайна конфронтационна международна среда, насочена към подготовка и водене на войни. Това се проявява като постоянна тенденция, особено след утвърждаването на американската хегемония, поддържана чрез продължаващото съществуване на НАТО и използването му като политически и военен инструмент за поддържане на постоянно напрежение в международните отношения. Чрез натиск и конфронтация спрямо държави, които оспорват западната хегемония, НАТО действа в новата геополитическа среда на преход към нов международен ред, в който за него няма място. Като архаична военна структура от времето на Студената война, алиансът подкопава глобалната сигурност.

В тази ситуация основният морален и политически проблем пред Запада е дали и как ще приеме разумно, достойно и с минимални щети предизвикателството за втори път след края на социализма да съвмести глобалната си власт с възхода на нови икономически сили от Изтока. Това изисква осъзнаването, че настоящата трансформация не е резултат от идеологическа принуда или заплаха за капитализма, а закономерен продукт на обективния ход на световното икономическо развитие. Този процес неизбежно налага глобалната власт, както и по време на Студената война, да се споделя не с един, а с няколко центъра на влияние, основани на икономическа конкуренция.

Ключовият въпрос е дали Западът ще се откаже по мирен път от вековно наследената си култура на господство и свързаната с нея менталност на надменност, недосегаемост и самоувереност, и ще приеме новата реалност на промененото съотношение на силите в света, или ще изправи човечеството пред продължителна нестабилност, нарастващо напрежение и риск от нови войни.

*Петър Карлуковски - бивш дипломат, завършил ВИИ "К.Маркс". Специализации в Москва - Академия за Външна Търговия, Дипломатическата Академия, и Женева - Световната Търговска Организация. Кариерата му преминава в Министерство на Външните Работи и зад граница в Дания и Канада. Автор е на книгата: "Сборник избрани статии" 1980 - 2023 Автор на редица анализи и публикации в периодичния печат на външно и вътрешно политическа тематика.