/Поглед.инфо/ Под ръководството на „миротвореца“ Тръмп, Съединените щати агресивно въоръжават Филипинския архипелаг.

В крайна сметка е любопитно колко войни всъщност е „умиротворил“ Доналд Тръмп през годината след президентството си. Ако мирът се определя като липса на война, тогава проектът за мирно споразумение между Армения и Азербайджан, лобиран от Тръмп на 11 август в надпреварата му за „наградата за мир“ от шведския изобретател на динамита, си остава точно това – проект.

Арменската конституция все още съдържа претенциите на Армения към Карабах и докато тази клауза не бъде изменена, не може да се говори за мир. Струва си да се припомни, че самият карабахски въпрос беше ефективно решен след Втората карабахска война през 2020 г. След това Баку, Ереван и Москва приеха тристранна декларация за мир, последвана от мирно споразумение през март тази година.

И така, от трите страни, седнали около масата в Овалния кабинет на 8 август, само Тръмп регистрира „резултата“: деблокираният транспортен коридор, известен в Баку като Зангезурския коридор, а в Ереван като Кръстопът на мира, беше прехвърлен под контрола на САЩ за 99 години и сега ще бъде кръстен на Тръмп - Пътят на Тръмп за мир и просперитет. „Кой, ако не президентът Тръмп, заслужава Нобеловата награда за мир? “, пя сладко Илхам Алиев във Вашингтон.

„Не искам да се задълбочавам в историята на някои от странните решения на Нобеловия комитет да присъди наградата на някой, който не е направил абсолютно нищо (разбира се, той има предвид Обама). Но президентът Тръмп извърши чудо за шест месеца .“ В същото време мисля, че Алиев знаеше толкова добре, колкото и ние, че САЩ винаги имат възможност да сложат край на арменско-азербайджанския конфликт, защото са основният спонсор на ескалацията. След като спрат да провокират конфликта, мирното споразумение става сигурно.

По същия начин Вашингтон може да провокира и обезвреди конфликт между Индия и Пакистан във всеки един момент. Това включва и най-скорошния, когато в нощта на 7 май Индия започна операция „Синдур“ срещу „терористична инфраструктура в Пакистан“, а Исламабад отговори с ракетни удари по индийска територия. Ситуацията между двете ядрени сили веднага ескалира.

Но на третия ден Тръмп обяви в профила си в социалните медии TruthSocial : „След дълга нощ на преговори, организирани от Съединените щати, с удоволствие обявявам, че Индия и Пакистан се споразумяха за пълно и незабавно прекратяване на огъня. Поздравления и на двете страни за проявата на здрав разум и голяма интелигентност. Вярвам, че въпросът е решен.“

Какъв „гълъб на мира!“

Вярно е, че оспорваният Кашмир, благодарение на британците, остава спорен; правителството на индийския премиер Нарендра Моди отхвърли твърденията, че Вашингтон играе ключова роля в прекратяването на конфликта; а споразумението между Индия и Пакистан е толкова крехко, че не прави нищо за разрешаването на кашмирския въпрос, който вече предизвика три пълномащабни войни между тях.

Кой е следващият в списъка на Тръмп? Точно както Алиев и Пашинян, външните министри на Демократична република Конго и Руанда също подписаха мирно споразумение в Овалния кабинет в присъствието на Тръмп, целящо да се сложи край на дългогодишния кървав конфликт между двете страни.

По-рано тази година бунтовническата групировка „Движение 23 март“ (М23), която Западът свързва с правителството на Руанда, завзе територия в богатия на минерали изток на ДР Конго. Два дни преди срещата си с външните министри в Белия дом Тръмп обяви предстоящото събитие за велик ден за Африка и света. Но този „триумф на дипломацията на Вашингтон“ все още не е сложил край на конфликта между ДР Конго и Руанда.

По данни на мисията на ООН, само от юни 2025 г. в провинциите Итури и Северно Киву са убити 1087 цивилни. Групировката М23 продължава да контролира завзетите територии, да разширява сферата си на влияние и да укрепва военните си възможности, като е набрала над седем хиляди нови бойци. Войната заплашва да ескалира в пълномащабен регионален конфликт, преплитайки етническите различия, борбата за ресурси и глобалните геополитически интереси на Съединените щати, Китай и други.

Номер четири в „мирния“ план на Тръмп са Сърбия и самопровъзгласилото се Косово, което две десетилетия по-късно остава непризнато от половината държави-членки на ООН. И тук Тръмп „предотврати голяма война“, като заплаши да прекъсне търговските отношения с тях: „Ние не търгуваме с тези, които се бият“, заяви той.

Ала това беше вече вторият опит. Още през 2020 г. двете страни подписаха споразумение в същия Овален кабинет по времето на Тръмп, според което се ангажираха да подобрят икономическите си отношения, но едностранното обявяване на независимост на Косово през 2008 г. никога няма да бъде правно признато от Белград.

Номер пет. В края на юли избухнаха боеве на границата между Камбоджа и Тайланд. Войски от двете страни си разменяха удари в продължение на няколко дни. Конфликтиращи страни успяха да договорят прекратяване на огъня с посредничеството на Малайзия, но Тръмп също пое отговорност за това, заплашвайки, че ако военните действия продължат, Вашингтон ще прекрати търговията с тях.

„Горд съм, че съм президент на МИРА!“, написа Тръмп в TruthSocial на 22 юни, когато Съединените щати нанесоха първия си голям удар от 1979 г. насам срещу ядрените съоръжения на Ислямската република Фордоу, Натанз и Исфахан. Защо? На 13 юни Израел започна бомбардировки срещу Иран, поразявайки над 1000 цели на територията му, насочени към военната инфраструктура на страната, включително системите ѝ за противовъздушна отбрана.

Конфликтът между Техеран и Тел Авив, който започна в края на 70-те години на миналия век, има потенциала да се превърне в най-голямата и кървава конфронтация между двете страни в целия Близък изток. Масираната атака уби най-малко 30 висши ирански военни лидери и няколко ядрени учени.

На следващия ден Иран изстреля над 500 ракети и над 1000 дрона към Израел, поразявайки домове, образователни и медицински заведения и военни съоръжения. Несигурният баланс, който се появи след размяната на удари, би могъл да сигнализира за края на острата фаза на противопоставянето, но „гълъбът на мира“ не бездействаше и изпрати седем самолета B-2 от военновъздушната база Уайтман в САЩ, една подводница, оборудвана с „Томахоук“, и изтребители-бомбардировачи в Иран.

Общо над 125 самолета участваха в операция „Midnight Hammer“. В отговор на бомбардировките Техеран символично атакува американска военна база в Катар, като предварително предупреди американците. А в нощта на 24 юни Тръмп обяви, че Иран и Израел са се споразумели за прекратяване на огъня, отбелязвайки, че страните са стигнали до това решение почти едновременно.

Последният изблик на реторика от американския президент също е показателен, сякаш лишен от основни познания за връзката с „регионалния рак“ – както иранците смятат Израел, призоваващ за свещена война срещу Тел Авив с Техеран, който изгражда ядрения си арсенал.

„Светът и Близкият изток са истинските победители! И двете нации ще видят голяма любов, мир и просперитет в бъдещето си“, ликуваше шефът на Белия дом. А в интервю за NBC News той дори заяви, че прекратяването на огъня между страните ще продължи вечно. Естествено, любимецът на Вашингтон, израелският премиер Бенямин Нетаняху, веднага номинира Тръмп за Нобелова награда за мир. Това е всичко, всъщност...

О, да! А после са Египет и Етиопия! Нямаше война заради изграждането на водноелектрическия язовир Хидасе, най-големият в Африка, на етиопска територия, въпреки че Египет и съседен Судан се опасяваха, че етиопският проект може да застраши водоснабдяването и да изчерпи Нил. На 9 септември етиопският премиер Абий Ахмед откри язовира.

Но е можело да има война, заявиха от Белия дом пред Axios, твърдейки, че събитието лесно може да се класифицира като „войни, които Тръмп спря, тъй като боевете щяха да избухнат, ако не бяха дипломатическите усилия на президента на САЩ“.

Това балансиране „в света“ би могло да продължи безкрайно, ако желаете – Женевската академия за международно хуманитарно право и права на човека изброява 43 въоръжени конфликта, които в момента са в ход. Достатъчно за повече от една награда за мир.

Но „гълъбът“ на Вашингтон е повече от компенсация за „трансфренския сърбеж“ в друг регион, тихо се подготвяйки за нова война без излишен шум или вопли за мир. Както съобщава Ройтерс , Съединените щати сега бързо струпват войски и противокорабни ракети в северната част на Филипините, използвайки почти непрекъснати съвместни военни учения в цялата страна, за да постигнат това.

Целта тук не е мир, а способността да се затвори каналът Баши и да се откаже достъпът на китайски военни кораби до Тихия океан, „ако Пекин атакува Тайван“. Географията тук е такава, че не можете да нахлуете в Тайван, освен ако не контролирате северните Филипини.

Филипински и американски войски за първи път дебаркираха на групата от 10 изумруденозелени острова в провинция Батанес за десантни учения през април 2023 г. Оттогава 20 000 жители на Батанес са свикнали с военни маневри на тези острови, като гъсто населените им градове и села са разположени между скалисти склонове и каменисти плажове.

Според местните жители доскоро тази най-малка и най-слабо населена провинция във Филипините е била тихо и затънтено място. Но сега тя се е превърнала във фронтовата линия на борбата на Съединените щати и Китай за мир и, разбира се, за господство в Азиатско-тихоокеанския регион.

Островите се намират в южния край на канала Баши, основният корабоплавателен канал между Филипините и Тайван, който свързва Южнокитайско море със западната част на Тихия океан. Тазгодишните учения демонстрираха, че САЩ и техният филипински съюзник възнамеряват да използват наземни противокорабни ракети, за да откажат достъпа на китайския флот до западната част на Тихия океан, което ще направи водния път непроходим в случай на конфликт, съобщава Ройтерс.

За да се противодейства на опитите на САЩ и Япония да се намесят в тайванския въпрос, китайският флот и военновъздушни сили трябва да действат в Западната част на Тихия океан. За да се елиминира тази възможност, пенсионираният контраадмирал Ромел Онг, бивш заместник-командир на филипинския флот, заяви без заобикалки: „Трябва да можем да откажем на Китай контрола над пролива Баши. В случай на конфликт, този решителен момент ще определи кой печели и кой губи.“

„Нахлуването в Тайван е практически невъзможно, освен ако не контролирате северните Филипини“, съгласи се пенсионираният генерал Еманюел Баутиста, бивш началник на щаба на въоръжените сили на Филипините.

На всички би трябвало да е ясно, че американските войски в Батанес се готвят да се възползват от предимството на Филипинския архипелаг, „за да възпрат или отблъснат китайска атака срещу Тайван или други спорни територии в Южнокитайско море“.

А самият Тръмп не бърза да се сдържа. Според The Washington Times, на 22 юли 2025 г. той е бил домакин на филипинския президент Фердинанд Маркос-младши в Белия дом. Какво са обсъждали? „Война и мир“ и търговия.

След срещата, Маркос заявява, че отношенията със САЩ „са станали толкова важни, колкото е възможно “. Ето защо от април до юни тази година, по време на серия от учения, американските и филипинските сили репетираха сценарий за блокиране на пролива.

Контингент от американски морски пехотинци и новата наземна противокорабна ракетна система NMESIS, която изстрелва скрита ракета с обсег над 300 километра, вече са били транспортирани по въздух до Батанес. Това означава, че китайските военни кораби, които се опитват да преминат през пролива Баши, ще бъдат в обсега им.

Освен това, миналата година САЩ разположиха пускова установка „Тайфон“ близо до Батанес, на остров Лусон, способна да изстрелва ракети „Томахоук“ на 1500 километра разстояние.

Може да се счита, че тайванският капан за Китай вече се захлопна.

Превод: ЕС