/Поглед.инфо/ Статията на Дмитрий Медведев в "Российская газета", озаглавена "Епохата на конфронтацията", излезе между две важни събития, едното от които, за щастие, вече отмина, а другото предстои. Първият е бунтът на Пригожин, който много ободри началниците на Киев и НАТО, които вече бяха депресирани поради неясните резултати от дълго обявената контраофанзива на въоръжените сили на Украйна. Втората е срещата на върха на НАТО, която ще се проведе във Вилнюс на 11-12 юли тази година. Дневният ред на срещата включва анализ на успехите и (или) неуспехите на ВСУ и обсъждане на по-нататъшните действия.
Следователно заместник-председателят на Съвета за сигурност на Руската федерация в статията си трябваше да подчертае, първо, че след неуспешния метеж Русия не загуби стабилност, не се оказа в нокдаун, не отслаби интереса към декларираната от нея геополитическа цели. Говори се малко за събитието, което страната преживя на 23-24 юни, но искам да обърна внимание на един детайл. В същия параграф, който се отнася до неуспеха на метежа, се споменава за "нашето превземане на Артьомовск, известен още като Бахмут". Както знаете, Артьомовск беше превзет главно от силите на ЧВК Вагнер. Така Медведев подчертава, че редовите бойци на Вагнер са същите „ние“, „наши“, както и останалите руски военни. Но с ръководството на тази структура, разбира се, разговорът ще бъде специален.
Втората задача на Медведев е да се опита да убеди ръководството на НАТО преди срещата на високо равнище в безполезността на по-нататъшната ескалация и възможността за разрешаване на конфликта чрез компромис. И точно предложените аргументи са най-интересни.
Статията има двойна природа в стила си. От една страна, в текста лесно се виждат инвективи в духа на кореспонденцията между казаците и турския султан, които са добре познати на абонатите на канала на Медведев в “Телеграм”. Читателят се натъква и на "старци в Сената на САЩ", и на "куфали", и на "убити лидери", и на "нагли английски свине", и на "пълни тъпаци". В името на справедливостта трябва да се каже, че обичаят да се нарича Олаф Шолц „унил лебервурст” произхожда от украинските, а не от руските политици, така че използването на такива фразеологични единици може да се счита за международна практика.
Ярката лексика обаче не трябва да скрива сериозното съдържание на статията. И тук се връщаме към аргументите на Медведев против ескалацията.
Всеки обърна внимание на еден от тях - сигурно и тези, които не са чели останалите. Това е въпросът за ядрените оръжия. Всъщност, въпреки факта, че всички страни се заричат никога да не използват оръжията, виждаме, че сега въоръженият конфликт започна особено активно да се тласка към някаква почти ядрена граница. И се тласка от западната страна. Това са доставката на британски снаряди с обеднен уран за Украйна и разговорите за режима в Киев, който се готви да използва „мръсна бомба“, включително с помощта на ракети, предоставени от Запада, и безпрецедентната шумотевица в Украйна около Запорожката АЕЦ , които Русия уж може да взриви – въпреки че защо трябва да го правим на наша територия? В същото време има намеци от другата страна, че всеки инцидент с изпускане на радиация в АЕЦ ще бъде приравнен с използването на ядрено оръжие от Русия. И тогава какъв ще е отговорът?
Медведев внася яснота по този въпрос – но разочароващ за човечеството. Ядрен конфликт, пише той, е вероятен не само защото нашите противници са решили да победят най-голямата ядрена сила, Русия, но и защото „ядрените оръжия вече са използвани от кого и къде, което означава, че няма табу!“
Този аргумент всъщност удря един от важните принципи на американската демагогия: „Да, ние го направихме, но никой друг не трябва да го прави“. Този принцип се отнася еднакво и за атомните бомбардировки на японски градове, и за насилствената смяна на чужди правителства, и за лоботомията за хомосексуалисти - и какво ли още не в практиката на световния хегемон.
Но идеята за реалността на ядрената заплаха трябва непременно да бъде предадена на населението на страните от НАТО. Европейската буржоазия трябва да се страхува много за живота си. Не трябва да им се позволява да воюват с Русия в условията на психологически комфорт. Ако думите на Медведев бъдат чути, тогава наистина ще получим лоста, който ще ни позволи да влияем на западните правителства, както беше в съветско време, когато многохилядни демонстрации в защита на мира разтърсиха Европа.
Но ядреният аргумент не е единственият в статията и дори не е основният. По-важна според мен е тезата, че проведената от Русия специална военна операция не е причина, а резултат от „мощен цивилизационен разрив“. Не става дума за изолиран регионален конфликт, в който Западът би могъл да победи без екстремно напрягане на силите, а за „тотална конфронтация между условния колективен Запад и останалия свят“.
С други думи, хората в Бразилия, Индия, в други далечни от нас страни уважават интересите на Русия не защото смятат Крим или Донбас за по право руски. Те едва ли са в състояние да разберат нашите исторически проблеми. Въпросът е по-скоро, че те харесват идеята за борба срещу западното господство като такова. И тази идея може да приеме различни форми на различните континенти. Китай, например, би искал да се обедини отново с Тайван. Аржентина - най-накрая да деколонизира Фолкландските острови, несправедливо държани от британците. И сега на колективния Запад няма да му стигнат силите. Това обаче са само подробности на фона на това, което обединява повечето незападни страни - желанието да се отърват от господството на долара.
Медведев обаче излага тези два аргумента не за да заплаши, а за да предложи компромис. Все още никой не може да каже как ще изглежда този компромис, защото Западът не иска да води никакви преговори. Основни точки за Русия: режимът в Киев трябва да бъде премахнат, а Украйна, както и всички други „бивши части на страната ни“, в никакъв случай не трябва да бъде приета в НАТО. Тези параметри оставят ли достатъчно място за компромис? Според мен да.
Въпреки това в края на статията нейният автор признава: „Не съм оптимист“. И може да се разбере. Конфликтът между двете държави, който няма съществено, цивилизационно значение, би могъл да бъде решен веднъж завинаги. Що се отнася до глобалния тектоничен разлом, изместването на световни центрове на сила и установяването на нов световен ред, такъв процес отнема десетилетия. По този път може да има временни компромиси и примирия, но излизането от него би означавало напускане на историческата сцена като такава. Затова не се отпускаме и се настройваме на дълга и опасна игра.
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?