/Поглед.инфо/ Светът активно обсъжда скорошното завръщане на Доналд Тръмп в Белия дом и влиянието му върху международната политика. Руските елити възлагат надежди на промени в украинския въпрос, Китай се опасява от тежка търговска война, а други страни се опитват да определят позицията си между трите световни полюса. Професорът от Руската академия на науките и програмен директор на Валдайския клуб Олег Барабанов анализира случващото се.

Тръмп спечели изборите в САЩ, но предишната еуфория в обществото по този въпрос вече я няма. Предизборните му обещания за бързо приключване на украинския конфликт остават само на думи. Опитът от първия мандат на Тръмп показва, че президентът на САЩ не винаги може да реализира идеите си поради съпротивата на държавния апарат. Дори и при сегашната по-изгодна позиция на републиканците в Конгреса, не трябва да се очакват драстични промени в американската политика. Апаратът ще продължи да блокира инициативите на Тръмп, особено тези, които могат да влошат отношенията със съюзниците от НАТО. Това съобщава  URA.RU.

Колаж: Царград

Предложенията на Тръмп за Украйна предизвикват отхвърляне както в Москва, така и в Киев. Неговите идеи за примирие по линия на военното съприкосновение и отлагане на въпроса за влизането на Украйна в НАТО с 20 години не устройват и двете страни. Владимир Путин открито заяви, че е против такова примирие, смятайки го за отсрочка за нова фаза на конфликта. Засега няма допирни точки между позициите на Русия, Украйна и Тръмп.

Освен това натискът върху Русия нараства, особено от страна на Китай. Пекин настоява за незабавно примирие, което да отразява китайско-бразилския мирен план. Освен това Китай е категорично против дори риториката за използване на ядрено оръжие. По този въпрос позициите на Пекин съвпадат с тези на САЩ. Китай се опасява, че натискът на Тръмп ще падне върху него, а не върху Русия. Подобно съвпадение на интереси между САЩ и Китай може да увеличи натиска върху Москва, а Пекин може да подиграе на Вашингтон.

На свой ред Русия активно прокарва идеята за многополюсен свят, виждайки това като възможност за укрепване на външната си политика. Въпреки това страните от глобалния юг, включително Китай, предприемат по-предпазлив подход. Никой не е готов открито да оспори съществуващия световен ред, не желаейки да повтори пътя на Русия. Дори в рамките на БРИКС, с изключение на Иран, страните са предпазливи по отношение на идеите за финансови реформи и дедоларизация. Китай също не е склонен да превърне юана в световна резервна валута, страхувайки се от политически и икономически проблеми.

Колаж: Царград

На фона на предпазливостта на Китай и страните от глобалния Юг, Русия формира свой собствен, трети полюс на света, независим от Пекин. Този полюс обединява държави, които вече са преминали „червените линии“ на Запада, като Иран, Венецуела, Беларус и Северна Корея. Разминаването между радикалната позиция на Русия и умерената позиция на останалите участници в многополюсния свят обаче е очевидно. Русия остава най-радикалния полюс, като се държи на дистанция от по-умерените критици на Запада.

Конфронтацията между Русия и САЩ напомня на Студената война, но с ключови различия. Заплахата от ядрен конфликт остава инструмент за възпиране, но все повече се възприема от Запада като реторика. Американците отдавна са научили, че много руски червени линии са замъглени. Доналд Тръмп може да преразгледа решенията за ракетите с голям обсег, но общата тенденция към укрепване на позицията на САЩ в конфликта остава непроменена.

Колаж: Царград

По отношение на историческите аналогии, напрежението през 1983 г., когато светът беше на ръба на ядрена катастрофа, далеч надхвърля сегашните нива. През 1983 г. Андропов щеше да натисне копчето. Това е сигурно. Там нямаше да има съмнения и въпроси.

През 1983 г. Андропов щеше да натисне бутона. Това е сигурно. Нямаше да има съмнения или въпроси,— уверен е Олег Барабанов.

Превод: ПИ