/Поглед.инфо/ Проследяването на всички исторически източници дава убедителен отговор за вандалското поведение на САЩ днес в международните отношения. За никой от запознатите с историята на формирането на американската държавност, днешна Америка не би трябвало да представлява никаква изненада. Изненада единствено е удивителната приемственост между поколенията политици с малки изключения.
Най-ярката безпрецедентна опасност за американската сигурност и нейните финансово-икономически устой през ХХ век произтича с революционното възникване на социализма като идеология през 1917г.
Съразмерно с мащабите на заплахата и оценките на фаталност се разработват политики за противодействие преди и след войната. Разликата в определяне на политиките за противодействие на опасността са различни тогава и днес. В онова време социализмът представлява идеологическа опасност за съществуване на капитализма върху, който се гради американското могъщество около олигархичната роля на парите.
Днес в идеологически смисъл капиталистическия характер на американската държавност не е застрашена. В опасност са финансовите механизми на преразпределение на изгодите от международните отношения и прилаганите империалистически способи за въздействие и господство над света. Пред изчезване е използването на идеология във външната политика за експлоатация с която САЩ оперират на световната сцена за извличане на печалби егоистично само за себе си. В това е корена на съвременния конфликт и опасността как ще бъде оценен и решаван: с война или мирно съвместно съществуване. Въпреки, че историята не се повтаря, а само противоречията се изменят, но понякога изходът за решаването им е различен и когато трябва да се оцелява се използват старите практики от миналото. Ако се върнем назад в историческия отрязък от времето след войната, когато след дълго противоборство на ръба на ядрен конфликт, двете свръх сили САЩ и Съветския съюз успяха да осъзнаят необходимостта, че трябва мирно да съжителстват в противен случай предстой унищожаването на човечеството. И сложиха началото на Хелзинския процес за мирно съвместно съществуване въпреки две различни несъвместими идеологии. Днес светът е зареден с експлозива на друга идеологическа дилема, но в рамките на глобален капитализъм. Икономическият и технологичен напредък изправя света пред епохален избор: войната или мира. Човешкото развитие е достигнало до точка на пречупване на една петвековна култура прилагана от Запада за експлоатация на останалия свят, извън социалния контекст за морала и съдбата на милиарди хора. Тази грабителска идеология на колониалното владичество над света от Запада придобива ужасяващи размери в последните две столетия след появата на новата държава САЩ през 1776г. И уплътненото мирозрение заложено в доктрината ѝ за развитие прокламирано от бащите - основатели на американската държава за поглъщане на света.
Изобилстват множество факти от това време, когато идеологията за хоризонта на развитие на младата държава се налива в основите на американската стратегия за наднационална роля в света.
В основите на американската държава е залегнала една войнстваща доктрина за надмощие над света за извличане на печалби. Политическото мирозрение за държавност с времето се усъвършенства в една перфектна организация на държавата в система на управление в което се утвърждава господството на парите на олигархията. На парите се разширява ролята на средство за насилие в защита интересите на собственика на капитала. Ю. Цезар преди векове е казал: „за парите ще намеря хора, а с хората ще направим парите.“ В преследване на такава цел демокрацията се използва само като публично прикритие за умелото заблуждаване на народа, че уж управлява, а всъщност доброволно съучаства в обогатяване на богатите. С цялата си институционална, икономическа и социална организация американската държава изглежда като производна публична власт, а фактически е частна организация на собственика на капитала: формалнодемократична с две партии, но фактически функционира като тоталитарна с една партия и авторитарно със силен репресивен апарат на федерално и щатско ниво. Например консервативният идеолог Р. Ринтър изказва категорично съмнение, че в САЩ се редуват две партии в управлението. Той „смята, че в САЩ има една партийна система – домопубликанска партия, замаскирана в две партии – демократична и републиканска между които разлика няма.“ Разликата е в темперамента на изпълнителите – редуващи се президенти. В самия си зародиш на възникване на американската държава са заложени цели за изграждане на много силна държава, която да може да обуздава всяко демократично движение или партия извън формално съществуващите две партии. Целта е регулация и контрол на гражданите, които с развитието на империалистическата държава се налага върху целия свят особено след Втората световна война.
Например през август 1950г. се приема новият закон за национална сигурност, който налага изискване всички прогресивни организации да се регистрират като „агенти на чужди държави“. За отказ законът предвижда 10 год. затвор и глоба. По силата на закона бе учредено управление специализирано върху контрола, върху „подривна дейност“ и за целта бяха построени шест големи концентрационни лагери готови да приемат неугодни лица за американската държава. Този закон с времето е детайлизиран и продължава да действа. Така че концлагерите не са приумица на комунистите, а са взаимствани от американския репресивен апарат за насилие.
От изложеното до тук трябва да е станало ясно какво представлява в ядрото си прехвалената американска демокрация и как се упражнява тоталитарно по съдържание. Тя е изящно организирана така да се върти, но да не допусне заплаха за собственика на капитала, да не стане извън контрол и ненакърнимост на свещената частна собственост, която определя подбудите и пороците в американската нравственост. И не само на американската, а въобще на човешката нравственост, тъй като тя отключва заложения код в човешката природа към користта. До това съждение достига и нашия класик, майстор на късия разказ Е. Пелин, когато в един от разказите си описва свадата между двамата братя къде да мине междата при делбата на земята унаследена от баща им. Самият Елин Пелин, който по никакъв начин не може да бъде оприличен, като комунист стига до заключението, че частната собственост поражда частно собственическа психология, която социално разделя хората. Тя е ключът, който отключва дремещи пороци в човешката нравственост като користта, егоизма, завистта, лъжата, измамата и те са хранителна среда на престъпността. Веднъж отключени те изплуват на първа линия в човешкото съзнание и се превръщат в смисъл на живота. Действителност, която ни обкръжава и се задушаваме в омагьосания кръг на безнаказаност, тъй като арбитърът по същия начин е зареден и отровен от същата психология на користта за личния интерес.
Ето това социализма целеше да промени: да прекъсне пъпната връзка със собствеността и зависимостите, които създава, но поради догматизма се отиде в крайност на сто процента обществена собственост, което му струва и края. Китай осмисли този недостатък на съветския социализъм и отвори пистата за икономически плурализъм, но стратегическото развитие е под контрола на политически централизъм около една партия.
Изложеното до тук има насоченост да обозначи изключителното значение на притежателя на собствеността – недвижима и движима от парите. Кой притежава собствеността и в какви размери и мащаби се определя въздействието му върху подбудите и нравите в човешката природа и характеристиката на обществените отношения.
Погледнато от тази основа на разсъждения за ролята на собствеността в американските мащаби на държавност където собствеността е 100% частна включително и правото му да печати пари отраженията върху обществените отношения са поразяващи и социалните последици върху неравенствата са ужасяващи.
Ще завърша този анализ за основополагащата роля на собствеността, когато в несъразмерното ѝ ползване е изключена ролята на държавата и деформациите в обществените и човешки отношения в американската държава и тържествуващия глобален хаос в света. С убеденост твърдя, че няма друга такава перфектна организация на собственик на капитала от американската държава. С цялата си институционална, икономическа и социална структура на държавност с две партии, но фактически функционира тоталитарно като една партия имитира изящната демокрация в един непрекъснат фалшив театър. И е неподражаема когато е необходимо да действа авторитарно законодателно овластено с жесток репресивен апарат за контрол на гражданите на федерално и щатско ниво.
В цялата си история от създаването си тази частна организация на държавата се е стремяла да разпростре влиянието си и контрола върху света за извличане на печалби.
С монополизацията на капитала на глобално ниво от края на ХХ век собствениците на корпоративния капитал, създадоха глобална мрежа за овладяване на глобалната власт над света и сменящите се американски администрации са само проводник за обогатяване на собствениците на големите пари, концентрирани дялово от няколко фамилии в най-големите световни банки, които оперират с техните активи и печатат долари.
Опасностите, които днес грозят САЩ биха могли да се асоциират до известна степен с предизвикателствата пред американските елити на възприемане на заплахата от съветския социализъм преди войната и след войната. С периода непосредствено след 1945г., когато САЩ осъзнават мащабите на заплахата, мълниеносно се обръщат и превръщат съюзника си СССР във враг. Изплашен и от мощния морален потенциал и пример за света, да измести идеологически капитализма от земната карта на съществованието на света. Тази задаваща се епохална промяна е била разтърсваща за съзнанието на американците умове от това време и продължила до краха на социалистическата алтернатива за световното развитие.
В списание „Таим“ на 1 април в 1946г. се появява статия с оценка: „СССР се стреми към могъщество и към световен престиж. Сегашното състояние на света, заразено от нейния идеен и морален пример и предоставя възможности, за каквито царете ѝ са могли само да мечтаят.“ Това е показателна оценка за измерението на тревогата, която са изпитвали американското политическо ръководство след войната за американската сигурност. Принудено в този период 1945-1949г. през президентството на Х. Труман да се разработва и разглежда варианти и планове за превантивен ядрен удар. В рамката за дългосрочна стратегия за борба със социализма се създава НАТО през 1949г.
Борбата против социализма бележи началото си още от гражданската война 1917-1918г. с оглавяването от Запада контрареволюционни сили от четиринадесет държави за задушаване на социализма в неговия зародиш. Тази идеологическа, психологическа, подривна и пропагандна борба се разгръща особено след войната, от която СССР излиза с огромен идеологически и морален капитал за въздействие върху света. За целта се мобилизират всички вътрешни структурни институционални сили. Започва с разузнаването, като на първо място се централизира в ЦРУ през 1946г. Приема се закона за национална сигурност през 1947г., с който се изравняват правата на конституционната власт за провеждане на вътрешна и на официалната външна политика с тези на ЦРУ с предхождаща от подривната дейност срещу други страни. С този закон на ЦРУ се възлагаше да води психологическа война за подготовка на подривна дейност за сваляне на неугодните на Вашингтон правителства и режими за американските интереси и сигурност. А в по-широк смисъл трябва да се разбира – да се опитва чрез тайните методи на разузнаването, да се проправя път на официалната по конституция публична власт и я подпомага за преразпределение на целия свят в съответствие с доктрината за национална сигурност. С цел превантивно предотвратяване на съществуващи и потенциални заплахи. Допълващо картината е заявлението на Дж.Кенан, бивш съветник в посолството на САЩ в Москва и по-късно директор на Държавния департамент по военно планиране на 18 юли 1947г. Нашата цел за противодействие на СССР трябва да се изразява в следното: „Мир, ако това е възможно и в такава степен, до каквато той отговаря на нашите интереси. Мирът е по-малко приемлив за САЩ, от колкото използването на сила в отделни случай... Такова ограничено използване на сила в отделни случай е по-желателно отколкото алтернативата – глобална война в която няма да има победители.“
Днес опасностите за САЩ и Запада като цивилизация произтичат от икономическия и социален напредък в света. Откриващ нов вектор за развитие на света на Изток, разместващ силите в света и войната в Украйна ускорява неговия ритъм. Очертаващ окончателния край на една хегемония, която по-точно може да се нарече империалистическа доктрина, която се разпада и сме свидетели на нейното хищническо издевателство над света. Губеща доверие даже сред своите цивилизационни съюзници. Моралният срив в американската хегемония се засили и стана все по-очевиден след Студената война с изчезването на съветската империя, които взаимно се уравновесяваха в поддържането на мира в света.
Времето на американската морална, икономическа и социална криза на обществените отношения намери точния си антропологичен темперамент в лицето на Д. Тръмп. Той като представител на реалния бизнес, познавайки похватите и психологията на преговорите за получаване на изгоди от всеки контрагент в бизнеса, притежава експлозивна чувствителност и рационално мислене за ситуацията в която се намират САЩ в днешния свят. Тя няма аналог в историята на международните отношения, когато една империя успява по най-ефективен способ да използва хегемонията си да експлоатира целия свят. Но днес равносметката от нея показва, че икономическите, социални и морални загуби натежават в калкулацията от хегемонията. Поставили САЩ в битка за оцеляване, в догонваща позиция за реиндустриализация в един бързо развиващ се технологичен свят. В бясното съперничество да се състезават за надмощия в света САЩ са решени да се възползват от изкуствения интелект, за да съкратят времето за догонване. С което откриват рисково предизвикателство пред разума да загуби способността си да предвижда. Да се подцени опасния потенциал, който носи неограниченото му използване с ядрен заряд да се унищожи човечеството. Този конфликт е предстоящ!
В стремежа си да запазят своята хегемония, САЩ действат от позицията на силата, използвайки целия арсенал на класическата политика в съчетание със съвременните технологии. На фона на парализираните международни организации, те достигат до абсолютен произвол без контрол и задръжки, за да защитят интересите на политическата олигархия. Глобалният безпорядък, както посочих произтича от провала на американската хегемония да защити собствениците на капитала и агонията им за спасяване чрез разправа със света, като международен разбойник , който принуждава с всички средства включително с войни, светът да стане заложник и плати цената за оцеляването им.
Днес цялото вековно, културно съществуване на Запада като цивилизация е поставено на карта: съперничеството за надмощие между старото, традиционно разбиране за развитие на света като арена за ограбване е в противоборство с различното източно разбиране за световното развитие като споделено развитие с обща грижа, за обща съдба на народите.
Изходът от глобалния хаос ще се реши в обозримо бъдеще от икономическите и социални резултати от противоборството между стария и новия мироглед за развитие на света.