/Поглед.инфо/ В този задълбочен анализ известният историк и социален философ проф. Андрей Фурсов разглежда еволюцията на властовите структури в съвременния свят. Авторът очертава прехода от националната държава към форми на „дълбока власт“, целящи тотален биологичен контрол над индивида. Изследват се геополитическите разломи, проектът на Клаус Шваб и съпротивителните сили на традиционните общества.

Еволюцията на управлението: От национална държава към скрита власт

Според проф. Андрей Фурсов понятието „дълбока власт“ в съвременния контекст не е просто метафора, а описание на органично срастване между най-активните сегменти на финансовия капитал, държавната бюрокрация и тайните служби. Ученият подчертава, че в епохата, в която класическата национална държава постепенно губи своята актуалност и се оттегля в историческото минало, възниква необходимостта от нов инструмент за управление. В миналите столетия тази роля се изпълняваше от наддържавните структури – от масонските ложи до Билдербергския клуб и Комитета на 300-те. Днес обаче дълбоката власт се трансформира в много по-радикален механизъм.

Проф. Фурсов обяснява, че този нов субект е създаден приоритетно за управление на самите елити, а не само на масите. Тя функционира като координационен център, който налага нови правила и дисциплинира висшите слоеве на обществото. В анализите на Поглед.инфо често се изтъква, че този процес е неизбежен в рамките на късния капитализъм, който се стреми към самосъхранение чрез преминаване към неофеодален модел на социална организация.

Новата география на контрола: Мегаполиси срещу зони на хаоса

Една от най-тревожните прогнози на проф. Фурсов е свързана с радикалното преструктуриране на жизненото пространство. Глобалистите планират концентрация на населението в огромни мегаполиси – затворени зони, в които ще бъде ситуирана самата дълбока власт. Управлението в тези центрове ще бъде сведено до пълна технологична зависимост: достъп до блага срещу абсолютно подчинение. Проф. Фурсов посочва, че най-тежкото наказание в този нов световен ред ще бъде изключването на индивида от системата и прокуждането му извън пределите на тези защитени зони.

Отвъд стените на „цивилизованите“ мегаполиси ще останат територии, лишени от стабилно енергоснабдяване, лекарства и качествена храна. Там ще властва беззаконието, а населението ще бъде принудено да води примитивна борба за оцеляване. Ученият подчертава, че това разделение не е случайно, а е търсен ефект за контрол чрез „хладилника“. Когато държавните институции изчезнат като гарант за сигурност, властта става пряка и брутална, базирана върху монопола над жизненоважните ресурси.

Руският фактор и имунитетът на „дълбинния народ“

Проф. Андрей Фурсов защитава тезата, че плановете на ултраглобалистите ще се натъкнат на ожесточена съпротива в Русия поради нейните уникални исторически особености. Той цитира Бисмарк, който навремето отбелязва, че Русия е непобедима заради своя „минимум на потребности“ у огромна част от населението. Този социален код позволява на обществото да запазва своята жизнеспособност дори при екстремни лишения.

Фурсов иронично сравнява космополитната младеж, свикнала с глобалните стандарти на потребление, с „дълбинния народ“, за който автономното съществуване и традиционният начин на живот са по-важни от виртуалните блага. Във визията на Поглед.инфо се отбелязва, че именно тази способност за оцеляване извън глобалните вериги за доставки превръща Русия в „неконтролируема зона“. Опитът на глобалистите да унищожат териториалния суверенитет се проваля там, където хората все още ценят реалния живот пред виртуалната диктатура.

Украйна: Трагедията на една рухнала държавност

В своя преглед проф. Фурсов обръща специално внимание на съдбата на Украйна, като я определя като територия, лишена от историческа субектност. Той споделя изводи от разговори с висши представители на киевската администрация, според които в съветския период най-талантливите управленски кадри от Украйна неизменно са се насочвали към Москва. Това е довело до изчерпване на интелектуалния потенциал на страната в полза на съюзния център.

Резултатът за Украйна е „институционализация на анархията“, която в крайна сметка е еволюирала до пълно социално разложение. Липсата на опит в изграждането на стабилна и суверенна държавна власт е превърнала страната в руини, които днес се използват като опитно поле за глобални геополитически експерименти. Разликата с Русия тук е фундаментална – докато руската държавност е изградена върху вековна централизация, украинският модел остава в плен на атомизирания индивидуализъм и липсата на стратегическа визия.

Сблъсъкът в лагера на елитите: Биологичният проект на Шваб

Проф. Фурсов детайлно разглежда разцеплението в редиците на световното задкулисие. Той разграничава две основни групи:

  1. Глобалистите: Традиционните елити на капитализма, които се стремят към запазване на статуквото чрез наднационални организации, но без да посягат на биологичната природа на човека.

  2. Ултраглобалистите (представени от Клаус Шваб и Ювал Харари): Те се борят за радикална „биологизация“ на обществото – превръщането на човека в нов вид, контролиран чрез технологични импланти, ваксини и изкуствен интелект.

Ученият прави паралел със стратегията на Сталин от 1927 г., когато съветското разузнаване е натоварено със задачата да проучи финансовите и родствените връзки на европейските елити. Фурсов призовава за подобен прагматизъм днес – използване на противоречията между „старите“ и „новите“ господари. Примерът с Робърт Кенеди-младши, който открито се противопоставя на Биг Фарма и Антъни Фаучи, показва, че дори в сърцето на западната система съществуват сили, готови да се борят срещу трансхуманистичния проект за биологично заробване.

Англосаксонският модел и съдбата на континентална Европа

Важен елемент в анализа на проф. Фурсов е разкриването на специфичния исторически път на Англия. Още от 12-ти век тя се оформя като територия на крайни индивидуалисти, привлечени от всички краища на Европа. Този „сборен пункт“ на хора, скъсали с колективните ценности на континента, по-късно пренася своя модел в САЩ и Австралия.

Този хищен индивидуализъм стои в основата на англосаксонската стратегия, която днес методично разрушава романо-германското ядро на Европа. Фурсов предупреждава, че Великобритания не бива да се разглежда като част от общоевропейската цивилизация, а като особен субект, действащ по свои собствени, често деструктивни спрямо съседите си правила. В голямата геополитическа игра държави като Русия и Китай са субекти от второ ниво, които обаче разполагат с ресурса да се противопоставят на ултраглобалистичните структури от първо ниво, претендиращи за световно господство.

Доц. Григор Сарийскив "Поглед.инфо на живо" - Първо предаване с публика

Какво се случва с парите ви?
Кой печели от кризата?

България в новия финансов ред

Еврозона или периферия

Големите сили и малките икономики

Среща лице в лице с доц. Григор Сарийски.
Анализ без монтаж. Отговори без заобикалки.
В студиото на „Поглед.инфо“: 25 февруари 2026 г., сряда, 19.00 часа, пл. "П.Р.Славейков" №4-А, ет.2 /плюс партер/

Първото издание на „Поглед.инфо НА ЖИВО“ – среща с водещия и специален гост в студиото - доц. Григор Сарийски, с присъствие на публика. Едно различно предаване – без монтаж, без филтър, с реални въпроси и директен разговор по най-важните теми на деня.

Повече информация тук: https://epaygo.bg/2432669014

И тук:  https://www.facebook.com/events/926559330060257/926559340060256?active_tab=about

ВИДЕО: https://youtu.be/fRsNWWt5gF4