Проф. Чавдар Добрев: Светът ще стане друг след пандемията. А сега?

/Поглед.инфо/ Светът ще стане друг след преборване на пандемията. Такива са прогнозите на признати авторитети. Казват, ще стане по-добър, по-етичен след преживяното. Възможно е. Възможен е и лошият сценарий. Човечеството, попаднало в лапите на икономическа депресия и тоталното обедняване след пандемията, да възроди най-грубите си инстинкти, този път в битката за социално оцеляване. Това са хипотези, които би трябвало да се имат предвид, дори и ако „добрият край увенчае всичко”.

Само че в този момент най-важното, най-необходимото, най-съдбоносното е да оцелеем, да преминем живи рубикона на върховното изпитание! Да осъзнаем, че ситуацията е извънредна, пълна с тревоги и неизвестности. Да обединим националните си сили! Да реагираме навреме и без отсрочка на коварната болест. Да се надяваме на чуждестранната солидарност, но преди всичко да се уповаваме на самите себе си, на потенциала на държавата и гражданското ни общество, такова каквото е в сегашна България – най-бедната страна в Европейския съюз.

Според мен, България, в сравнение с останалите европейски страни, и най-вече със Западна Европа, реагира адекватно на пандемията от коронавируса. Вярно е, че държавното ни ръководство можеше, още по време на пика на епидемията в Китай, да започне подготовка за посрещане на неизбежната криза Това е негова грешка. Но още по-непростима е грешката, която допуска Европейската комисия. Заета с бюрократичните си игри, тя допусна пандемията безпрепятствено да се разрасне в Европа. Италия, Испания, Франция - символи на модерната цивилизация, се превърнаха в гробници за хиляди и хиляди жертви на пандемията, чиито трупове извозват с камиони като излишни експонати на човешкия вид.

Каквото и да говорим, в каквито и условни наклонения да спрягаме, това смразяващо кръвта безобразие е резултат главно на неолибералния порядък, наложен в света с центрове Ващингтон и Брюксел! На фетишизираните права на отделната личност в ущърб на правата на останалите хора. На подмяната на свободата и демокрацията с контролирани от глобалистите свобода и демокрация. Така, в САЩ, една от пречките за изработването на единна политика срещу пандемията е разнобоят между законодателството на отделните щатите и федералните закони; невъзможността да се „отнемат” частни права; да се съкрати процедурата за взимане на генерални и оперативни решения.

КАКВО СЕ ОКАЗА?

Премахването на границите между европейски държави е било преждевременен произвол. Форсираното налагане на модела Европейски съединени щати, чиито радетели бяха преди всичко развитите европейски държави, доведе до задънена улица националните ръководства на страните-членки. След пандемията единствената възможност за продължаване на съществуването на ЕС ще е неговото изграждане върху базата на суверенните национални държави! Мултикултурализмът и различните конвенции, подобни на Истанбулската, са продукт на привилегировани либерални среди, които носят основна отговорност за катастрофалните размери на пандемията на нашия континент. Европейските държави, чиито лидери лицемерно играеха на „състрадание”, стимулирайки престъпното нахлуване на мигрантските вълни, понастоящем тънат до шията в колосали беди.

Известно е, позициите на неолиберализма и в този момент остават силни в основните партии и неправителствени организации у нас. Срещаме ги също сред активисти на българската левица, дори на БСП. Не е тайна, че отделни дейци на нашата партия подържат доверителни контакти с фондацията „Отворено общество” на неолиберала-олигарх Джорж Сорос. От високи трибуни, заедно с представителите на крайно десни маргинални формации, те пламенно защитават лъжесвободите и лъжедемокрацията, наложени и дирижирани от външнополитическите ни наставници, отнасяйки се твърде недоверчиво и отрицателно към функциите на държавните институции.

Този тип мислене, колкото и необичайно да звучи, рефлектира, така или иначе, и върху политиката на БСП по отношение на коронавирусната пандемия.

В БСП ИМАМЕ ЛИДЕРИ, които, от една страна, осъзнават и подкрепят нуждата от въвеждане на извънредни мерки (на извънредно положение), от друга обаче, не са в състояние да преосмислят разбиранията си за либерализъм и демокрация. Да преосмислят днешната обстановка, която предполага стесняване на правата на личността.

Те си въобразяват, че извънредното положение може да бъде реализирано без нарушаване на демократични принципи и процедури. Без концентриране на държавните пълномощия в ограничен кръг лица. Без промени в системата за контрол. Да, ама не! Извънредното положение освен това засилва авторитарните тенденции. Това проличава както у нас, така и в едноличните решения и действия на президентите и премиерите на САЩ, Русия, Гърция, Франция, Сърбия, Унгария, Англия… Така че няма защо да ставаме по- католици от папата!

В български условия, тъй като пълномощията на президента конституционно са ограничени, нормално е премиерът, или натоварена от него личност да оглави оперативните дейности. Това е даденост. Както е аксиома да потърсим, даже с цената на компромиси, осъществяване на общонационалната воля, без която няма как да излезем победители срещу пандемията! В самото начало Корнелия Нинова и нейният екип правилно, и от национална, и от партийна гледна точка, подкрепиха въвеждането на извънредното положение. След това те имаха сериозни причини да изработят по-друга линия на поведение във връзка с приемането на закона за Извънредното положение, когато обосновани предложения на парламентарната ни група бяха несправедливо отхвърлени от герберите (особено тези със социална насоченост).

СМУТИХА МЕ ДРУГИ ФАКТИ.

Това, че левите ни парламентаристи, които защитиха с лъвска непримиримост демократичните, либерални ценности на прехода, не отстояха със същата, ако не и с по-голяма убеденост, държавните органи, заели се с преодоляване на чумата на ХХI в. Апропо, левицата на новото столетие, заедно с ценностите свобода, равенство и братство, е призвана за утвърждава и ценността „ред” като противоядие на неолиберализма.

Нашите депутати можеха да подредят първостепенните задачи през периода на извънредното положение: 1. оцеляването, продължаването на живота, 2. социалната политика, 3. икономическата политика. И да излязат пред обществото с такова становище. Не го сториха.

Вместо това в овехтял „демостеновски” стил депутати, които уважавам, ме изненадаха с патетика и показност (гарнирани с лява нападателна фразеология), без да кажат няколко прости и нужни на хората истини. Наслаждаваха се да отричат, да изразяват критика заради самата критика. Но не упражниха самокритика, че за три дни промениха мнението си относно законовата клауза за спекулата (сериозна партия, която се самоуважава, не допуска подобни фалове); че безсмислено и неумно се противопоставиха на участието на армията в борбата срещу коронавируса; че пиарски реагираха на предложението на ГЕРБ, подкрепено от ДПС, Обединени патриоти и ВОЛЯ, парламентът да не заседава редовно по време на извънредното положение, поради опасността от масово заразяване на депутатите и пр.

И как не се намери един наш депутат, който поне в нюансирането да изрази по-различно мнение от това на лидера на парламентарната ни група! Дотолкова ли личните съображения взимат връх над съвестта?

Така се създава впечатление, че БСП предпочита да остане наблюдател и критик на днешната трагична ситуация, в която изпадна населението на страната. Че докато останалите български партии и организации полагат усилия за спасяване живота на сънародниците ни, нашите парламентаристи на практика се дистанцират от всекидневната работа за ограничаване на епидемията. При една реалистична, гъвкава и национално отговорна политика Корнелия Нинова и нейният екип можеха далеч по-ефикасно и по-полезно да се включат в деловото решаване на възникващите проблеми!

В СЪЩОТО ВРЕМЕ ЛЕВИТЕ ХОРА У НАС ВИЖДАТ, че оперативният щаб начело с генерал проф. Мутафчийски се справя професионално и компетентно с тежките си задължения, че лекарите, медицинските сестри, полицаите, административните и охранителните органи внасят своя безценен влог в ограничаване на епидемичния процес.

И те, левите хора, очакват да чуят от парламентаристите на БСП едно благодаря на всички, които са се посветили на такова свято дело. Да станат свидетели на живото участие на народните ни представители в битката с коронавируса. На признанието им, че разпоредбите трябва да се взимат в оперативен порядък, че парите на най-бедната в ЕС страна не могат да се харчат на калпак, че кризата може да продължи и през есента и зимата, че ще се наложи да се тегли външен заем, че няма как да не се пести от бюджета и залъка.

Няма разумно обяснение защо ръководството на парламентарната ни група досега не намери време и повод, за да призове възрастните хора, много от тях гласоподаватели на БСП, да спазват режима на социална изолация, да осъзнаят, че всяко заразяване с вируса за тях е равнозначно на летален изход? Защо ръководството на парламентарната ни група не се солидаризира с мерките за ограничаване на пътуванията от селище в селище? Защо подминава навременната мярка пенсионерите да посещават хранителните магазини и аптеките сутрин от осем и половина до десет и половина часа? Защо не поде гласно и на дело инициативата за набиране на доброволци в цялата страна? Примерът на БСП-София и нейния председател Калоян Паргов за ангажиране на младите хора в помощ на столичани досега трябваше да бъде подета от председателя на БСП, от цялата ни парламентарна група, и да се превърне в национална инициатива на социалистите? Защо нашите народни представители гледаха отстрани как се развива заразата в Банско? Защо не заявят, че БСП е готова да подкрепи и още по-строги мерки, щом ситуацията наложи?

КАК РЕАГИРАХА ЛЕВИТЕ ДЕПУТАТИ НА ТЕЗИ КАЗУСИ?

Задоволиха се с израза на несъгласяване и недоволство. Наред с това препоръчаха да се хвърлят милиарди и трилиони за справяне с бедствието, както се върши в САЩ, Италия или Испания, без да посочат откъде България „ще изкопае” толкова много средства. Но дума не изрекоха, че същите богати държави са във фазата на национална катастрофа и масови погребения. Решиха, че щом не сме в управлението на държавата единственото, което ни остава е да се разграничим от действията на властта. Да бъдем, на всяка цена несговорчива опозиция, да казваме на всичко „не”.

Според мен, въпреки симптомите на политическа конфронтация, все още има възможности БСП да възобнови диалога с управляващите. В това отношение има позитивни примери на отделни общински и областни организации. И във връзка с предприеманите социални мерки, и примерно, с недобре решения въпрос със завърналите се от чужбина в родината си наши сънародници. Отворен остава въпросът доколко карантината, на която са подложени понастоящем, е реална и как изнемогващата ни държава ще гарантира социалното им положение?

Струва ми се, че правителството не използва в пълна мяра експертния потенциал на българските икономисти и финансисти с оглед на ситуацията с пандемията. В този план БСП е в състояние да спомогне за изработването на национална краткосрочна и дългосрочна програма.Както и да предложи създаването на експертен съвет по проблемите на финансите и икономиката по примера на експертния медицински съвет.

Странно ми е, че ръководството на БСП остава безмълвно и по други поводи. Наложително е някой да припомни на ген. Мутафчийски, че той не може да снема от себе си политическите отговорности, които носи (функциите му на ръководител на оперативния кризисен щаб по начало са медицински, но и политически). Негово задължение, или поне морално право, е да се изказва и участва във взимането на решения, както във връзка с разрешеното масово честване на Великденските празници от държавното ръководство и от Светия Синод, така и във връзка с пътуването на българи сезонни работници за бране на череши в Англия и пр.

Премиерът Бойко Борисов вече направи заявление, че нямало да налага общоприетите ограничения в борбата срещу пандемията за великденските храмови служби (защото ставало въпрос за волята Божия, а той бил много религиозен човек - потвърди го с прекръстване и отправени към небето взор от екрана на телевизорите/ Макар че, ако масовото, незаконно скупчване на хора в храмовото или извънхрамовото пространство причини дори и едно заболяване или смърт на богомолец, същият Всевишен няма как да не поиска, лично или чрез пратеника си архангел Гавраил, сурово земно наказание на премиера, разрешил „божествен” пир във „време на чума”. Няма да е лошо, ако Борисов се поучи от действията на папата (а той едва ли е по-малко набожен от Борисов), който отмени свободното провеждане на Великденските богослужения. В контекста на борбата с коронавируса медицинските експерти на БСП могат също да предложат по-широк пакет от идеи и мерки за реформиране и стабилизиране на здравната ни система.

ПОКАЗАТЕЛНО Е, че позициите и поведението на левите парламентаристи не се споделят, или се споделят отчасти от мнозинството партийни членове и симпатизанти. И на това бих искал да акцентувам!

Няколко доказателства.

Наши партийни членове и симпатизанти понастоящем се нареждат в първата редица на медиците, включили се в борбата с конронавируса. Членове на оперативния щаб и на медицинския съвет, светила на родната медицина, са и наши партийни другари и съмишленици. Те дават решителен принос България да е между няколкото европейски държави със сравнително малък брой заболели или починали граждани.

Кметове социалисти и общински съветници социалисти, по градове и села, спазват стриктно, но и реализират разпорежданията на изпълнителната власт и на оперативния щаб във връзка с пандемията. Организират поддържането на реда в селищата, подпомагането на медицинските заведения, осигуряването на транспортните връзки или продоволствието. Достатъчно е да посоча кметовете на Русе, Разград или Перник. Специално кметът на Перник осигури не само животоспасяващото водоснабдяване на града, но и помогна да се разсее впечатлението, създадено от нашите парламентаристи, че ние в БСП сме способни да произвеждаме единствено думата „Караул!”

Този начин на носене на конкретна отговорност левите българи проявяват и в другите сфери на живота: науката, културата, спорта, зърнопроизводството, животновъдството, индустриалното производство, шиенето на маски и защитни облекла, търговията, дребния и средния бизнес, транспорта, органите на сигурността и др. Поне до този момент пенсионерите с леви разбирания нямат съществени поводи за недоволство от предприетите мерки.

Според мен, тези различия в разбирането как да се води борбата срещу пандемията (между народните представители на БСП и партийните членове и симпатизанти по места) понижава доверието на обществото в БСП. И затова се учудвам, че са толкова инертни реакциите ни срещу недомисленото поведение, което се разминава с реалностите в партията и социума.

НАРЕД С ТОВА действията на парламентарната ни група по решаващо важни въпроси на националното развитие и съдба все по-често се осъществяват без дискусии и решения на Националния съвет на партията. Така се случи и с несанкционираните от Националния съвет на БСП позиции на парламентарната ни група във връзка с пандемията. Аз очаквах, че още преди няколко седмици Националният съвет, заедно с парламентарната ни група, ще подготви и одобри програма на БСП за справяне с настъпващата пандемия. Такива заседания нито са предвидени, нито се състояха. Опитът на парламентарната ни група да не съгласува политическото си поведение с Националния съвет, да се поставя над колективния ръководен орган на партията, е порочен.

РАЗБИРА СЕ, СЛЕД СПРАВЯНЕ С КРИЗАТА няма как да не изникнат конфликтни проблеми и политики, свързани с икономическото и социалното развитие на България.

Няма как да не излезем и ние като партия с нови виждания за свят, в който върховна ценност ще бъде човешкият живот. Свят на действителната свобода и справедливост, на мирното съсъществуване на суверенни държави в или извън рамките на съюзните формирования.

С нови виждания за Европа на отечествата, с разширено прилагане на „остатъчния суверинитет”. За спиране на миграцията и отказа от идеологемите на мултикултурализма. За Европейски съюз като обединение върху равнопоставена основа на национални държави. За премахване на така нареченото зонално разделение в ЕС и пр. За стратегическо сътрудничество с Руската федерация, САЩ или Китай. За постигане на такива национални договаряния и коалиции, които ще отговарят на националния ни интерес, на просперитета на отечеството. За ново управление на страната, което да я измъкне от поголовната нищета и икономическия застой.

Но това са предвиждания, перспективи.

Въпросът, който тропа на вратата на националното ни битие в този момент е:

- А СЕГА?