/Поглед.инфо/ Никога досега не съм изпитвал такава загриженост за инфекциозно или за друго подобно заболяване
За 30 години болнична практика съм свидетел на много кризи, свързани със здравеопазването – СПИН, SRAS (тежък остър респираторен синдром), MERS (близкоизточен респираторен синдром), възраждане на туберкулозата, мултирезистентни бактериални инфекции, – с които сме се справяли спокойно и много ефективно. Не е имало повод за паника като сегашната. И никога досега не съм изпитвал такава загриженост за инфекциозно или за друго подобно заболяване.
Мерките
Откровено казано, не се притеснявам за здравните последици от коронавируса. Нито актуалните данни за смъртността, нито разпространението на вируса, оправдават глобалната паника в здравеопазването и особено в икономиката. Предприетите мерки са адекватни и ефективни и подпомагат за овладяване на епидемията. Това се вижда в първоначалния и главния източник на тази инфекция – Китай, където епидемията затихва. Близкото бъдеще ще покаже дали греша.
Притесненията ми
От друга страна съм притеснен от кражбите на маски, тъй необходими за предпазване на медицинския персонал и хората в риск – нашите предишни и настоящи болни, по-специално пациентите с имунна недостатъчност.
Раздаването на маски по летища, кафенета и търговски обекти е с нулева ефективност.
Притесняват ме кражбите на почистващи гелове.
Притесняват ме опашките за тоалетна хартия, ориз и макарони.
Притеснява ме терора, който води до натрупване на неприлични запаси от храни в държави, в които храните също така неприлично са в изобилие.
Притесняват ме и нашите началници, които повече не трябва да виждаме, нито да докосваме, от страх да не ги убием. Те ще умрат, но по-скоро "единствено" от самотата.
Свикнахме да не посещаваме нашите родители, баби и дядовци, когато сме грипозни, за да ги предпазим „за всеки случай“ и за неопределен период от време; а това не е нищо по-различно от коронавируса.
Здравеопазването
Притеснява ме, че здравеопазването става обект на военен сблъсък, конфликт като всеки друг, крайна цел на борбата в това сборище.
Притеснява ме, че върху здравната ни система, която вече е в затруднение, скоро ще се струпа поток на пациенти при най-малкия признак на грипоподобно заболяване. А няма да можем да се справим с всички останали заболявания. Инфарктът на миокарда или апендиксът винаги са спешни, докато вирусът – не винаги.
Медиите
Медийното отразяване на коронавируса е натоварено с много отрицателна енергия и води до влудяване на публиката. Провежда се по схемата на най-налудничавите конспиративни теории от жанра „те крият нещо от нас“. Всъщност, нищо не е неясно, а и е невъзможно в медицината в днешния дигитален свят, където научните знания са непосредствени и без филтър.
Коронавирусът (почти) не убива, освен и без това крехките организми.
Притеснява ме, че това мъничко живо същество ще разкрие само огромните разломи и слабости на нашите общества. Смъртните случаи, които след това ще наброяват милиони, ще са резултат от конфронтацията на лица – напълно безразлични към обществения интерес.
Превод от френски: д-р Радко Ханджиев
* Автор: проф. Жилбер Дерай, нефролог и фармаколог, ръководител на Отделението по нефрология в болницата Pitié-Salpêtrière в Париж