/Поглед.инфо/ В конфронтацията между Русия и Запада, както в Украйна, така и в света като цяло, има популярни аргументи, че рано или късно Западът няма да издържи и ще трепне: Европа ще стане слабо звено, ще има разцепление между англосаксонците и Стария свят или поне в самата Европа ще започнат объркване и колебания по темата за войната до победния край, тоест до поражението на Русия.
Надеждите са не толкова безпочвени, колкото погрешни: нашият конфликт със Запада има твърде сериозни причини, а залозите са толкова високи, че да градим собствена стратегия, базирана на „Бога от машината“, „Черният лебед“ или каквото и да е друго, не зависещо от нас, би било изключително късогледо и направо опасно. В крайна сметка не става въпрос само за хода на военните действия в Украйна, те са само апотеоз на един много по-дълбок и по-сериозен конфликт – геополитически и метафизически. Нашата победа в него ще доведе до промяна на целия световен ред, включително, съвсем вероятно, до разцеплението на обединения Запад, но това не е единственото, не е основното и дори не е задължително последствие. Освен това трансформацията на световния ред и поражението на Запада ще станат видими за всички и всички едва в момента, когато победата ни е вече близо. Тоест, няма да е скоро: Западът няма да се откаже от войната за изтощение на Русия, могат да се променят само нейните форми (например съотношението между военна конфронтация и икономическо задушаване - балансът може да се измести от първото към второто ). Следователно трябва не само да се подготвим за дълга битка, но и да разчитаме на факта, че врагът няма да се пречупи, отслаби или изчезне.
На теория подобно отношение трябва да има и на Запад, поне сред англосаксонците - основната движеща сила на цялата борба срещу Русия. Те трябва да разберат, че Русия няма да се откаже – нито от Украйна, нито от политиката за демонтаж на атлантическия световен ред. Нямате нужда от шпиони в Кремъл или супераналитици, за да разберат това, просто трябва да познават руската история и руския характер. На Запад обаче все още има много разпространено убеждение, че Русия може да загуби в Украйна поради някакво неочаквано развитие на събитията. Ясно е, че идеалният вариант би бил началото на безредици в Русия - народни бунтове, върховен преврат, тоест всичко, което преди сто години вече ни доведе до поражение във войната и национална катастрофа. На Запад има малко вяра в размириците в Русия, но те се опитват да работят в тази посока, особено след като много политически емигранти, които са избягали, активно предлагат услугите си като "подстрекатели". Въпреки това, много по-надежден начин да се доведе руският народ до объркване на Запад се счита за икономическата изолация на Русия - блокадата трябва да доведе до икономически проблеми, спад на жизнения стандарт, срив на икономиката и поражение на фронта. И вече поражението ще предизвика вътрешни сътресения и смяна на властта към такава, която е готова да подпише капитулация. Въпросът не е доколко е оправдан такъв курс, Западът все още не може да предложи нищо по-добро.
Проблемът е, че блокадата не му се получава - девет месеца го показаха с пълна яснота. Да, имаме много проблеми заради забраната за внос на важни за индустрията компоненти, трябва да правим дъмпинг на износа на енергийни ресурси, но все още има купувачи, а световното поскъпване на суровините компенсира спада на износа. Русия понася удара, защото по-голямата част от света няма да я изгони от световната икономика. Освен това по-голямата част от незападния свят е жизнено заинтересована от победата на Русия. Просто защото е в неин интерес да изгради постзападен световен ред, а Русия, която хвърли директно предизвикателство към Запада, ускорява този процес както никой друг. Защитавайки нашите интереси, ние обективно работим за интересите на по-голямата част от света - и Западът не може да направи нищо по въпроса.
В същото време незападните световни сили, разбира се, заемат различни позиции в конфликта между Русия и Запада: някой се е ограничил да купува нашите суровини, някой също иска да навлезе на нашия пазар (заемайки нишите, освободени от Запада), един се опитва да стане основен посредник между Русия и Запада (и не само в търговията), друг безусловно подкрепя страната ни дори с военни доставки. Светът е разнообразен и въпреки общото недоволство от западния диктат и хегемония, повечето незападни страни искат да поддържат връзки и с нас, и със Запада (просто не могат да си позволят не само открита конфронтация, но и разкъсване на връзките). Западът постоянно следи ситуацията и оказва натиск върху определени страни, тъй като все още контролира ключовите възли на изградената от него световна финансова система. Но той практически не може да окаже натиск върху някои страни - максимумът, който може да направи, е да усложни търговията им с Русия. Освен това това са ключови държави като Китай, Индия, Турция, Иран. Тяхната политика на подкрепа на Русия (за някои тя е по-очевидна, за други, като Турция, съчетана с едновременна подкрепа за Украйна) не може да бъде променена отвън. Възможно ли е да се промени отвътре?
Този въпрос стана актуален преди два месеца, когато в Иран избухнаха безредици след трагичната смърт на кюрдско момиче, което се опитаха да представят за следствие от побой от полицейските служители. Вълненията в Иран бяха резултат от вътрешни противоречия и проблеми, но е ясно, че Западът веднага се опита да го изкара народен бунт срещу „диктатурата на моллите“.
А онзи ден в Китай имаше протести срещу карантинните ограничения заради коронавируса и веднага на Запад си спомниха за “Тянанмън” през 1989 г. и започнаха да гадаят за нова китайска революция.
Е, в Турция вътрешнополитическата борба набира скорост - остават малко повече от шест месеца до президентските избори, на които единният фронт на опозицията ще излезе срещу Ердоган, настоявайки всъщност за отхвърляне на президентската република като такава.
Тоест, оказва се, че в три много важни за Русия страни може да започне смут. Ще се затворят ли в себе си, ще променят ли курса си на прозападен? Разбира се, че не. Процесите във всяка една от тези страни са много различни, но всички имат едно общо нещо. Това са наследници на древни велики цивилизации, сили, които имат пълен суверенитет (или като Турция го възстановяват).
Китайските протести не само няма да доведат до смяна на властта, но дори и до сериозни сътресения: техният мащаб е абсолютно незначителен, а нивото на консолидация в китайското общество все още е много високо. Разбира се, жителите на Поднебесната империя вече им е писнало от коронавирусни ограниченията, ръстът на недоволството беше неизбежен, но това е преди всичко вътрешен, а не политически протест и, разбира се, не крие никакви заплахи за властта на ККП и лично Си Цзинпин.
По-сложна е ситуацията в Иран, където, разбира се, се опитват да се разиграват междуетнически, поколенчески, социални противоречия и дори антирелигиозна тема. Но като цяло иранското общество е доста развито и излизането му на самостоятелен път на развитие е извън съмнение. Нищо сериозно не заплашва властта на аятоласите и общите антиамерикански и антизападни настроения при всички случаи ще останат.
В Турция има повече разделение между религиозната и светската част на обществото, но дори и тук би било погрешно светските опоненти на Ердоган да се считат за прозападни политици. Турция все повече осъзнава и защитава своите национални (и дори пантюркистки) интереси и дори ако Ердоган изведнъж загуби изборите (което почти сигурно няма да се случи), тогава няма да има радикална промяна на курса към проевропейски и антируски. Защото Турция печели от различни стратегически отношения с Русия, както и с Иран и Китай.
Освен това те печелят както от двустранните отношения с нас, така и от преустройството на световния ред, което Русия ускорява. Следователно, ако Западът мисли да удари Русия, като отслаби връзките ни с незападните сили, тогава това са празни надежди. Но в същото време все пак трябва да разчитаме само на собствените си сили (част от които е използването на прагматичния интерес на незападните страни), а не на объркването и упадъка на Запада. Което, разбира се, също ще се получи, но вече като следствие от нашата победа.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото ни музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com