/Поглед.инфо/ Темата за нарастващата конфронтация в света между консерваторите и либералите може да бъде проследена ясно, ако редовно следим социалните мрежи за най-популярните профили на представителите на една или друга страна, които са познати и четени от хората: журналисти, политици, обществени личности, популярни блогъри. Четейки какво пишат поддръжниците на Тръмп в Съединените щати, или поддръжници на Брекзит във Великобритания, или „десните“ в Германия и Франция, ясно се виждат общите черти, които ги обединяват.

Първо, сблъсквайки се с нелегалните имигранти, може би това е основната тема, която се обсъжда. Освен това, това е уместно както за САЩ, така и за Европа. Може да се каже, че това е остта, около която се изгражда цялата настояща пропагандна структура на консервативното движение. Оттук следващите постулати са общи за, да ги наречем, патриотичните сили на Щатите и Западна Европа: традиционните ценности, като правило, християнски, отричане на мултикултурализма като такъв, утвърждаването на западната цивилизация като общество, състоящо се от отделни нации и държави. Може да се каже, че западните консерватори изповядват принципа - САЩ за американците, Великобритания за британците, Германия за германците, Франция за французите. Не че те проповядват национализъм с елементи на расизъм, но тяхната позиция по този въпрос е много ясна. Ако не приемате законите и традициите на приемащата страна, трябва да я напуснете или, както се казва на руски език – „където си се родил, там ще се и сгодиш“.

Друг важен общ елемент на западното консервативно движение е антикомунизмът. Като правило всички негови представители считат, че либералите продължават политиката на комунистическия интернационал, ерозията на националните граници, установяването на твърда диктатура с отсъствието или потискането на гражданските свободи. Освен всичко от гореизложеното, пропагандата на консервативните идеи на Запад е с изразена антиислямска тенденция. В тяхното разбиране ислямът е култура, чужда на западната цивилизация, която не трябва да бъде широко разпространявана в западния свят.

Трябва да се каже, че реториката, както на западните консерватори, така и на либералите, вече се приближава до точката на кипене, когато физическата сила може да се използва за справяне с вербалните различия. И отчасти вината за това, парадоксално се крие в либералите, които провокират консервативната част на западното общество с тяхното поведение и изявления. Тук говорим и за либералната политическа върхушка, и за различните либерални движения и организации, и дори за отделните им представители.

По принцип, що се отнася до либерализма в Европа, те са като две капки вода с нашите вътрешни либерали. Същата реторика, същите провокации и т.н. Но ние имаме собствена история на отношенията си с тази част от обществото, която, въпреки че има външно сходство с противопоставянето на либералите и консерваторите на Запад по някои въпроси, все още има основни различия.

Решихме да поискаме мнението на членовете на „Изборски клуб“ за това как се отнасят към това противопоставяне в западния свят, какви са перспективите и какво трябва да направи Руската държава в тази ситуация?

Днес ще публикуваме първата част от разговора, а Николай Стариков, писател и лидер на социалното движение „Патриоти на Великото Отечество“, ще бъде наш събеседник.

Николай, какво е отношението ви към нарастващия конфликт на консерватори и либерали в западното общество, какво трябва да очаква светът от тази конфронтация и какво трябва да очаква Русия?

Честно казано, такива въпроси ме изненадват. Защото по същество се сблъскваме с идеята за противопоставяне на пролетариата и буржоазията, която е преработена като за XXI век. Всичко е точно същото. Превеждайки на езика на началото на ХХ век, скоро ще видим как германският пролетариат ще се справи с германската буржоазия, британските работници най-накрая ще се разберат с представителите на експлоатиращите класове на техния остров, а френските работници ще подадат ръка на дружба с италианските.

И как ви се струва тази концепция за ХХ век? Нещо от нея потвърди ли се? Поне веднъж? Идеята, че националните различия ще бъдат заличени и че хората ще бъдат обединени единствено от класовите граници, според мен, абсолютно не е потвърдена. Сега разделянето между консерваторите и либералите протича по същия начин. Нека да не представяме желаното за действително. Противоречията между Великобритания и Германия няма да доведат до колапс на германската или британската държава.

Консерваторите, като дойдоха на власт по същия начин, ще продължат да бъдат съперници на Русия, те ще продължат да водят информационна война и да казват, че сме исторически виновни за всичко, за което сме обвинени днес. Затова нека не забравяме, че руският народ може да има само двама съюзници - своята армия и флот, както е казал навремето великият император Александър Трети.

Николай, лидерът на Партията за независимостта на Обединеното кралство Найджъл Фараж говори в Европейския парламент. Оправдавайки изхода на страната си от ЕС, каза следното: „Това, което виждате днес, е опит на ЕС да контролира всеки аспект от нашия живот. ЕС иска да изгради централизирана, недемократична, подновена форма на комунизъм, в която нациите няма да имат никакво значение. Слава Богу, ние си заминаваме!“ Можем ли да кажем, че Фараж, като много популярен британски политик, формулира основните претенции на европейските консерватори към европейския либерализъм?

- Не мога нито да се съглася, нито да споря с този човек, просто защото той не изразява собствените си мисли, а чисто политически конюнктурни поръчки. Тъй като този политик е олицетворение на излизането на Великобритания от ЕС, той естествено трябва да излее някои обвинения срещу Европейския съюз. След това вижте кой ще използва като „еталон на злото?“. Най-вече Русия. Съветският съюз. Комунистите.

Обръщайки се към ЕС, той фактически казва, че той е толкова лош, колкото Съветския съюз. Какво да обсъждаме тук? Не мога да се съглася с това, а и смятам за под своето достойнство да обсъждам подобни глупости.

Тоест, според вас Русия, в резултат на опозицията на либералите и консерваторите на Запад, в случай на победа на последните, просто ще получи нов съперник и няма защо да говорим за сериозни промени в отношенията помежду ни?

На ринга срещу нас просто ще излезе друг, по-млад и трениран боец. Друго няма да се промени. Затова и смятам за ненужно занимание да обсъждаме гащетата и потника на новия противник.

Превод: В.Сергеев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели