/Поглед.инфо/ Ненаучените уроци от Корейската война и днес са актуални, както никога.

Преди 70 години, на 27 юли 1953 г., е подписано Споразумението от Пханмунджом за военно примирие в Корея, което слага край на активните военни действия на Корейския полуостров по време на един от най-опустошителните конфликти на 20-ти век, донесъл неизброими страдания, особено на цивилното население.

По данни на руски изследователи, общият брой на убитите, осакатените и изчезналите варира от 3 до 5,5 милиона души (от 10 до 16,6% от жителите на двете части на страната в началото на войната), а други 5 милиона са станали бежанци. Южнокорейските изследователи дават цифра на загубите от приблизително 3 милиона души.

Наличните документи и факти неопровержимо свидетелстват: Южна Корея щеше да се бори с КНДР до край, с пълната подкрепа на администрацията на Хари Труман, която насърчи своите сателити политически и материално с доставки на оръжия, военни съветници, инструктори и др., а освен това в поредната агресия, търсеше изход от икономическата рецесия, преживяна от Америка по това време.

Освен това около две дузини американски съюзници от НАТО участваха в конфликта, докато китайски и съветски доброволци се биеха на страната на северняците. Припомняме, че документът за примирието беше подписан от главнокомандващия на Корейската народна армия маршал на КНДР Ким Ир Сен, командващия Китайските народни доброволци генерал Пън Дехуай, а от страна на т.н. "Войски на ООН" – от американския генерал М. Кларк.

Южнокорейският президент Ли Сюнгман, привърженик на „войната до победен край“, от подписването на документа се отказа, и оттогава, независимо от опитите да се закрепи примирието с по-основателни, задължаващи и дълговременни договорености, позицията на официален Сеул, ако се е и променяла, то съвсем незначително.

Въпреки факта, че примирието все още не е придобило признаци на устойчив мир, като цяло то все още се запазва и корейският сектор на демаркацията на 38-ия паралел се превърна в де факто граница между Северна и Южна Корея. Ако „китайските доброволци“ бяха изтеглени от социалистическа Корея до началото на 1959 г., то американците все още се чувстват спокойно в южната част на полуострова, а някои от техните военни съоръжения са разположени близо до източното крайбрежие на КНДР и до нейната столица Пхенян.

Очевидно е, че натрупването на американско военно присъствие на юг от 38-ия паралел застрашава сигурността не само на КНДР, но и на Китай и Русия. През декември 2021 г. Вашингтон и Сеул официално обявиха , че размерът на американския военен контингент в Република Корея ще бъде запазен „на сегашното ниво от 28 500 души“.

Южнокорейският министър на отбраната Со Ук уточни, че САЩ "засега продължават оперативния контрол над южнокорейските войски в случай на военен конфликт". Правото и пълномощията за контрол на южнокорейската армия бяха предадени на Пентагона от местните марионетки след 1953 г. под претекст за "защита на страната от заплахата от нашествие" от север.

Официалното право за командване на войските в мирно време все пак беше върнато на Сеул през 1994 г., но оперативният контрол по време на въоръжен конфликт все още е прерогатив на Вашингтон. Така всяка провокация срещу КНДР отваря пътя за военна ескалация от страна на Сеул и неговите „старши другари“.

Нещо повече, през декември 2022 г. част от „космическите“ специални части на Пентагона се появи близо до Пхенян, тъй като, както каза нейният командир, подполковник Джошуа МакКалиън, „само на 48 мили северно от нас има екзистенциална заплаха, която трябва да сме готови да неутрализираме, ако необходимо. Според ръководителя на Korea Defense Study Forum Chung Chang Wook, основната задача на това звено "ще бъде, по ред на приоритет (подчертано от нас - Ред. ) , наблюдение на Северна Корея, Китай и Русия."

Многократните предложения на Северна Корея за юридическо оформяне на мирен договор остават без отговор. По-конкретно, Декларацията от Панмунджом за мир, просперитет и обединение на Корейския полуостров, подписана през април 2018 г. от председателя на Държавния съвет на КНДР Ким Чен Ун и президента на Република Корея Мун Дже Ин, остана на хартия , защото нейното изпълнение беше торпилирано в Белия дом, а след него – и в Сеул.

Идеята за легализиране на края на войната се споделя напълно и в Пекин. Договорът от 1961 г. между КНР и КНДР „За приятелство и взаимопомощ“ остава главната основа на съюзническите отношения между Пекин и Пхенян. „…Сега, когато враждебните сили засилват предизвикателствата и действията си, Договорът демонстрира нарастващата си жизненост в защитата и напредъка на социалистическата кауза на двете страни, в осигуряването на мир и стабилност в Азия и останалия свят“, отбеляза Ким Чен – ун през юли 2021 г. в специално обръщение към Си Дзинпин във връзка с 60-годишнината на президента на КНР.

Между съседните държави „приятелското доверие и военното приятелство укрепват всеки ден“. Освен това те „непрекъснато се усъвършенстват във всички области като политиката, икономиката, въоръжените сили и културата“.

През август 1992 г. китайските другари увериха Пхенян, че официалното признаване на Южна Корея от Пекин фиксира реалната ситуация на полуострова и по никакъв начин няма да повлияе на отношенията на Китай с КНДР. Въпреки периодично изразяваните официални опасения относно развитието на севернокорейските ядрени и ракетни програми на Северна Корея, двустранните военно-политически връзки се поддържат на високо ниво и нямат алтернатива.

Що се отнася до южните съседи, там наскоро се разгоря политически скандал, повод за който стана приемът на 8 юни от китайския посланик в Сеул Син Хаймин в неговата резиденция на лидера на най-голямата опозиционна Демократическа партия на Южна Корея Ли Джей Мюнг. Запис от разговора им беше публикуван в YouTube .

Китайският дипломат прочете изявление, което остро критикува политиката на Южна Корея спрямо Китай, отбелязвайки, че „Южна Корея следва стъпките на Съединените щати“, поставяйки „залог, че Китай ще бъде победен в съперничеството между САЩ и Китай“. „Онези от елита на Сеул, които залагат на поражението на Китай, все пак тепърва ще съжаляват“, предупреди рязко китайският посланик, призовавайки Сеул да „уважава основните интереси на Китай, позицията му относно Тайван и отношенията с КНДР“.

Няма съмнение, че такъв недвусмислен ход на Пекин има основателни причини, съвсем очевидни както за Сеул, така и за Вашингтон, и също така е още една индикация за ангажимента на Пекин към съюзническите му задължения към Северна Корея.

Позицията на Москва е подобна на китайската: в средата на юли заместник-министърът на външните работи Андрей Руденко заяви , че „Вашингтон и неговите съюзници всъщност провокират КНДР да изстрелва ракети, така че Пхенян реагира на действията на Запада“. Позицията на Русия „е добре известна: ние отново посочихме, че изстрелванията на ракети и други военни приготовления на КНДР са реакция на недружествените действия, които САЩ и техните съюзници предприемат в региона. Именно те провокират Северна Корея да изгради военната си мощ.

По време на неотдавнашното посещение в Пхенян на руския министър на отбраната Сергей Шойгу Ким Чен Ун демонстрира най-новите разработки във военно-промишления комплекс на КНДР, включително най-новите дронове (до известна степен напомнящи на американските) и междуконтинентални балистични ракети.

Трябва да се предположи, че посещението на руската делегация, ръководена от Сергей Шойгу, в Страната на утринното спокойствие ще допринесе значително за укрепването на двустранните военни връзки и ще се превърне във важен етап в развитието на взаимноизгодното сътрудничество между Русия и Северна Корея. . В същото време няма съмнение, че недоброжелателите в Южна Корея, Япония и САЩ ще направят всичко възможно, за да скарат Москва и Пхенян.

Превод: ЕС

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?