/Поглед.инфо/ Колкото по-близо е посещението на Путин в Пекин, толкова по-висок е градуса на алармисткия абсурд, произвеждан от англосаксонците. Освен това всичко се съотнася с украинската тема: тя вече е издигната до такова ниво, че абсолютно всичко се поднася свързано с нея. Дори такава важна тема за Запада като руско-китайските отношения. Те също са атакувани от украинска гледна точка. Получава се обаче не просто неуспешно: резултатът ще бъде точно противоположен на желания.

Всички чували ли са за фейка, че Си Дзинпин е помолил Путин да не атакува Украйна по време на Олимпиадата? Американският Bloomberg се отличи. В статията „Войната в Украйна, Путин може да унищожи олимпийската мечта на Си“ позовавайки се на „базиран в Пекин дипломат, който пожела да остане анонимен“, изданието съобщава: „Възможно е Си в неотдавнашния разговор с Путин да го е помолил да не започва нахлуването в Украйна по време на игрите. Няма нужда да ми разваляте празника, а иначе,, както напомня Bloomberg, „Путин и Китай вече са виждали това преди“:

Руската война с Грузия започна точно в деня на откриването на Летните олимпийски игри в Пекин, причинявайки главоболие на китайското ръководство. Поради това Путин беше принуден незабавно да се прибере у дома, за да ръководи военните операции.“

Дни след като Путин беше домакин на церемонията по закриването на Зимните олимпийски игри в Сочи през 2014 г., като похарчи рекордните 50 милиарда долара за тях, руските сили започнаха операция за превземане на украинския Крим.

Тоест руснаците имат такава традиция - олимпийска експанзия. Разбира се, това вече не е нова теза на англосаксонските медии, но тук целта бяха руско-китайските отношения. Да се разбъркат, да се сеят съмнения, да се хвърли сянка - не напразно основната препоръка за противодействие на руско-китайския съюз е да се опитат да разширяват всякакви пукнатини между Москва и Пекин. Получава ли се?

Не, в този случай и Русия, и Китай реагираха остро: руското външно министерство нарече публикацията "информационна специална операция на съответните американски служби", а китайците - "абсолютна лъжа":

Това е не само клевета на поддържаните отношения между нашите страни, предизвикателство за нас, но и опит за очерняне на Зимните олимпийски игри в Пекин... Китайско-руските отношения са зрели и стабилни и всеки опит за оспорването им е обречен на провал."


Нещо повече, точно такива примитивни провокации имат точно обратния ефект, като за пореден път убеждават Москва и Пекин, че се работи координирано както срещу тях поотделно, така и срещу тяхните двустранни отношения.

Смешното е, че англосаксонците използват напълно противоположни тези на една и съща тема за "нападението на Русия срещу Украйна". По мнението на част от тях Китай, напротив, печели от „руската агресия“: тя ще отклони вниманието на САЩ и на Запада като цяло от Китай. И ще позволи на Пекин да атакува Тайван. Този „хитър план” активно се пропагандира и от атлантистите.

И не само на ниво медии и анализатори: онзи ден се отличи и британският външен министър Лиз Тръс.

В речта си по време на посещението си в Австралия Тръс припомни не само героичното минало на украинския народ, който „оцеля след много нашествия, от монголите до татарите“ и ужасната заплаха от Русия, но и за страшния Китай:

"Китай и Русия станаха по-смели по начин, който не сме виждали от Студената война. Те си сътрудничат все повече и повече, за да определят стандартите в технологии като изкуствения интелект, за да утвърдят своето господство на Запад и в Тихия океан чрез съвместни военни учения и в космическото пространство също... Опитват се да изнасят диктатурата под формата на услуги по целия свят...

Не може да се изключи, че Китай ще се възползва от ситуацията в Украйна... Агресорите действат съгласувано и смятам, че страни като нашите трябва да работят заедно.

Как Пекин ще се възползва от руската агресия? Разбира се, ще атакува Тайван, така че всички англосаксонци, дори тези, които живеят на края на света като австралийците, трябва да бъдат подготвени. Напускайки Австралия, Тръс говори още по-конкретно - необходимо е да се изправим срещу глобалните агресори Русия и Китай:

Жизненоважно е да работим заедно с нашия близък приятел и партньор Австралия, за да защитим и усъвършенстваме демокрацията… Заедно с Австралия и другите ни съюзници по света, ние ще победим силите на злото и ще изградим по-безопасна, по-добра Великобритания и по-безопасен, по-добър свят.”

В Австралия, където вече мнозина не са ентусиазирани от антикитайския курс на сегашното правителство (дори преди сформирането на военен съюз със Съединените щати и Великобритания, AUKUS Канбера усети гнева на Пекин за подкрепа на американската политика на сдържане: Китай значително намали вноса от Австралия), думите на Тръс предизвикаха остра реакция.

Бившият министър-председател, депутатът от лейбъристите Пол Кийтинг дори я нарече слабоумна. Лондон страда от „мания за величие“, каза Кийтинг, припомняйки, че британският флот е напуснал Източна Азия много отдавна и оттогава никога не се е връщал в нея и не си струва отдалеч да насъсква жителите на региона.

Великобритания наистина отдавна не е господарката на моретата, но като цяло англосаксонците имат най-големия флот в света, американският. Той все още е най-големият, позволяващ им да бъдат господари както на Атлантическия, така и на Тихия океан. И именно програмата за изграждане на китайския флот предизвиква желанието на англосаксонците да се справят с потенциалния враг.

Точно както в началото на миналия век, беше необходимо да се спре предизвикателството на Германия, преди немският флот да стане сравним с британския. Тогава англосаксонците хвърлиха Европа в световна война, изправяйки се срещу Германия, като включиха в това и Русия.

Сега ситуацията е принципно различна, няма да как да стане да се бориш с чуждите ръце. А тяхните собствени или станаха по-къси (като на англичаните), или наистина не искат (като американците), така че трябва да агитирате по-младшите братя, австралийците.

И най-важната разлика: светът се промени и англосаксонските сили си имат работа не със самотен изолиран враг, а със съюза на Русия и Китай. И повечето страни по света не искат не само да се бият с руснаците и китайците, но дори и да участват в тяхното агресивно военно, икономическо и геополитическо сдържане. Какво остава да се прави в тази ситуация?

Остава да се надяваме да прекъснем руско-китайската връзка. Не с публикации като тази на Bloomberg, разбира се. Но и тук вместо успех има само неуспехи, а най-яркият от последните е неотдавнашната оставка на ръководителя на германския флот вицеадмирал Кай-Ахим Шьонбах.

Този уикенд той подаде оставка, след като медиите обърнаха внимание на видеозаписа на речта му на конференцията на Индийския институт по отбранителни изследвания, която се състоя в Делхи на 22 януари.

Скандалът беше предизвикан от изявленията на Шьонбах по украинската тема: той подчерта, че Крим никога няма да се върне в Украйна, „това е факт и трябва да се научим, че политиката трябва да се основава на факти“.

Адмиралът каза още, че „Путин оказва натиск върху нас, защото може“:

Това, което той наистина иска, е уважение. Той иска да бъде третиран като равен. И за Бога, уважаването на някого и отношението към него като към равен не струва нищо. Така че, ако ме попитате, трябва да му дадете отношението, на което той настоява и вероятно заслужава "

Какъв ужас, възмути се Берлин: „тези изявления по своето съдържание и формулировка по никакъв начин не отговарят на позицията на Министерството на отбраната“. Шьонбах напусна, но горчивината остана. И изобщо не в Киев (чието мнение изобщо не интересува никого), а в Пекин. Защото основната, най-скандалната част от изявленията на адмирала съвсем не беше това, за което атлантистите организираха обструкциите срещу него.

Основното беше как той оправда необходимостта да покаже уважение към Путин и Русия:

"Русия е древна държава. Русия е важна държава. Индия, Германия - ние имаме нужда от Русия, защото имаме нужда от Русия срещу Китай. Да имаме тази страна, голяма държава, дори и да не е демократична, на наша страна като партньор и да им дадем шанс заедно да имат равнопоставени отношения със САЩ е лесно. И това вероятно ще държи Русия далеч от Китай. Китай се нуждае от руските ресурси. И те могат да им ги дадат, защото нашите санкции често водят до грешни резултати."

Това беше основният гаф: германецът открито говори за изграждане на антикитайски съюзи, че Русия е необходима срещу Китай. Да, той казва това на индийците, опитвайки се да играе на страха им от Пекин, но все пак. Един от лидерите на германската армия - доста убеден атлантист - говори колко е важно за Запада да откъсне Русия от Китай – тоест, виждаме със собствените си очи борбата на две стратегии сред атлантическия елит.

Една част от него, "ултраглобалистите", смятат, че е необходимо да се окаже натиск върху Русия и Китай с всички сили и няма значение дали са заедно или не (и най-вероятно според тях съюзът между Пекин и Москва рано или късно ще се разпадне), необходимо е да се засили политиката на сдържане, Западът все още няма алтернатива на тази политика.

Другата, "предпазливите глобалисти", смятат, че като едновременно оказва натиск върху Москва и Пекин, Западът само ще закрепи съюза им и определено няма да може да му устои. Следователно е необходимо възможно най-скоро да се промени политиката спрямо Русия, да се изградят близки отношения с нея, за да се принуди тя поне да заеме неутрална позиция спрямо Китай или дори да влезе в антикитайския лагер.

И двете концепции имат своите привърженици (втората е много по-популярна сред европейските континентални елити), но основното, което ги обединява, е, че са напълно нереалистични. Тоест те не просто са остарели, но и не работят. Опитите да се изградят дори не приятелски, а просто нормални партньорски отношения с Москва вече са невъзможни - просто защото Русия абсолютно не вярва на англосаксонския Запад (и не вижда самостоятелната воля и роля на континентална Европа). Но дори и да си представим, че в средносрочен план Европа може самостоятелно да изгради отношенията си с Русия, това няма да доведе до отслабване на руско-китайската връзка, защото последнаата отговаря на нашите интереси за изграждане на нов глобален световен ред.

Опитите да се окаже едновременно натиск върху Русия и Китай са наистина самоубийствени за Запада, но те вече не правят нищо за укрепване на руско-китайския съюз. Не толкова защото англосаксонците вече са направили повече от достатъчно, за да сближат Москва и Пекин, а защото изборът в полза на тяхния съюз е направен отдавна и съвсем съзнателно. Стратегически избор, който не позволява на външни сили и противници да влияят на позицията ни.

Превод: ЕС