/Поглед.инфо/ Започналите в понеделник московски срещи между Владимир Путин и Си Дзинпин ще продължат до сряда, когато ще бъде изпратен високопоставеният гост. Но няма съмнение, че всички основни неща се случиха в понеделник - по време на неформалното общуване в Кремъл и на приятелската вечеря на четири очи. През изминалата година двамата лидери се срещнаха само веднъж - през септември в Самарканд (в кулоарите на срещата на високо равнище на ШОС), но имаше среща на делегации и неформалната комуникация беше ясно ограничена във времето. Редовните телефонни разговори не могат да заменят комуникацията лице в лице и сега Путин и Си ще имат достатъчно време да обсъдят всичко. Какво точно трябваше да обсъждат?

Този въпрос развълнува толкова много хора както на Запад, така и в Русия, че някои започнаха да наричатсегашната среща историческа, а други очакваха някакви огромни последици от нея - например съвместно предложение на Русия и Китай за прекратяване на военните действия в Украйна и започване на преговори Москва и Киев с китайско посредничество или съобщения за доставка на китайски оръжия за Русия. Но всички тези празни гадания за какво ли не са напразни - защото нищо от това няма да се случи. От това обаче значението на срещата между Путин и Си няма да намалее - напротив, именно липсата на сензации е най-важният знак, че руско-китайските отношения ще продължат да се укрепват, превръщайки се в Думите на Путин са "крайъгълният камък на глобалната стабилност".

Защото Путин и Си умишлено са поставили курс на сближаване между двете страни – дори ако конфликтът в Украйна не доведе до пряка конфронтация между Русия и Запада. Естествено, руско-китайското сближаване започна още през 90-те години (при Цзян Цзямин) и продължи през 2000-те години при предшественика на Си Ху Цзинтао, но в онези години Москва и Пекин все още не осъзнаваха колко много се нуждаем един от друг. Не, разбира се, стратегическият характер на отношенията беше съзнателен избор и на двете страни, но никоя от тях не разбираше колко скоро ще трябва да бъдем рамо до рамо срещу атлантическия хегемон.

Русия първа се отказа от илюзията за възможността за отлагане на сблъсъка: Мюнхенската реч на Путин стана предела. Три години по-късно Китай отхвърли американското предложение за „Големите двама“, с право го видя като капан, в който хегемонът искаше да примами догонващата го Поднебесна империя, но продължи да изхожда от факта, че съперничеството с Америка не ще прерастват в конфронтация още дълго време. В началото на 10-те години Русия и Китай се оказаха в ситуация, в която трябваше да определят обхвата на сътрудничеството си: то очевидно трябваше да бъде прехвърлено на ново, по-високо ниво.

Но по това време вътрешната ситуация в двете страни не допринесе за това - у нас Путин все още не се беше върнал в Кремъл, оставайки начело на правителството, а Китай се готвеше да смени първия човек. Едва през 2012 г. дойде сигурността: Путин отново стана президент (преодолявайки съпротивата и блатото на бунта на прозападната част от елитите, а не само на олигарсите), а Си оглави ККП. През пролетта на 2013 г. той стана и председател на КНР, а по време на първото му посещение в Москва се сформираха истинските „Големи двама“, които оттогава са провели четиридесет срещи.

Още тогава Си и Путин разбраха, че могат да се доверят на приятел и че връзката им няма времеви ограничения. Тоест, можете да работят задълго - както в двустранните отношения, така и на световната сцена (и тази част от взаимодействието става все по-важна). Личното доверие на лидерите е най-важният фактор в отношенията между нашите страни - без него, както показа опитът на Хрушчов и Мао, дори най-силният взаимноизгоден съюз може да се разпадне.

Въпреки разликата в манталитета и културата на Китай и Русия, Путин и Си могат да си позволят да бъдат откровени и честни. Елементи на недоверие по-рано възпрепятстваха сближаването на двете страни не поради личните отношения между Си и Путин, а в оценката един на друг на елитите и властите. Освен това подобно недоверие беше активно подгрявано както от общия ни враг, така и от прозападните сили в нашите страни.

Например в Пекин след идването на власт на Тръмп (който започна търговската война с Китай) се страхуваха повече от сериозно от възможността Русия да се обърне към САЩ: ами ако Москва иска и може да се споразумее с Вашингтон за прекратява конфронтацията за Украйна и стане ненадежден съюзник за Китай и дори неутрален наблюдател, ако не и враг? Ясно е, че всички тези страхове още тогава изглеждаха пресилени, дори не защото всички дейности на Тръмп бяха успешно блокирани от „дълбоката държава“, а защото дори теоретично Москва не би се доверила на никакви обещания от Вашингтон да участва в сдържането на Китай.

Не бива обаче да забравяме колко често в онези години в самата Русия така наречените експерти обсъждаха напълно пресилената тема за "прехвърлянето на властта", тоест заминаването на Путин - и става ясно, че китайците просто не могат да пренебрегнат този вариант. Като се има предвид историята на отношенията на страната ни с Китай, те просто не можеха да не вземат предвид риска от промяна в курса на Москва след смяната на първия човек (условен тиранин като Хрушчов ще дойде и ще започне да флиртува с Америка. Не му се получи нищо с Щатите, а се скара с Китай).

След конституционната реформа в Русия през 2020 г. всички несигурности бяха премахнати: не само Путин и Си могат да имат доверие един на друг, но и властите на двете страни няма да се разсейват от ненужни притеснения. А след началото на СВО се ускори и обновяването на руския елит и ако преди мнозина не приемаха достатъчно сериозно "завъртането" на Путин на Изток, сега дори вчерашните "западняци" няма къде да отидат.

А тези, които избраха Запада (или просто не се отърваха от ориентираното към Запада мислене), могат само да се смеят глупаво, че „Си Цзинпин номинирал Путин за президент на Русия“, когато когато китайският президент говореше за предстоящите избори по-нататък, каза, че „е сигурен, че руският народ силно ще ви подкрепи в добрите ви начинания“. Опитите да се убедят нашите граждани, че Русия се превръща във васал на Китай, са от полза само за тези, които се надяват да разделят и скарат руснаците и китайците, за да им попречат да работят заедно за упадъка на атлантическия световен ред. Но Путин и Си няма да спрат своя „велик поход“ и никой не може да ги отклони от него.

Превод: В. Сергеев

Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо' и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите приятели в Ловеч и София кого да подкрепят!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?