/Поглед.инфо/ - Има ли хора, които харесват цифровото робство?
- Разбира се, че има.
- Кои са тези хора?
- Различни, основно сред нас.
- И колко са такива хора?
- Според мен преобладаващото им мнозинство, поне 90%.
- ???
- Това е дълъг разговор, но ще се опитам накратко.

Като начало всяка държава, в която има поне някакъв вид власт, независимо от наличието или отсъствието на идеология, публично-държавна структура и друга вътрешна структура, било хоризонтална, било вертикална, се интересува от максимален контрол над своите граждани. Всяка опозиция, която критикува системата за контрол и нейното развитие, веднага щом поеме властта, ще направи същото.

И този контрол само ще се увеличи и засили. В много отношения това е логиката на историческото развитие, основаващо се на развитието на технологиите. Всичко останало са приложения, понякога платени, понякога са безплатни. Безплатните, между другото, са по-лоши, защото те не оставят избор.

И да, коронавирусът няма нищо общо с това, не провокира раждането на нови технологии за контрол, само дава повод да се провери оперативността на съществуващите, в което някои държави отдавна са успели. Нещо повече, държави от, меко казано, противоположни лагери. Примерите са очевидни: САЩ и Китай, Великобритания и Северна Корея ... Между другото, Русия в този смисъл изостава много назад, въпреки че задачата е да наваксаме и да изпреварим (но повече за това по-късно).

Така ние разглеждахме само горната прослойка на обществото, очевидно заинтересувана от контрол. В същото време човек трябва да разбере: самата власт е под контрол, в много отношения дори по-строг от този на всички останали граждани, тъй като към цифровите технологии се добавят много други системи: от обществени - за компетенции, до морално-етичен контрол над поведението и т.н.

Да поговорим за „останалите“ гражданите.

Всичко тук е по-сложно и по-просто в същото време. По-лесно е, защото човекът е двойствено същество и технологията подчертава една от двете страни на човешката същност, а именно желанието за комфортен, удовлетворяващ и, колкото и странно да изглежда, свободен живот.

Нататък технологиите започнаха да се затягат, обяснявайки, че те и само те могат да осигурят постигането на човешките стремежи и задоволяването на горните нужди.

Няма съмнение, че технологията върши успешно своята работа. По-голямата част от хората ще потвърдят това с увереност,ако им се зададе подходящия въпрос. И само малка част осъзнава, че това е банален капан. Капан, в който първоначално постепенно, а след това с ускорение, се запътва цялото човечество.

Ще дам няколко примера.

Ще започна с банковия сектор и от неговото близко бъдеще, в който банките във вида, в който съществуват сега, вече няма да са необходими. Цялата тази обемиста система ще изчезне като ненужна именно с по-нататъшното развитие на цифровите технологии, които самите те са породили. С други думи, “Мавърът е свършил своята работа и Мавърът може да напусне”. Банковият контрол върху лоялността на клиентите и събирането на информация за тях, включително конфиденциална, когато ограниченията на потребителското кредитиране са премахнати, придобива бързо развитие чрез използване на желанието на хората за лесни пари, което осигурява увеличаване на потреблението във всички области на живота.

Или, например, видео наблюдението, с което можете да идентифицирате и записвате престъпления. Освен това видео наблюдението на скоростта по пътищата значително намалява пътнотранспортните произшествия, включително жертвите. Може ли здрав човек да възрази срещу намаляване на смъртта на деца при пътнотранспортни произшествия? Разбира се, че не. Само че, ако се замислите, линията на разсъждения се прекъсва в момента, в който колата, според известния литературен герой, се превърне от лукс в транспортно средство, където банките с масовото си потребителско кредитиране отново изиграват своята фундаментална роля.

Да, дори същата световна мрежа, където обикновеният човек разпространява не само подробна информация за своята личност, потвърдена от документи, домашен адрес и телефонен номер, но дори и личните си предпочитания, използвани от търсачките за тематична реклама. Вземете двама души (активни потребители на Интернет), отворете на своите компютри два еднакви сайта с много реклама и веднага ще видите голямата разлика в рекламата. Майната ѝ на рекламата, но ако сте регистрирали поне един профил в мрежата, всичко, вие сте под контрол, незабележимо и неизбежно. От вас зависи дали това е за добро или лошо, но днес не е лесно да намерите човек, който няма профил, тоест доброволно съгласие за пълен контрол върху себе си.

Е, има много други „удобства“, без които днес изглежда сме наникъде: мобилни комуникации с контрол на местоположението, удобни, напълно контролирани, безкасови плащания, постепенно изтласкване на хартиените пари, мрежови чатове, замяна на епистоларния жанр, който при желание може да бъде прочетен от този, който се нуждае от него и т.н., и т.н.

Не говоря за военната сфера, където всичко е просмукано от взаимно наблюдение и контрол на врага, което неминуемо отива и навътре, под предлог за засилване на вътрешната сигурност, което, разбира се, е реална истина и обективна необходимост.

Накратко, цялата тази разгръщаща се система, насочена към задоволяване на нарастващите нужди на хората, само засилва контрола върху всеки човек, който в своя предел се стреми към абсолюта в пълно съответствие с изключително доброволното съгласие на мнозинството от човечеството.

Тоест въпросът изобщо не е дали е добра или лоша, а дали тази тенденция може да се промени? Според мен е възможно, но няма да се хареса начина, по който това е възможно. Всъщност дори няма да го представя. Във всички останали варианти, независимо кой и в какви илюзии се къпе, няма друг вариант освен да живеем и да се приспособяваме към неизбежния абсолютен контрол. И никоя вътрешна идеология няма да промени нищо тук, така както няма да промени вътрешната опозиция, като се твърди, че се грижи за правата и свободите на индивида. Под прикритието на правата и свободите хората вървят по подредени линии и ще продължат да навлизат в цифрово робство.

Между другото, специални поздрави към членовете на световната правителствена секта, където този абсолют ще бъде издигнат до ранга на универсална и задължителна религия, провъзгласявайки "електронния концентрационен лагер" за най-висше благо. Освен това цялото бъдещо стадо ще се превърне в такова изключително доброволно и ще придружи всичко с лозунги за постигане на същата абсолютна свобода.

Накрая се връщаме в Русия, където президентът наскоро подчерта няколко пъти необходимостта от залагане на цифрови технологии в нова технологична структура. Под линия се чете, тъй като всеки вече разбира неизбежността на развитието на цифровите технологии, изоставането в тази област е подобно на смъртта. Ако целият свят премине към цифров, няма да останат цифрови пропуски в него. Освен ако не са под формата на архаични резервации и като живи музейни експонати зад бодлива тел, достъпни за разглеждане и посещение на „цивилизованата“ част от човечеството. И вече има избор: особено рискови посетители - с физическо потапяне във вътрешния живот, а останалите - в същия дигитален режим.

Затова жалките ридания на опозиционните и психически нестабилни герои, които се опитват да изпадат в истерия за настъпването на силовите структури, трябва да се научат: именно с техните молитви започва ерата на религията на абсолютния контрол. Поздравления за всички тях.

И между другото, няма и не може да има никакъв здрав разум и още повече златна средна стойност в посочената тенденция: цифровата обективна реалност набира скорост и вече не зависи изцяло от волята на хората.

В цялата тази виртуална реалност човек не трябва да изпада в истерия, а спокойно да осъзнава собствените си стремежи, провокиращи ускореното развитие на системите за самоконтрол. И най-разумно е да продължавате да блестите по-малко виртуално и открито в различни социални мрежи и други фигури, но в действителност да не нарушава законите, колкото и неразумно да изглежда. И, разбира се, в никакъв случай не бива да се водите по обещанията на маргинали, които печелят само точки от доверчивия електорат.

Защото, първо, че в конфронтацията между личността и системата, личността печели само в лоши филми и книги, и второ, всеки опит за издигане на масите за разбиване на системата ще доведе до нова, по-твърда система, независимо от резултатите от самия протест.

- Благодаря ви, разбира се, но това е порочен кръг!

- Този порочен кръг беше изготвен от самите хора и той възниква от незапомнени времена, в момента, в който човек осъзна присъствието на разума в себе си. Оттогава този път е предварително определен и ние, или по-скоро бъдещите поколения, тепърва ще осъзнаваме каква е целта на Твореца в това. И дали на Твореца.

Превод: В. Сергеев