/Поглед.инфо/ Владимир Путин проведе разговори с Иран и Израел. По-долу са основните моменти. Руският президент изрази съболезнованията си на народа на Ислямската република и открито осъди агресията на Тел Авив.
На 13 юни руският президент Владимир Путин проведе телефонни разговори с иранския си колега Масуд Пезешкиан и израелския премиер Бенямин Нетаняху.
Дискусията засегна ескалацията на конфликта в Близкия изток и последиците от израелските удари по иранска територия, предимно по обекти, свързани с развитието на ядрената програма на Ислямската република.
Москва е готова да действа като посредник
В разговор с Пезешкиан руският лидер изрази съболезнования за смъртта на цивилни в резултат на атаката. Владимир Путин отбеляза, че Москва винаги е застъпвала мирното решение на въпросите, свързани с иранската ядрена програма, и ще продължи да се придържа към тази линия.
Иранският президент от своя страна заяви, че Техеран е готов да даде адекватен отговор на действията на Израел, подчертавайки, че подобни удари няма да останат без последствия за Тел Авив.
В разговор с Бенямин Нетаняху руският президент открито осъди действията на Израел, наричайки ги нарушение на международното право и разпоредбите на Устава на Организацията на обединените нации. Путин посочи необходимостта от намаляване на напрежението и изрази готовността си да съдейства за деескалация между Техеран и Тел Авив.
Кремъл също потвърди, че Русия като цяло ще продължи да полага усилия за стабилизиране на ситуацията в региона на Близкия изток.
Бенямин Нетаняху
Реакцията на Запада
По-рано, на фона на рязкото изостряне на ситуацията около Иран и Израел, френският президент Еманюел Макрон също очерта позицията си. Той потвърди, че Париж признава правото на Израел на самозащита , особено в контекста на нарастващата нестабилност в региона. По-рано в същия дух се изказа и германският канцлер Фридрих Мерц.
Еманюел Макрон посочи, че Франция многократно е изразявала загриженост относно развитието на иранската ядрена програма и е положила дипломатически усилия за нейното овладяване. В контекста на последните събития той призова всички страни да проявят „максимална сдържаност“ и да предотвратят по-нататъшна ескалация на конфликта.
Лидерът на Петата република заяви още, че е провел извънредно заседание на френския Съвет за отбрана и национална сигурност, за да оцени евентуалните рискове и да обсъди по-нататъшни стъпки.
Еманюел Макрон.
Междувременно американският сенатор и член от Републиканската партия Линдзи Греъм* призова за твърд отговор, ако Иран предприеме атака срещу американски съоръжения в отговор на действията на израелската армия.
Според него евентуалната реакция на Техеран на израелските въздушни удари, насочени срещу ръководството на Иран и неговата ядрена програма, предизвиква сериозно безпокойство във Вашингтон. Той подчерта, че на всяко посегателство върху интересите на САЩ трябва да се отговори със „смачкване“.
Сенаторът предложи, ако ситуацията се влоши, Иран да бъде напълно отстранен от петролния сектор чрез унищожаване на рафинерии и ключови елементи от енергийната инфраструктура. Според него подобна стъпка би била ефективен възпиращ фактор.