На утринното богослужение се извършва едно последование, което са нарича царски часове. На тези царски часове биват прочетени абсолютно всички пророчества от всички пророци за идването на Месията, за това как Той трябва да пострада, как Той трябва да принесе примирителна жертва пред Бога за израелския народ и цялото човечество, как той ще възкръсне като преди това бъде погребан в гроба на богатия, как пророците предшествали Иисус Христос са предсказали всяка част от живота му, как са очаквали идването на Месията.
В края на утринното богослужение се извършва вечерня, на която се изнася Христовата плащаница. Това е един плат върху, който е изобразен починалият Спасител и оплакващата го негова майка и ученици. Тази плащаница остава за поклонение през целия ден. Вечерта се извършва т.нар. Опело Христово. С тържествени песнопения се възпява животът, делото и страданията на Спасителя в полза на човечеството.
Това Опело Христово и целият Разпети петък са тъжни дни за християните. Но тъгата им не е неутешима. Ние гледаме на разпнатия Иисус Христос, преживяваме именно този тъжен ден на неговото страдание в светлината на неговото Възкресение. Нашата мъка не е неутешима. Ние знаем и това се напомня в църковните песнопения, че този Спасител е изпонаранен, Той е отхвърлен от човечеството, Той е превърнат за присмех на народа, но именно Той след три дни ще възкръсне и ще потвърди своето учение. Той ще изкупи и спаси човечеството.
Символично богослужението на Велики петък вечерта завършва с литийно шествие около храма, което символизира самото погребение на Иисус Христос, полагането на неговото тяло от учениците в пещерата. То завършва с откъса от Евангелието, където фарисеите молят Пилат да запечата гроба и да постави стража, защото този измамник още приживе бил казал, че може да възкръсне, че да не го откраднат учениците му. Така приключва Велики петък.
------------------------
Стефан Илчевски, богослов.