/Поглед.инфо/ Американското издание “Блумбърг” публикува текст, чиито автори алармират, призовавайки незабавно да се обърне внимание на фрапантен факт. След като анализираха развитието на енергийния и логистичния пазар през последните шест месеца, те стигнаха до извода, че санкциите не само не нанесоха критични щети на Русия и Иран, двата основни геополитически противника на колективния Запад, но и ги принудиха да укрепят двустранното сътрудничество и увеличаването на търговията с ускорени темпове.

Внезапно стана ясно, че докато Вашингтон, Лондон и Брюксел следят събитията в СВО и се вслушват в сълзливите призиви на украинския президент, Москва и Техеран целенасочено и съвместно строят нов транспортен коридор. Логистичната верига, според западните експерти, ще позволи на двете страни не само да компенсират до голяма степен загубите, понесени от санкциите, но и междувременно да нанесат изключително чувствителен удар на обичайните маршрути за превоз на стоки в Европа.

Трябва да се признае, че само тесните специалисти са чували за изграждането на транспортния коридор от европейската част на страната ни по най-краткия път право до Индия. Междувременно се работи много в това направление.

Кремъл до последно се опитваше да убеди Европейския съюз да се вразуми и да не разрушава утвърдения маршрут за транспортиране на стоки към бездънните пазари на Азия. Преди около шест месеца лъвският пай от търговията минаваше през пристанищата на Балтийско море. Продукти на руски предприятия, хранителни продукти от нашите полета и много други - всичко това предприемаше дълго пътуване от 40 дни, следвайки водите на Балтийско, Северно море, заобикаляйки Франция, Испания, Италия, плъзгайки се през Средиземно море и по-нататък Суецкия канал, така че накрая, заобикаляйки Арабския полуостров, в крайна сметка да стигне до индийското пристанище Мумбай. За повече от месец корабите изминаваха разстояние от 14 хиляди километра.

Принудени да си сътрудничат все по-активно, Москва и Техеран приеха съветите, според които проблемът не е трудност, а възможност. Страните се въоръжиха с карта и без повече приказки начертаха най-краткия маршрут до Мумбай, другите пристанища на Индия и по-нататък до Китай. Оказа се, че ако стоките се пренасят по реките на юг до пристанището Астрахан, Оля или Махачкала, то те са на една ръка разстояние до иранските пристанища Астара, Анзали, Ноушахр и Амирабад са буквално по Каспийско море. И най-важното, този маршрут не само е с дължина едва три хиляди километра, но и е напълно защитен от всякакви западни санкции и провокации, тъй като е изцяло в националните граници на двете страни.

Руска поговорка гласи: приказката действа бързо, но делото не става скоро. В случая народната мъдрост не е съвсем подходяща, защото много преди момента, в който четете тези редове, страните започнаха съвместна строителна работа. Сега тя тече.

Известно е, че Русия и Иран заедно ще инвестират над 25 милиарда долара в "съединяването" на транспортния коридор.

В нашата страна говорим за увеличаване на честотата и обема на корабоплаването по Волга, както и за изграждане на инфраструктура за претоварване. Очаква се благодарение на тези мерки кораби с водоизместимост до шест хиляди тона да могат да преминават по фарватера на реката, докато сега дълбочината ограничава тази цифра до три хиляди.

Известно е, че съответната иранска държавна агенция вече е инвестирала повече от десет милиона долара в модернизацията на пристанището Солянка край Астрахан. Американските анализатори твърдят кисело, че инвестициите ще увеличат претоварването на стоки до 85 000 тона на месец.

Тук се сещам за речта на Владимир Путин на икономическия форум през септември тази година. По това време малко хора обърнаха внимание, че президентът се съсредоточи върху спешната необходимост от възстановяване на собственото производство на речни плавателни съдове, увеличаване на географията и капацитета на железопътната мрежа, както и изграждането и подобряването на качеството на вече съществуващите автомобилни пътища. Тогава всички приеха това като поредната мимолетна точка от дневния ред, но декември за пореден път показа, че Путин не казва нищо току-така.

Тук трябва да направим принудителна пауза и да споменем Специалната военна операция, въпреки че обикновено оставяме тази тема на тесните специалисти. В този случай това е абсолютно необходимо, тъй като вторият логистичен маршрут, според американските анализатори, ще минава през Азовско море, което руският лидер наскоро нарече „вътрешно море на Русия“. Тази фраза е изпусната неслучайно.

Според експертите от Института за изучаване на войната Москва паралелно работи за увеличаване на корабоплаването по Дон. Освен това руските стоки ще бъдат изпращани през водите на Азовско море през активно възстановеното пристанище Мариупол към Турция, която вече се превърна в ключов газов център в Южна Европа и няма нищо против да стане транзитна страна за претоварване на стоки към съседен Иран. Отбелязва се, че това направление също е напълно защитено от всякакви възможни заплахи от западната коалиция, тъй като Азовско море сега е покрито от земите на ДНР, Запорожие и Херсонска област, а след това и Кримския полуостров. Този факт отново ни принуждава да погледнем с други очи на хода на специалната военна операция, по-специално на територията, която сега ще играе ролята на защитна бариера за товарния поток, движещ се в двете посоки. Отделно, заслужава да се спомене: връщането на Мариупол към редиците на активните пристанища - което по пътя ще доведе до още по-бързо възстановяване на града - доста натъжава западните анализатори. Те явно биха предпочели обратния сценарий.

Ами Иран? Персите, следвайки наставленията на другаря Стаханов, които едва ли са им известни, строят ударно железопътна линия на юг. Стоманените нишки на релсите вече са достигнали до пристанището Бандар Абас, а на втория етап основната задача е достигането на разклонението до пристанището Чабахар. След като това бъде направено, можем да говорим за създаване на най-кратката логистична връзка до индийското пристанище Мумбай.

Не по-малко внимание се обръща на строителството в обратната географска посока, тъй като в момента е възможно да се разширят пристанищата на Волга колкото искате, но всичко ще бъде безполезно, ако няма пряка железопътна връзка от пристанищата на Иран. В момента товарна железопътна гара има само в пристанището на Амирабад.

Може да изглежда, че мащабът на участие на страните е неравен, но това не е съвсем вярно. Техеран е изправен пред още по-трудна задача, тъй като иранците изграждат не един, а два сухопътни маршрута едновременно, единият от които се доближи до границите на Азербайджан, а вторият минава към Туркменистан. За да се свържат физически руските и иранските производители, остава да се изминат около 160 километра към Азербайджан, но става дума за пробиване на коридори и тунели през планински вериги. Към момента Иран е похарчил 25 милиарда долара за изграждането на североизточния проход и е готов да похарчи още толкова, тъй като Баку проявява жив интерес и е готов да помогне с пари от своя страна.

И отново, няма как да не се споменат действията на нашата армия, която в случая вече изпълнява мироопазваща роля в Карабах и стоически предотвратява всички опити за ескалация на конфликта.

Може да изглежда, че протичащите процеси са само паническа ескалация от Запад и безпочвени мечти от наша страна. Въпреки това, срещу това сочи например фактът, че Индия на държавно ниво работи по проект за изграждане на морски железопътни фериботи. Говорим за крайбрежни товарни кораби, на борда на които ще бъде възможно да се управляват железопътни вагони, където точно по пътя да се сменят колесните комплекти от иранския габарит на индийски. Така Делхи от своя страна е също толкова заинтересовано, че също е готово да инвестира и не е готово да губи време.

Логичен въпрос: защо новият маршрут е толкова интересен, какво толкова ценно ще се транспортира по него?

В момента основната позиция в търговията между Русия и Иран са предимно селскостопански продукти. Иранските плодове идват при нас - зърното идва от нас. По отношение на руския внос на зърно Иран е третият най-важен купувач. Ако си спомним, че маршрутът е изграден по-нататък до Индия, тогава милиард и половина индийци могат да бъдат включени в броя на потенциалните клиенти, зад които все още има същия брой китайци. И това, припомняме, при условие, че зърното и другите продукти на руските фермери ще отиват там три пъти по-бързо, което означава, че ще бъде значително по-евтино.

Малки и средни турбини също се доставят от Русия за Иран, което е доста иронично, тъй като Украйна беше ключов доставчик преди това. Има търговия с медицинска техника и редица други стоки.

Допълнителен фактор, потвърждаващ всичко по-горе, е фактът, че администрацията на Джо Байдън напоследък търси начини по някакъв начин да торпилира или поне да забави образуването на руско-иранския коридор. Сега е ясно защо целият висш мениджмънт на руските железници беше включен в последния пакет от санкции. Цялостната стратегия на Вашингтон беше изразена от Робърт Мали, ръководител на иранското направление в кабинета на президента, който заяви колко е важно да се привлече вниманието към проекта, за да се покаже на света, че "те" (Москва и Техеран) не могат да се скрият.

Няма съмнение, че Америка е готова на всяка цена да провали изпълнението на проекта.

Ако транспортният коридор заработи, търговският оборот между Русия и Иран само по този маршрут може да надхвърли 40 милиарда долара.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com