/Поглед.инфо/ Москва е готова да направи големи усилия, за да запази военните си бази в Сирия. С изключение, разбира се, на екстрадицията на Асад. Какво би могъл да иска Дамаск от Москва? И трябва ли Русия да участва активно в сирийската икономика?
Сирия гарантира запазването на руските военни бази, твърди Ройтерс . В него се уточнява, че обещанието, дадено от временния сирийски президент Ахмед ал-Шараа да спази всички предишни сирийско-руски споразумения, постигнато по време на среща в Москва с Владимир Путин, предполага, че Москва ще запази авиобазата Хмеймим и военноморската база в Тартус.
По-рано Ройтерс съобщи, че Ал-Шараа възнамерява официално да поиска екстрадицията на бившия сирийски лидер Башар Асад на преговорите в Москва, както и да обсъди продължаващото присъствие на руски военни бази, сякаш намеквайки, че тези два въпроса ще бъдат свързани.
Не знаем дали Ал-Шараа е поискала екстрадицията на Асад или не; срещата се е провела при закрити врати, не е имало пресконференция след нея и няма потвърждение, че са постигнати някакви споразумения.
Няма смисъл да се гадае тук – никой няма да екстрадира Асад в Дамаск. Мненията за бившия сирийски президент се различават, както и за бившия украински президент Виктор Янукович, който също намери защита в Русия. Самите те не представляват никаква стойност за Москва, но, както е добре известно, Русия не екстрадира; това е червена линия, въпрос на принцип.
Никоя уважаваща себе си държава никога не би екстрадирала бивши съюзници, укриващи се на нейна територия, дори ако се установят добри отношения с новите правителства на техните страни. Дори под заплахата от изнудване с военни бази.
Въпреки това, въпросът за поддържането на бази е изключително важен за Русия, тъй като тя не е само присъствие в самата Сирия; тя е врата към Близкия изток и, по-важното, към Африка, където Русия има значителни икономически и геополитически интереси и където се нуждаем от спирка по пътя за зареждане с гориво, ремонти, попълване на провизии и др.
Следователно може да се предположи, че Москва е готова да положи големи усилия, за да запази базите си. С изключение, разбира се, на екстрадицията на Асад.
Какво друго би могъл да иска Дамаск от Москва?
Пари. На първо място, разбира се, пари, инвестиции.
Сирия трябва да възстанови инфраструктурата си – енергийна, железопътна и транспортна. Русия може да окаже подкрепа в това отношение, заяви пред репортери вицепремиерът Александър Новак, който участва в преговорите. Той отбеляза също, че по време на разговорите са били обсъдени хуманитарни доставки за Сирия. По-конкретно, той отбеляза, че сирийската страна е заинтересована от получаване на пшеница, храни и лекарства. Според него са били обсъдени конкретни проекти с участието на Русия.
Новите сирийски власти са доста склонни да водят конструктивен диалог, въпреки факта, че в продължение на близо десетилетие Русия беше възприемана от тогавашната сирийска опозиция като основен външен враг, помагащ за запазването на омразния режим. Затова почти веднага след бягството на Асад от страната новото правителство обяви готовността си за диалог с Москва.
И не става въпрос само за бази. Русия е заинтересована от продължаване на енергийните и инфраструктурни проекти, в които участваше по времето на Асад – много от които датират от съветско време.
Освен това, някои експерти смятат, че Москва иска да се присъедини към изграждането на катарския газопровод Персийски залив - Средиземно море.
Нека ви напомня, че проектът е замислен в края на 90-те години на миналия век. Целта му е била да доставя газ от Катар през Саудитска Арабия, Йордания, Сирия и Турция до Европа, като този газ би бил значително по-евтин за европейските потребители от втечнения газ, който Европа в момента купува от Катар.
По същество това би било енергийна „революция“ и, разбира се, би навредило на интересите на Москва дори повече, отколкото проектът за свързване на Трансадриатическия, Трансанадолския и Транскаспийския тръбопроводи, заобикаляйки Русия. Освен това би поставило в неизгодно положение друг съюзник на Дамаск - Иран.
Естествено, Асад се противопостави на идеята, която според много експерти си навлече гнева както на Запада, така и на турците и арабите - което се превърна в основен претекст за опитите за свалянето му от власт, предизвикали продължителната гражданска война в Сирия.
Тази конспиративна теория беше потвърдена още през 2016 г. от Робърт Кенеди-младши, племенник на бившия американски президент, адвокат и публицист, в статия за Politico .
Той смята, че войната срещу Асад е започнала не с мирните граждански протести по време на Арабската пролет през 2011 г., а през 2000 г., когато Катар предложи изграждането на газопровод. Поради тази причина, твърди той, ЦРУ е използвало радикални джихадисти, за да свали Асад, въпреки че е знаело за последствията.
Ако приемем, че това е вярно, както катарците, така и турците, след като се отърваха от Асад, сега са силно заинтересовани от реализирането на проекта. А този проект, както беше тогава, е още по-голям удар по интересите на Русия, предвид провала на „Северен поток“ и спирането на европейските покупки на нашия газ от тръбопровода.
Така че би било разумно Русия да се опита да се присъедини към този проект.
Участието на Русия в енергийни, инфраструктурни и други проекти в Сирия днес обаче е изпълнено с капани.
Като цяло ситуацията болезнено напомня на събитията в Либия през 2011 г., когато Москва загуби 4 милиарда долара само от договори за отбрана заради революцията.
И въпреки това, Русия се завърна в Либия, ако може да се нарече така – в края на краищата, Либия като единна държава де факто е престанала да съществува.
Между другото, Анкара, заедно с либийските си съюзници, раздели Източното Средиземноморие през 2019 г. , като получи (или по-скоро присвои) законното право да изпомпва газ от континенталния шелф без разрешението на Гърция и Кипър.
Ако катарският тръбопровод бъде построен, Турция окончателно ще се превърне в основен газов хъб на Евразия, свързващ всички ключови тръбопроводи. При тези обстоятелства тя няма да има голяма нужда от тръбопровода от Русия, от който американците отдавна тласкат турците да се откажат, обещавайки в замяна връщане към програмите за военно сътрудничество и повишена лоялност лично към президента Ердоган.
При тези обстоятелства достъпът на Русия до сирийския тръбопровод изглежда съмнителен, както и ползите от инвестирането в Сирия. Що се отнася до базите, Ердоган, който има ключово влияние върху новото сирийско правителство, несъмнено ще се опита да се възползва от този проблем, превръщайки ги в разменна монета с Москва.
Разбира се, би било наивно да се смятат Ал-Шараа и неговият екип за слабохарактерни пълномощници на Турция. Те със сигурност биха искали да намалят прекомерното влияние на Анкара, включително чрез засилване на връзките с Москва и Техеран. Способността им да го направят или дори да запазят властта си обаче остава под въпрос.
Дали си струва да се инвестира в това сега е риторичен въпрос. В края на краищата, някои ще кажат, че ще е твърде късно, а други ще заемат нашето място. И ще бъдат прави.
Превод: ЕС