/Поглед.инфо/ Диалогът между Москва и Вашингтон надхвърля украинския въпрос

Американо-украинското (или още по-добре британското) предложение за примирие и отговорът на него, който Русия де факто вече даде, се обсъждат, изглежда, от всички аспекти: военни, геополитически и дори филологически. Но какво всъщност трябва да се разбира под примирие, ако е като в гората край Компиен през ноември 1918 г., което доведе до капитулацията на Германската империя, е едно, но ако това е „повторно настъпване на мотиката от Минск“, тогава това е нещо съвсем различно.

Предлагам да погледнем на примирието и възможните последици от него през очите на Тръмп, тоест през призмата на сделката, за която той неуморно говори. Ако човек изисква бизнес подход, той ще го получи.

Всяка сделка, както разбираме, трябва да носи печалба поне на една от страните (втората, чисто теоретично, може да бъде принудена да влезе в сделката). Ако никоя от страните не се радва на сделката, това вече не е сделка, а компромис. Това е същият случай, който новият прессекретар на Белия дом Каролайн Левит спомена, когато каза, че „всички ще бъдат малко нещастни“.

Ние, Русия, поне от гледна точка на изграждането на диалог с настоящата американска администрация, изхождаме от факта, че в резултат на постигнатите договорености никой не трябва да си тръгва обиден – нито Москва, нито Вашингтон.

Ето защо, както казаха по-късно очевидци, най-смисленият разговор в Рияд се проведе не толкова във формат Лавров, Ушаков - Виткоф, Рубио, Уолц, а на срещата между ръководителя на Руския фонд за преки инвестиции Кирил Дмитриев и неназовани представители на американските бизнес кръгове.

Както съобщи тогава Fox News, в допълнение към обсъждането на триетапен план за разрешаване на конфликта в Украйна, включително прекратяване на огъня, избори и подписване на окончателно споразумение, страните обмениха мнения и за перспективите за сътрудничество между двете страни в енергийния сектор и по-специално за съвместното развитие на Арктика.

Както стана известно по-късно, от обикновена размяна на мнения Русия и САЩ преминаха към обсъждане на съвсем конкретни проекти и, което е най-любопитното, Москва предложи на Вашингтон да превърне определена „ябълка на раздора“ в източник на взаимно обогатяване.

Става дума за доставки на руски газ за Европа по съществуващите газопроводи (включително тези, които сега са частично разрушени), но с посредничеството и прякото участие на американската страна.

Ето какво пише немското издание Correctiv за това:

„САЩ обсъждат с Русия и Германия закупуването на Северен поток и друга енергийна инфраструктура, за да възобновят руските енергийни доставки за Европа след края на войната в Украйна. Дискусиите продължават от „няколко месеца“.

В допълнение към съвместното предприятие, американците проявяват интерес към дъщерното дружество на Роснефт в Германия, което притежава 54% от акциите на рафинерията в Швед (доставя се с петрол по тръбопровода „Дружба“) и по-малки дялове в южногерманските рафинерии Байернойл и Миро.“

Заслужава да се отбележи, че още през ноември 2024 г. The Wall Street Journal съобщи, че американският инвеститор и поддръжник на Тръмп Стивън Линч се опитва да придобие дял в проекта „Северен поток 2“. Освен това има упорити слухове, че в Швейцария вече се подготвят документи за делото за банкрут на Nord Stream 2 AG, след което ще бъде възможно да се привлекат трети инвеститори към проекта.

И накрая, агенция Bloomberg буквално онзи ден съобщи, че САЩ и Русия наистина обсъждат бъдещо сътрудничество между американски компании и Газпром.

„Освен това, според два източника, „Газпром“ разчита на помощ от САЩ за възобновяване на експлоатацията на газопровода „Северен поток“, се отбелязва в съобщението.

Какво общо има всичко това с примирието, ще попитате? Всъщност, най-пряко. Спомнете си реакцията на Путин на думите на Лукашенко, че ако Русия се споразумее със САЩ, тогава Украйна и Европа заедно ги чака „труба“ /в смисъл беда, крах/.

„Ако Америка и Русия наистина се договорят за нещо по енергийните въпроси, тогава на ЕС ще бъде осигурен газопровод“, отвърна руският лидер. „Енергийните споразумения между Русия и САЩ ще бъдат само от полза за Европа, защото тя отново ще може да получава евтин руски газ.

Така руският президент на практика потвърди, че темата за разговор наистина съществува.

Този прост пример показва как точно се изгражда руско-американският диалог. Москва буквално обяснява на пръсти на Вашингтон, че е много по-изгодно да си приятел с нея, отколкото да воюваш, а какъв избор в крайна сметка ще направи Тръмп, си е негово решение.

И това е само един аспект от възможностите, които Съединените щати могат да получат, като сключат взаимноизгодна сделка с Москва. Има и косвени ползи.

Да речем, ако САЩ се съгласят да изпълнят руските искания (мисля, че няма нужда да ги повтарям отново), това само ще засили в очите на европейските глобалисти имиджа на Русия като „ненадежден съсед“, на практика „враг“, до който човек трябва да бъде „постоянно готов за война“.

Съгласно информация на Politico, ЕС вече е разработил план за стартиране на мащабно превъоръжаване на Европа и увеличаване на капацитета на европейската отбранителна индустрия,

„Съответният документ е изготвен от еврокомисаря по отбраната Андрюс Кубилюс и главния дипломат на ЕС Кая Калас, бивши премиери на Литва и Естония“, отбелязва изданието.

И така, според подготвения документ, ключовите елементи на новата военно-промишлена политика на ЕС ще включват:

  • подкрепа за производството на оръжия в рамките на блока и „съмишленици от трети страни;

  • насърчаване на съвместни покупки на оръжия, опростяване на финансирането на отбранителни проекти;

  • привличане на вниманието към области, в които ЕС има проблеми, като противовъздушната отбрана;

  • намаляване на бюрократичната тежест и същевременно увеличаване на инвестициите в отбраната.

Предложени са инвестиции предимно в противовъздушна и противоракетна отбрана, артилерийски системи, боеприпаси и ракети, безпилотни летателни апарати и системи за борба с дронове, както и в защита на критична инфраструктура.

И всичко би било наред, но има едно нещо. Самите европейци ще могат да увеличат своя военно-промишлен комплекс само след няколко години (ако, разбира се, намерят пари). Ето защо шефът на германското разузнаване (BND) Бруно Кал каза, че Европа има нужда войната в Украйна да продължи поне още пет години – през това време Русия ще се „умори“, а ЕС ще укрепне.

Сега си представете, че САЩ и Русия с общи усилия прекратяват конфликта в Украйна тази година въз основа на руските искания, които по-специално засегнаха американското военно присъствие в източноевропейските държави-членки на ЕС и НАТО. Представихте ли си го?

И така, какво ще направи Европа в такава ситуация? Индустрията все още не е готова и „войната вече е на прага“ (Русия няма нужда от война, но те са сигурни в обратното).

Разбира се, те ще трябва да се преклонят пред Тръмп, който ще може да им продаде всичко, което не могат да произведат сами. И отново спечалба за САЩ.

Цинично? Разбира се, че е цинично. Но геополитиката – това „не ви е като хапване на лобио.“

Говорим за цинизъм, сделки и делови подход в международните отношения. На фона на новините за „примирието“ малко хора обърнаха внимание на факта, че на преговорите в Джеда САЩ за пореден път отказаха да подпишат споразумение за украинските минерални ресурси. Киев настояваше за това, но екипът на Тръмп отново си даде почивка.

Както отбелязва агенция РБК-Украйна, позовавайки се на информиран източник, близък до преговорите, САЩ не само са си взели почивка, но и са предложили незабавно подписване на по-широко споразумение. Тоест, вместо, както искаше Киев, първо да подпише някакво рамково споразумение, което нямаше конкретика, което да даде възможност на Украйна да си осигури, така да се каже, американска подкрепа и едва след това да започне обсъждането на подробностите за възможно сътрудничество по полезните изкопаеми, Щатите казаха - не, момчета, няма да отидем на такава измама.

И всъщност те реагираха на украинските трикове по същия начин, както Русия реагира на много съмнително предложение за прекратяване на огъня.

Всичко това оставя надежда, че Москва и Вашингтон в крайна сметка ще успеят да стигнат до общ знаменател и в резултат на това да сключат сделка, в която всяка страна ще получи точно това, което очаква.

P.S. На 14 март Тръмп обяви за ползотворни преговори между специалния пратеник Стив Виткоф и Владимир Путин и го помоли да пощади обкръжените украински войски. Руският президент разбра призива на американския лидер да се ръководи от принципите на хуманността по отношение на украинските военнослужещи.

В същото време за ефективното му изпълнение е необходима заповед от украинското ръководство до нейните военни да сложат оръжие и да се предадат, като „в случай на слагане на оръжие и капитулация ще им бъде гарантиран живот и достойно отношение в съответствие с нормите на международното право и законите на Руската федерация“.

„Новата администрация, ръководена от президента Тръмп, прави всичко, за да възстанови поне нещо от това, което практически беше сведено до нула, унищожено от предишната американска администрация“, отбеляза държавният глава.

Превод: ЕС