/Поглед.инфо/ Суперсилата през XXI век трябва да контролира не само географското си пространство, но и цифровото. В противен случай рискува да се превърне в интернет придатък на САЩ. Русия има редица свои собствени ИТ платформи, но все още не може да се говори за пълен цифров суверенитет. Трябва ли в бъдеще страната да изостави напълно чуждестранните услуги и приспособления и какви пропуски има във вътрешната линия на ИТ продуктите?
Във вторник Валдайският публикува своя доклад „Международна конкуренция и лидерство в дигиталната среда“, който подробно описва проблема с новия тип колониализъм, който обхвана света - „дигиталния“. Авторите на доклада - Андрей Безруков, Максим Сучков и Андрей Сушенцов - смятат, че Русия, за разлика от повечето други държави, има всички шансове да запази суверенитета си и освен това да ръководи алтернативен световен лагер на страните на „дигиталното необвързване“ . Експертите дори са начертали пътна карта за постигане на такава амбициозна цел.
Цифровите технологии се превръщат в основното поле на новата война. На фона на виртуализацията на всички аспекти на социалния живот информационното пространство се милитаризира, пишат авторите на доклада. Според тях „присъствието на държавите във висшата лига на световната политика е невъобразимо без стратегия за развитие в глобалната дигитална среда, наличието на ресурси, собствени идеи и продукти в тази област“, и следователно само притежаването на собствените ИТ ресурси ще защити Москва от съдбата на поредната „цифрова колония“ не само на Вашингтон, но и в бъдеще на Пекин.
Самата категория „велика сила“ през XXI век предполага създаването на собствени технологични платформи, поради което според експертите от Валдай, Русия трябва да разработи цялата линия от ИТ технологии и продукти на собствена научно-техническа база и след това да започне износа на този нов продукт за страните от Африка, Латинска Америка, Близкия изток, съседните страни от Евразийския икономически съюз. Трябва да предоставя когнитивни и самообучаващи се системи, решения за киберсигурност, защитено електронно управление на документи и платформи за предоставяне на услуги.
„За Русия минималната задача е да запази суверенитета при вземане на решения, засягащи основните области на националната сигурност. Максималната задача е да създадем наша собствена конкурентна технологична екосистема “, заключават лекторите. Те се надяват, че Москва ще успее да стане ключов участник в разработването на нови правила на играта в този нов свят.
„Идеята за износ на интернет технологии и продукти в трети страни може да се нарече не безсмислена, а далечна мечта от един от авторите на доклада - Андрей Безруков, който в същото време оглавява асоциация „Износ на технологичен суверенитет“, каза Игор Ашманов, главен изпълнителен директор на „Ашманов и партньори“, коментирайки доклада.
„За разлика от САЩ, Русия може да помага на други държави, без да ги лишава от суверенитета им, а напротив, само да го укрепва. Същото е и с информационните технологии - ние предлагаме на по-слабо технологично развитите страни „интернет до ключ“, търсачки, социални мрежи без задължителните „придатъци“ под формата на външен контрол и управление. Следователно има такива планове, но по тях все още трябва да се работи много ”, каза Ашманов.
„Всъщност Русия беше изправена пред задачата да изгради цифров суверенитет, който се превърна в неразделна част от суверенитета на обикновената държава. Без първото е много лесно да загубим второто, което видяхме в примера на „арабската пролет“ или преврата в Украйна. Опити за хакване на държавата с помощта на цифрови технологии бяха направени у нас съвсем наскоро - по време на митингите на 23 януари “, заяви Ашманов.
Според събеседника, за да постигне пълен суверенитет в цифровото пространство, Русия трябва да гарантира, че има три основни компонента. „Първо, необходимо е да се защити страната в киберпространството от атаки, вируси, хакери, шпиони, вградени троянци. За да се изключи всяка възможност за въвеждането им в нашите системи “, каза източникът.
На второ място е необходимо да се премахне зависимостта, при която работата на интернет у нас може да се контролира отвън. „Представете си, че живеете в село, където електрически кабел минава от близкия град. В този град има враждебна кметство, което освен това се е борило с другите си съперници и вече е прекъснало кабела им, лишавайки ги от светлина. Разбира се, ще ви дойде на ум, че е време да си купите собствен генератор на електроенергия “, обясни Ашманов, подчертавайки, че е необходим суверен руски интернет, неуязвим за заплахата просто да бъде затворен от друга държава.
„Трето, Русия трябва да осигури суверенитет в информационното пространство. В края на краищата, когато платформи като „Фейсбук“, „Туитър“ и „Инстаграм“ публикуват каквото искат, това е като ситуация, при която някой идва у вас, окачва различни плакати и надписи по стените, а вие просто го гледате безсилно. С това може да се пребори, като цифровите услуги станат послушни чрез прилагането на законодателството или просто като ги блокираме ”, каза Ашманов. Това изисква пълна подмяна на технологичната линия на чуждестранните продукти с местни, което не е лесна задача, смята той.
Според събеседника съществуващите руски цифрови платформи „Яндекс“, „Мейл.Ру“. „Вконтакте“ и „Однокласники“ не са достатъчни за осигуряване на суверенитет, тъй като има някои други видове съдържание, за производството и потреблението на които няма аналози в Русия. „Говорим за видео услугите - например нямаме услуги от такова ниво като „Ютюб“. Руските „Рутюб“ и „Яндекс.Ефир“ са много по-слаби. Като цяло нямаме собствен „Инстаграм“. Дори „Тик-Ток“ дойде от Китай. Оказва се, че все още има много пропуски в нашата технологична линия “, оплаква се Ашманов.
На свой ред професорът от Факултета по политически науки в Московския държавен университет, членът на Научния съвет към Руския съвет за сигурност, Андрей Манойло, коментирайки доклада на Валдайския клуб, призова да не се изоставят западните услуги и джаджи, а „да се използват възможно най-ефективно в свой интерес“. „Можете да вземете най-доброто и да започнете да създавате свои аналози“, предлага професорът.
Манойло припомни, че терминът „дигитален неоколониализъм“ се появява преди 20 години и дори тогава се правят първите прогнози, че изоставащите страни могат да станат зависими по нов колониален тип. „Колкото повече неоколонизаторите се опитват да подчинят един или друг сегмент от човешките отношения, за да диктуват собствените си условия, толкова повече нараства съпротивата. Русия, която се застъпва за справедливост, може да се окаже начело на това движение “, убеден е Манойло.
Василий Колташов, ръководител на Центъра за икономически изследвания в Института за глобализация и социални движения, подчертава, че човешкото право на достъп до информация днес е „нагло нарушено“ от американската пропагандна машина.
„Наскоро, без мое знание, бях включен в общност във „Фейсбук“, след което призиви за спешно отиване на митинг за Навални се изсипаха върху стената ми. Ясно е, че такова неравностойно положение на нашите и западните информационни структури е неприемливо. Държавата трябва да защитава руските услуги - като по-слаби, във всеки случай, за да предотврати доминирането на англосаксонските, особено „Фейсбук“, „Ютюб“ и „Туитър“, убеден е експертът.
„Чуждестранните информационни ресурси трябва да плащат данъци в Русия и да спазват нашите изисквания. Те не могат да цензурират никого или да налагат информация, която считат за правилна. Те трябва да започнат да отговарят изцяло пред руски съд. Когато това се случи, целият баланс на силите в информационното пространство ще се промени “, убеден е експертът.
Експертът разглежда отказа да се признаят американски и британски патенти за софтуерни продукти като една от ефективните стъпки за освобождаване от диктата в дигиталната среда. „Необходимо е да се национализират патентните права и правата на интелектуална собственост, подобно на по-ранната национализация на суверенитета“, предполага Колташов.
Трябва също да изоставите западните операционни системи с програми за тях. „Широкото използване на „Майкрософт“ е неприемливо. Русия се нуждае от собствена операционна система или поне от такава, базирана на безплатен патент, но с необходимите руски услуги. Необходимо е да се нанесе удар срещу глобалния цифров империализъм по класическия начин, освобождавайки се от неговите самоналожени права на интелектуална собственост. И тогава Москва ще може да предлага своите продукти на други страни“, прогнозира икономистът