/Поглед.инфо/ Руските власти са заинтересовани от изпълнението на големи енергийни проекти в сътрудничество с Балканите и от внос на технологии най-вече в енергетиката и селското стопанство.
Новият руски газопровод „Турски поток“ от Русия до Турция по дъното на Черно море на по-късен етап ще бъде продължен до Гърция, а после ще тръгне към други балкански страни, както бе планирано първоначално. Това заяви на руско-гръцки бизнес форум в Солун първият вицепремиер на Русия Аркадий Дворкович. По думите му Москва продължава да бъде заинтересована от големи енергийни проекти на Балканите.
„На преговорите с премиера на Гърция Алексис Ципрас обсъдихме основните насоки на работа и се договорихме да действаме по няколко направления“, допълни Дворкович. По думите му в резултат на сътрудничеството с руския „Газпром“ Гърция може да стане един от най-големите енергийни хъбове в Европа.
Насоки на работата
По думите на Аркадий Дворкович изграждането на новия газопровод е тясно преплетено с решаването на политически въпроси. „Предстои да бъде направено много на преговорите с Турция и с Еврокомисията“, заяви той. Освен това, по думите на вицепремиера, руските компании имат интерес към изпълнението на енергийни проекти на самата Гърция и „Газпром“ вече води преговори по редица такива.
В преговорите с Алексис Ципрас участва Виктор Зубков, председател на Съвета на директорите на газовия монополист, който в миналото бе министър-председател на Русия. Москва е заинтересована не само от газови проекти, но и от внос на технологии за създаването на възобновяеми източници на електроенергия, допълни Дворкович.
Освен енергетиката, магистрално направление за руско-гръцкото сътрудничество ще стане развитието на транспортната инфраструктура и селското стопанство. По-специално руският национален железопътен превозвач РЖД е готов да се заеме с реконструкцията на местните железопътни линии. Руските компании обаче проявяват интерес, по думите на Дворкович, към модернизирането на летищата и пристанището на Солун.
Селското стопанство остава една от основните сфери на сътрудничество, въпреки че от август 2014 г. има забрана за внос на хранителни продукти от страните от Евросъюза в Русия.
„Взаимните санкции затрудняват нашето сътрудничество, но има много стоки, които не попадат под ембаргото, и ние не разбираме защо гръцките производители не проявяват активност в тази насока“, заявил Аркадий Дворкович. По-специално, по думите му, руските власти са заинтересовани от създаването на руско-гръцки смесени предприятия и от привличането на гръцки технологии в преработката на мляко и лозарството. Освен това, както заяви вицепремиерът, проектите напредват доста по-активно на междурегионално равнище.
Сътрудничество между региони
Кавказките региони са най-силно заинтересовани от сътрудничество с балканските страни, заяви на форума министърът по въпросите на Северен Кавказ Лев Кузнецов. От гледна точка на кавказките райони приоритет са туризмът и селското стопанство. „За нас има много възможности в областта на двустранната търговия – Гърция например активно внася руско зърно“, каза Кузнецов.
По думите му след отмяната на санкциите срещу Иран Северен Кавказ може да се използва като опорен път за транзита на гръцка продукция в тази страна.
„Днес руските региони работят много по-активно с чуждестранни инвеститори, отколкото преди няколко години. Никакви чуждестранни инвеститори не са напуснали руския пазар и Европа остава главният партньор за Русия“, заяви на форума ръководителят на Асоциацията на европейския бизнес Франк Шауф. Нещо повече, по думите му ниският курс на рублата спомага за привличането на инвестиции в Русия. От тази гледна точка фармацевтичната промишленост в Русия е твърде привлекателна за чуждестранните инвеститори, коментира той.
Гръцкото правителство пък е готово да оказва помощ на местните компании, заинтересовани да си сътрудничат с Русия. „След кризата нашата икономика е в етап на възстановяване; искаме да преминем към по-трайно развитие и знаем, че то не може да дойде от само себе си“, заяви вицепремиерът на Гърция Янис Драгасакис.
По думите му руските компании могат да помогнат при възстановяването на гръцката икономика. „Всяка страна, която иска да инвестира в Гърция, трябва да има достъп до нашите заводи и пристанища, за да постигне по-лесно целите си“, заяви Драгасакис.
Нещо повече, според него следващият руско-гръцки бизнес форум може да привлече други балкански страни. Русия пък е готова да покани за сътрудничество страни от Евразийския икономическия съюз – най-голямото интеграционно обединение в пространството на бившия СССР.
Форумът ще стане редовен, от страната на Русия е Евразийският икономически съюз, а от страната на Гърция – целите Балкани.