/Поглед.инфо/ Френският президент Еманюел Макрон изненада със забраната си френските банки да инвестират в завода за втечнен газ “Арктик ВПГ-2” в Ямал, уж поради екологични причини. Такива забрани са на ръба на налагането на санкции. Но това не променя положението около руският завод за втечнен природен газ. Няма край на желаещите да инвестират в такъв перспективен проект, при който доставките на ВПГ са предвидени за две години предварително.

Френският вестник “Ла Трибюн” съобщи, че президентът Еманюел Макрон е забранил на местните финансови институции да инвестират в завода за втечнен природен газ “Арктик ВПГ-2” в Ямал, за да опазят природата и климата. Атаките срещу руския газов проект започнаха през пролетта. През май група от 39 членове на Европейския парламент апелира към лидерите на Германия, Франция и Италия с призив да не подкрепят проекта, отново поради опасения относно изменението на климата.

Според “Приятели на земята - Франция” на проекта се противопоставиха екологичните организации, които казват, че проектът се намира в центъра на регион, който се нагрява три пъти по-бързо от останалата част на планетата. Следователно добивът на въглеводороди и изграждането на съответната инфраструктура в такава крехка екосистема имат сериозни последици за биологичното разнообразие.

Цялата тази история изглежда като политически натиск поредния следващия руски проект. „Историята е странна. Ако се въведе забрана за инвестиции на държавно ниво, по закон, тогава това са санкции срещу един-единствен руски проект. Съмнително е, че Франция внезапно наложи санкции срещу Русия без видима причина. Ако това е доброволен отказ на френските банки да отпуснат заеми на проекта, това е друг въпрос и трябва да има официално изявление от банката, а не от Макрон“, казва Игор Юшков, експерт във Финансовия университет към правителството. на Руската федерация и Фонда за национална енергийна сигурност.

Още по-странна е забраната за инвестиране в “Арктик ВПГ-2”поради опасения за природата и климата.

ВПГ се произвежда от много страни - САЩ, Австралия, Катар и дори в самата Европа, Норвегия, но само руският завод за ВПГ е признат за опасен за природата и климата. Това показва политиката на двойни стандарти на европейската държава.

Напротив, ЕС създава много заводи за втечнен природен газ за получаване на втечнен природен газ и активно го купува през последните години. До 2021 г. целият ВПГ потече в Азия, където дават повече пари за него. И това е една от основните причини за експлозивния ръст на цените на газа в Европа, който се случи тази есен.

Освен това руският ВПГ, за разлика от американския или катарския може да дойде в Европа тази зима и по този начин да помогне в труден за нея момент.

„Това най-вероятно не са климатични, а политически мотивирани претенции към конкретен проект в Русия. В света има много подобни проекти, които предполагат повече емисии на парникови газове, но никой не призовава да не ги финансират. Норвегия не е ли крехка екосистема, а Аляска?", смята Юшков.

Същият „Арктик ВПГ-2“ дава по-малко емисии в околната среда от заводите за втечнен природен газ в горещите страни. „Едно е, когато в Катар е плюс 50 градуса и трябва да охладите метана до минус 160 градуса, и друго е, когато в Ямал е минус 40-50 градуса през зимата и трябва да извършите същите манипулации с охлаждане на метан. Проектите за втечнен природен газ в горещите страни консумират повече енергия от проектите за втечнен природен газ в Арктика и съответно арктическите проекти имат по-малко емисии“, отбелязва експертът от Националния фонд за енергийна сигурност.

Да не говорим, че освен заводите за втечнен природен газ в света има много индустрии, които не оставят шанс на природата.

„Например, какво се случва, когато литий се произвежда за възобновяема енергия? Нищо не остава живо там, но френските и други европейски еколози не се притесняват от това “, напомня източникът.

Смешното е, че дори самото френско издание е принудено да признае, че предприетите от Париж мерки няма да доведат до фатални последици за Арктик ВПГ-2“. Защото “Новатек,” който изпълнява този и други проекти за втечнен природен газ в Ямал, не изпитва недостиг на хора, желаещи да финансират новия завод. Наскоро “Арктик ВПГ-2“ подписа договори за заем с китайски и японски финансови институции, като по този начин вече е привлечено външно финансиране за проекта. Общо “Новатек” привлече 9,5 милиарда евро заеми за новия проект за срок до 15 години. Освен азиатски банки в проекта участват и руски .

Първоначално се предвиждаше участие и на европейски банки. Всеки от тримата инвеститори – от Европа и Япония, от Китай, от Русия – трябваше да осигури една трета от необходимата сума от 9,5 милиарда евро, тоест 3,17 милиарда евро. Но тъй като европейските банки в крайна сметка не станаха инвеститори, структурата на финансирането се оказа различна. Трябва да се каже, че европейските банки като цяло са намалили рязко инвестициите във въглеводородни проекти, което е в съответствие с европейския вектор за декарбонизация. В това отношение Франция, разбира се, действа в съответствие с новомодния „зелен“ дневен ред. И тя дори не се смути от факта, че 10% от руския проект “Арктик ВПГ” принадлежи на френската “Тотал”. Други 20% принадлежат на китайски компании , а същото количество е и на японски . Контролният пакет от 60% е в ръцете на Новатек.

Що се отнася до финансирането, в резултат на това три китайски банки предоставиха заеми до 2,5 милиарда евро, банки от страните от ОИСР - кредитна линия за още 2,5 милиарда евро. Сред кредиторите са още Японската банка за международно сътрудничество, както и други кредитори, застраховани от агенциите за експортно кредитиране.

Руският инвеститор е синдикат на руски банки, включващ “Сбербанк”, “Газпромбанк”, държавната корпорация за развитие ВЕБ.РФ и Банка “Откритие”. По-рано през октомври с тях бяха подписани споразумения. Кредитната им линия беше увеличена от първоначалните 3,11 милиарда евро на 5,7 милиарда евро за 15 години.

“Арктик ВПГ” ще се състои от три линии и ще произвежда почти 20 милиона тона втечнен природен газ годишно. Изграждането на първата линия в края на октомври 2021 г. е завършено на 69%, а пускането ѝ е планирано за 2023 г. Втората линия по план ще заработи през 2024 г., третата - през 2025 г.

Почти всички обеми втечнен природен газ от “Арктик ВПГ” вече са договорени за първите две години от работата на завода. Сега те обмислят договори с началото на доставките още през 2025-2026 г. Това е още едно ярко доказателство за търсенето на този проект за пазара, което обяснява защо нямаше проблеми с привличането на инвеститори.

“Новатек” възнамеряваше да привлече заеми от европейски банки наравно с китайските и японските, не защото няма пари за реализацията на проекта, а защото европейците дават пари при по-изгодни лихви от китайските финансови институции. Но излизането на европейските банки по никакъв начин не застрашава проекта “, заключава Игор Юшков. Според прогнозите на “Новатек” до 2030 г. Русия ще може да произвежда около 120 милиона тона ВПГ годишно, от които “Новатек” ще произвежда 66-67 милиона тона годишно. И по-голямата част ще тече, разбира се, към Азия, а не към Европа.

Превод: В. Сергеев