/Поглед.инфо/ Русия е много голяма. Огромен континентален кораб. Трудно поема по различен курс бързо заради размерите си. Но и не е вариант да следва по инерция курс към бездната. Така възниква много сложният проблем да се прецени времето на евразийските реформи (а други в нашата ситуация са невъзможни).

Преди 1991 СССР вървя по един курс. Той вървеше неизвестно къде.

След това се появи дилема: да се промени курса

  • На атлантически (западен) или

  • На евразийски (антизападен но вече не строго и ортодоксално съветски, а по-скоро имперски).

Властта реши да промени курса на западен.

Корабът се разсипа на части. Ядрото по чудо оцеля. Но през 90-те години се оказа, че западният курс е също смъртоносен. Включително за Руската федерация.

След това Путин се появи и първо рязко, а след това, напротив, на час по лъжичка, промени курса. Но този път не на 180 градуса спрямо западния курс, а на 90. Мина под перпендикуляра. Нещо остана западно, но нещо вече не. Евразийството започна да се превръща от теоретична възможност в нещо повече. Но непоследователно и на парче. Тоест курсът стана наполовина евразийски.

И така Континентът-Русия плава още 22 години – понякога насечено, но най-често сравнително плавно по вече нова! - инерция, инерция на първоначалната маневра на Путин (на 90 градуса спрямо предишната).

През 2008-2012 г. при Медведев имаше опит за коригиране на курса към Запад (оттук и посещението на Медведев в централата на Съвета за международни отношения с посредничеството на олигарха Фридман, първият - неуспешен - рестарт на отношенията с Хилари Клинтън, посещението на Бжежински с обещание за подкрепа за втория мандат на Медведев и много такива гадости). Отскоро Медведев е „системен евразиец”, а преди това беше „системен атлантист”.

Путин се завърна и опитът за либерална корекция приключи. Корабът на Русия се върна към строги 90 градуса. Нито атлантизъм, нито евразийство, нито и атлантизъм, и евразийство. Метафората полупразна-полупълна чаша е напълно на място в случая.

През 2014 г., с Майдана, Руската пролет, „Крим е наш“ и Новоросия, корабът рязко се насочи към евразийството. Но не за дълго и курсът започна отчаяно да се изправя до обичайните 90 градуса. Минските споразумения, Греф („Сбербанк“ не оперира в Крим, перверзник Даня Милохин), не особено успешни мерки срещу коронавируса и всички нездравословни неща, които видяхме през последните 8 години.

24 февруари 2022 г., началото на Специалната военна операция - отново рязък завой към евразийството. Това вече не са 90 градуса, тъй като атлантизмът се оказа в пряка и фронтална опозиция с Русия. Западът бомбардира руските градове с ръцете на марионетките. Могат да кажат: „Ние самите започнахме“. Няма никакво значение (за геополитиката). Проверка на факти - руските градове са бомбардирани и обстрелвани от онези, които са подкрепяни, оборудвани и тласкани към това от Запада, тоест атлантизма. Само това има значение. Вече не е възможно да се плува в тази посока, но дори 90 градуса отклонение вече не са достатъчни. Курсът вече е необратимо в посока на евразийството. И не може да има връщане, дори теоретично, не само към атлантизма, но дори към ранните 90 градуса на Путин.

Но корабът е много голям, твърде голям. Няма да е лесно да го обърнем към едно пълноценно евразийство – тоест на 180 градуса спрямо най-фундаменталния вектор на западната цивилизация. Не се знае колко време може да отнеме това, може да е много дълго. Може би пак ще е рязко. Непредсказуемо е. Времето е произволно. Гигантският мащаб на кораба може да бъде аргумент в полза на това да се прави възможно най-бавно. Но все пак го направете, защото не можете да не го направим. 90 градуса на Запад – това вече е абсолютно неприемливо – също толкова неприемливо, колкото чисто западният курс на руските либерали през 90-те години на ХХ век.

Но ето най-важното: Специалната военна операция положи нова инерция, даде тласък на нова историческа траектория. Русия се движи в друго направление – в друго спрямо първото десетилетие на века, спрямо полупразната-полупълна чаша от всички предишни години на управлението на Путин.

Никой никога не е готов за промяна. Но идва от време на време. Триумфът на пълноценното евразийство в съвременна Русия може да бъде отложен, но не и предотвратен.

Новият свят е именно събитието, в очакване на което е изградена автентично руската политическа теология. Специалната военна операция – е началото на възраждането от пепелта на Империята, последното Царство.

Оттук нататък това е нов вектор. Вероятно последният в руската история, като се вземе предвид есхатологичния контекст на световната апостатична цивилизация.

Наближаваме момента, за който Господ е създал руския народ.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели