/Поглед.инфо/ Да поговорим за “Гугъл”. Намираме се в навечерието на много важно събитие. Искът на “Цариград” към “Гугъл” и към “Ютюб” има всички шансове да стане съдбоносно. Руският съд призна пълната обоснованост на иска на “Цариград”. А правителството междувременно издаде редица постановления, пряко предписващи на чуждестранните услуги в дейността си в Русия да се подчиняват на руските закони. Сега най-интересното: ако “Гугъл” се подчини, то неговата дейност в Русия ще бъде напълно контролирана от държавата. Това значи не само възстановяване на профила на “Цариград” на “Гугъл” с милиони абонати и възстановяване на щетите. Впрочем, “Гугъл” ще трябва да възстанови и моя образователен канал, а също така профилите на “Катехон” и “Геополитика.ру” и всички тези ресурси, които глобалистите, озверели от собствената си безнаказаност, без всякакво предупреждение свалиха.
Това значи, че цялото съдържание на “Гугъл” и “Ютюб” ще се намира в зоната на цензура на Русия. И това, което Русия признае за неподходящо, ще бъде изтривано принудително. А това, което напротив, не противоречи на руското законодателство - моля, да заповяда. Но при нас са забранени пропагандата на ЛГБТ, извращенията, травеститите и еднополовите семейства. При нас са забранени чуждестранните агенти, включително либералните терористи като забранените в Русия структури на Навални. Значи, на “Ютюб” не трябва да се показват американските посолства и посолствата на Евросъюза, където преоблечени като жени мъже размахват оранжеви знамена. Това развращава руските деца. Значи, “Гугъл”, вън! Ти дори нямаш право да намираш такъв боклук в Русия. Можеш да търсиш, но не и да намираш.
И какво ще направи “Гугъл”? Ако се подчини, това няма да бъде повече “Гугъл”, няма да е “Ютюб”, няма да е “Туитър”, нито “Фейсбук”, нито “ТикТок”, нито “Инстаграм”. Това, което може и не може ще се определя вече не от тях. Да, само в Русия. Но останалото не е важно. Тези инструменти за развращаване на нравите и налагане на народите на света на собствената екстремистка либерална патологична идеология са вече забранени в много страни - в Китай, Иран, Турция, в арабския свят. Интересно: колкото повече суверенитет, толкова по-малко “Гугъл”. А “Туитър” изобщо няма. “Туитър”, оглавяван от съвсем невменяемият перко Джак Дорси, забрани дори профила на президента Тръмп. А преди това - естествено - и моя профил.
Така че ние далеч не сме сами. Услугите с тяхната наглост, идеологически пристрастия към извратеното, жестоката цензура срещу всичко нормално, здраво, традиционно, с пълното им игнориране на националния суверенитет, отдавна са прескочили всички норми. Така че въпросът не е защо най-накрая се заехме с тази глобалистка отрепка, а защо не го направихме по-рано. Но по-добре късно, отколкото никога.
И така, ако се подчини, то ще станат прилични хора. Нека тогава работят и печелят. Ще разположим при тях съдържанието на “Цариград”, патриотичните ресурси и всичко останало, което е невинно, неутрално, прилично, смислено и обоснована. И ще забраним да забраняват. Само ние може да забраняваме. Докато сме си у нас. На гости, при вас е друга работа. Там определяйте условията, изхождайки от вашите закони и норми. Но при нас - извинявайте.
Не ми се вярва нещо, че тези отровни, пронизани с бясната идеология на джендъра, трансджендъра и постхуманизма сили ще приемат нашите условия. Те ще изменят на самите себе си.
Затова и най-вероятно ще се сбогуваме с тях. Тогава ще се вдигне шум. Но в Китай всичко премина тихо. Още повече в Иран и Турция. Може би и при нас ще мине тихо. Макар че това не е важно. Тихо или шумно. Или Русия, или “Ютюб”. Изборът е ясен. Народът избра Русия. А някакъв аналог на хостинга, системата за търсене и видеоуслуги ще се измисли. Само и само да не присвоят отделените средства.
Това вече е наш, руски проблем. И така, скоро Русия, вероятно ще започне живота си без “Гугъл”.
Това е правилно. Майната му на такава търсачка, която търси само това, което иска, и която вреди и не спасява душата на приличния човек. И му показва някаква глупост. Ако не е глупост, то няма да има проблем. Ние се безпокоим от глупостите, а и изобщо дали в Русия действат руските закони и руският човек се чувства спокоен и надеждно - да гледа, показва, търси и публикува нещо свое, руско, или дори да пуска това, което не е свое - но в рамки.
Превод: В. Сергеев