/Поглед.инфо/ Идеологическата ситуация в Русия в навечерието на изборите става все по-напрегната. Резултатът от изборите няма никакво значение. Но самата система започва да се тресе не от надигащите се рискове, а влизайки в резонанс от натрупаните в себе си противоречия. Те няма да се отразят на изборите, но със сигурност на самата система и на обществото. Настоящите избори не могат да претендират дори на това, че те изпускат парата. Там е въпросът, че нищо не изпускат. Парата се трупа, конструкцията започва да трепери.

Всички забелязват, че натискът върху петата колона в Русия се засилва. При това, колкото повече Западът се опитва да подкрепя забранените в Русия терористични организации на либералите, толкова по-малко се съобразяват с тях вътре. Натискът се разпространява на транснационалните и особено на американските компании в областта на информацията (процесът на признаване на много медии за чуждестранни агенти). Това поставя под въпрос самото съществуване в Русия на “Ютюб”, “Гугъл” (загубил делото срещу Константин Малофеев и “Цариград”), “Туитър”, “Фейсбук” и т.н. Тъкмо “Гозкомнадзор” обяви прекратяването на работата на основните “прокси-сървъри”, позволяващи лесното заобикаляне на блокирането на Интернет-страниците.

Този процес на натиск върху либералите и западниците и техните мрежи придобива все по-мащабен характер.

Показателно е, че в услугата на “Телеграм” в последно време рязко се засили разобличаването не само на “петата колона” (Навални и откритите чужди агенти), но и на шестата. Това изисква особено внимание.

По-рано Путин действа по схема, която може да се сравни с китайската доктрина “Тянся”, предопределяща системата на международните отношения в традиционен Китай. Това значи, че съседните на Китай страни - преди всичко Корея и Виетнам, но също Камбоджа, Лаос, Тайланд и дори Япония - напълно признават културната хегемония на Поднебесната (йероглифната писменост, нравите, етикета, политическата система, обредите, каноните на литературата, поезията, живописта, музиката и танца), но си запазват политическия суверенитет. Формално признават Императора на Поднебесната за свой управник, но това е акт на политическа вежливост. А когато Китай се опитва да установи над Корея или Виетнам пряка политическа власт, корейските и виетнамските управници рязко се изправят срещу това и най-често успяват да отстоят своята свобода от китайската агресия. Но предпазвайки се от армията на Поднебесната, те отново възстановяват китайската културна хегемония. Все едно че нищо не е ставало.

Путин също смята Русия за част от западния свят и дори не допуска, че Русия може да бъде отделна обособена цивилизация. Ако не беше така, щеше ли да държи начело на държавата през всичките тези 20 години прозападния либерален елит, преобладаващ в икономиката, образованието, външната политика, културата, информационното пространство? Путин се съгласява със западната духовна хегемония, с глобалисткия либерален “Тянся”. Но до момента, когато на световната метрополия (Вашингтон и неговият сателит Брюксел) не ѝ хрумне да допълни културното си (икономическо, ценностно, идеологическо господство - с една дума, капитализма) с пряко подчинение на Русия. Тук Путин казва “Стоп!”. Който не го разбира, заминава при Ходорковски, Березовски или Навални. Затова властта днес натиска петата колона и доста търпеливо се отнася към шестата, тоест към либералната американска агентура в управляващата върхушка. Ако шпионите на власт са лоялни лично на Путин и признават неговия политически суверенитет, то “тях ги няма”.

Но в структурата на хегемонията е много трудно да се начертае ясна граница: между тези, които поддържат и развиват културата на либерализма и тези, които съобщават секретни данни (за въоръжението, технологиите, промишлеността и прочее) на противника или организират акции на пряк саботаж, рязко дестабилизирайки обстановката.

Между петата и шестата колона съществува непрекъсната последователност. Разбира се, всеки либерал на власт тайно симпатизира на протестните групи, мечтае “Крим да не е наш” и чака края на “режима на Путин”. Именно това противоречие между засилващия се натиск върху петата колона и относителното благополучие и безнаказаност на либералната агентура във властта създава напрежение - особено преди избори.

Принципът “Тянся” успешно работи при Путин повече от 20 години. Когато е нужна подкрепата на масите - както по време на избори - се обръща към това, че Русия е “суверенна държава”. Тя е такава. Но в останалото време “тя е част от Европа, от западния свят”. Тоест в нея водят законите на либералната хегемония. И единствено, когато хегемонията посяга към суверенитета (именно това се прави от петата колона, от “Ехото на Москва” и протестното движение като цяло), тогава върху нея се стоварва мечът на наказанието. Иначе “шпионирайте, моля”. “Добре дошъл, Атлантически съвете!”.

Но на всички това им е омръзнало до смърт. Силите за сигурност мислят, че ако трябва да се борят с агентурата, то трябва с цялата. А тези отгоре - само в рамките, които се посочват. В психологията това се нарича “двойно обвързване”, когато на човек се дават две взаимно изключващи се заръки. “Търси, но не откривай”. “Достави, но загуби”. “Направи така, че нищо да не излезе”. Ако забраняваш (както ФБК) и затваряш Навални, то защо да търпиш Чубайс, Греф, Набиулина, РСМД или ВШЕ? Силите за сигурност прекрасно виждат връзката между петата и шестата колона, отлично са осведомени какви са, че имат едни и също господари, общи системи за поддръжка и комуникация. И не разбират - дали да ловят шпиони или не? Да укрепваме ли суверенитета, или само да се правим, че го укрепваме?

В тази неопределеност е същността на стратегията на управлението на страната от Путин - стратегията “Тянся”. Русия приема капитализма, но си запазва правото самостоятелно да контролира своята територия. Но капитализмът по природа е интернационален и при това значително по-развит на Запад, отколкото при нас.

Затова и Западът се сърди: ако приемаме неговата хегемония, то нека бъдем любезни да действаме във всичко като него. Но тук Путин се противи. Тоест не само у силите за сигурност в Русия, но и в Запад, в капиталистическата метрополия възниква когнитивен дисонанс.

Докога така? Владислав Сурков в една от скорошните си статии предложи така да бъде завинаги. Крайно подозрително и нереалистично предложение.

Мисля, че тази осен и още известно време ще видим как руския “Тянся” се държи. Но резонансът в системата, без какъвто и да е модел на обратна връзка или изхвърляне на излишното напрежение, непрестанно ще се засилва (той и сега се засилва, въпреки успокоителните думи на Кириенко).

Ефективно да се борим с петата колона, докато внимателно защитаваме шестата, няма да се получи още дълго. Оттук и кампаниите срещу нея, които бързо стават много популярни. Най-общо казано, Чубайс е много по-противен в очите на масите (тоест избирателите), отколкото Навални, когото малцина познават. Ето кой е достатъчен да бъде вкаран в затвора, за да излезе резултатът от изборите. Но това би означавало отхвърляне на закона за либералната хегемония, отхвърляне на “Тянся”. Сигурен съм, че Путин не е готов за това сега. Това се оставя в краен случай, ако вражеските войски се доближат до Кремъл. Но дотогава, слава Богу, има много време.

Това означава, че системата ще се разклати малко. Всеки механик обаче знае, че без отделяне на пара, парната машина не може да работи. Започва процес, водещ до разрушаване на цялата система.

От стратегическа гледна точка: или Русия, или либерална хегемония (капитализъм). Но най -вероятно тази фундаментална дилема ще трябва наистина да бъде изправена пред онези, които идват след Путин. Междувременно сме в “Тянся”.

Превод: В. Сергеев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели