/Поглед.инфо/ Наскоро в Обществената палата се състоя заключително съвещание по национален проект Култура. И макар и обичайно всичко да започна с цифри и чиновническо-бюрократични отчети, от които не става ясно дали се прави нещо в тази област или не, то постепенно участниците и организаторите - заместник ръководителя на организационния комитет - икономистът Александър Галушка, актьорът Дмитрий Певцов, журналистката Анна Шафран започнаха да говорят за най-важното и по същество. Всички си спомниха, че културата е тази сфера, която най-малко може да бъде описана с количествени показатели, цифри, бюджети и прочее. Или числа, или култура.

Разбира се, чиновниците се отнасят несериозно към културата, или виждат в тази сфера само това, което може да се усвои успешно за себе си. Изобщо не се обръща никакво внимание на съдържанието. Но същността на националния проект, нареден от президента, се състои именно в това да се обръща внимание именно на съдържанието. А съдържанието на културата е човекът. И не просто биологичният човек с неговите материални индекси и показатели, искания и нужди, а духовният човек Homo Spiritiualis. Духовният човек е човекът на културата, носителят на културата. Когато по време на дебата в Обществената палата вниманието на чиновниците и ревизорите се изключи, патриотите се пробудиха. И тук започна най-интересното. Оказва се, че отвъд пределите на обичайната улегнала и крадлива бюрокрация (впрочем, представителят на Сметната палата разказа, че в някакъв град чиновниците, отговарящи за културата са се сетили да регистрират цялата тълпа на гарата като посетители на културно мероприятие, защото в чакалнята окачили някаква репродукция или случайна драсканица) все пак има живот. И този културен живот предизвиква все по-голямо безпокойство сред неравнодушните. Културата пада пред очите ни, сгърчва се или се превръща в неквалифицируем безименен ужас, защото Моргенщерн (Руски рапър - бел. В. Сергеев.) не е име, а е диагноза. И уви, милионите гледания на подобна гняс също някак си ги вкарват сред показателите на културата. И така, налице е неотложната потребност да се въведат културни критерии. Без това целият национален проект ще се превърне в чист симулакър. Тоест чиновниците отново ще плюят в лицето на президента. Искате култура, получете 20 милиона шнура. И ни дайте премии към заплатите.

Рядък случай, но Обществената палата този път бе единодушна по критериите на това, от което да се създаде еталона за култура, един вид задължителен за всички културен код. Изяснени бяха пет части.

Първата част са източниците на културата, гръцко-римското ядро на класицизма. Омир, Хесиод и в поезията. Платон и Аристотел във философията. Есхил, Софокъл и Еврипид в театъра. Именно 2500 се гради културната основа на всеки образован човек - и в Европа, и в Русия. Чак до 1917 година е основа за цялото класическо образование - от гимназиите и лицеите до университетите.

Втората част е гръцко-славянското православно наследство. Руските старини. Тук задължително трябва да се запознаем с църковно-славянския, да разбираме езика на иконите и църковната архитектура, основите на богословието и познаването на народните традиции. При малките народи на Русия тук ще се добавят факултативно локалните традиции, религиозните учения и местните езици.

Третата част са Златният и Сребърен век на руската култура от Пушкин до Блок, Мережковски и Гумильов. Не трябва да има културен руснак, който да не е способен да осмисля основните линии на най-великия полет на руската мисъл и творчество в периода XIX - началото на ХХ век. Само ако приемствеността - за жалост прекъсната с Октомврийската революция - бъде възстановена, имаме шанс да започнем Бронзов век на руската култура. Времето му е дошло, но засега, уви, няма никакви признаци за него. Връзката е прекъсната. Значи - трябва да се възстанови. И това е целта на Националния проект.

Четвъртата част от културния код е съветският период от Маяковски, Айзенщайн и Шолохов до Прокофиев и Валентин Распутин. Да не забравяме и за инакомислещите, които въпреки всичко са част от общото с останалите в културното поле.

И накрая, петата част - да се замислим! Петата част се пада на всичко останало - Запада, авангарда, Модерна, Постмодерна до културата на съвременните микроцефали, чиито кумири ми е противно дори да ги произнасям.

Отсега нататък Обществената палата и, надяваме се, президентът, който е формулирал националния проект Култура, ще следят стриктно изпълнението на тези пропорции - в културни институции, планове, програми, стратегии, доклади. Основното нещо е да се възстанови балансът между 5-те части. Приблизително равно.

Това се подразбира, ще възразите вие. И ще сгрешите. Днес има диво пристрастие в полза на всичко останало, тоест на последната пета част - поради забрава или чисто фрагментарно отношение към останалите четири части. И най-важното - основното - гръцко-римската основа на културата, ядрото на класическото образование, възпитанието и превръщането в културен човек - е почти напълно забравено.

И както отбелязаха участниците в разискванията в Обществената палата, ако човек знае наизуст - добре, нека поне задълбочено - Псалтира на църковнославянски, Илиада, Орестей, Херодот, Достоевски стихотворението на Клюев „Майка събота "- тогава няма да му е нужно това, което попада в категорията “Всичко останало”. Нещо повече, именно като такава пета част - петата точка - могат да съществуват либерализмът, Модернът и Постмодернът. Но не и обратното.

Превод: В. Сергеев